В тресавището от шокиращи числа от мигрантската криза в ЕС миналата седмица - 30 пъти повече хора, влезли в Европа през първите два месеца на тази година, отколкото през миналата; 70 000 вероятно се нуждаят от спешно настаняване в Гърция; между 2000 и 3000 новопристигнали всеки ден - едно се откроява.
Миналия септември, след месеци на напрегнати дискусии, Европейската комисия представи "решаващ" план на ЕС за преразпределяне из съюза на около 160 000 сирийци, иракчани и еритрейци, търсещи убежище от държави на фронтовата линия в Италия и Гърция.
Към петък миналата седмица единственото конкретно колективно усилие на ЕС за намиране на нови домове на малка част от 1,2 млн. бежанци и мигранти, които от януари миналата година стигнаха до южните брегове на съюза, се изрази в преместването на точно 600 души.
В съответствие с информация на Еврокомисията само 17 от страните-членки досега са осигурили 6 642 места, което представлява 4% от обещаното число. Числата, които действително са били приети, варират от двама в България до 140 във Финландия, което съставлява само 0,4% от определените като цел (и по-малко от 0,05% от тези, които са пристигнали).
Политици, официални представители и хуманитарни работници твърдят, че схемата, към която Великобритания реши да не се присъедини, е изправена пред значителни логистични, бюрократични и най-вече политически пречки, и предупреждават, че докато миграционната криза продължава да расте, то има риск при всеки случай да бъдат залети от събития.
„Дори ако планът е бил напълно разработен и операционализиран, той определено е с много малък мащаб с оглед на това, което сега преживява Европа", каза Стив Саймъндс, програмен директор по правата на бежанците и мигрантите в Амнести интернешънъл. Те също така подчертават, че ако тази временна схема не се прилага правилно, тя ще попречи бял свят да види една постоянна рамка, каквато Европейската комисия призна, че в крайна сметка ще бъде необходима. „Някои хора“, каза пред АФП официален представител на Брюксел, “се страхуват, че това ще се провали. Някои губят надежда. Но някои пък експлоатират тази загуба на надежда.“
Определен брой проблеми са чисто практически. Държавите се позовават на липса на адекватни за предоставяне жилищни и учебни помещения, както и на невъзможност за краткосрочно организиране на чартърни полети. Например много френски градове, от които е поискано да приютят някои от 24-те хиляди търсещи убежище, които Франция обеща да настани (досега са приети 130), нямат адекватен жилищен фонд, каза на изслушване в парламента в Париж Клебер Ару, национален координатор по бежанския въпрос.
„По места в основната си част са достъпни къщи с четири-пет спални поради убеждението, че търсенето ще бъде от страна най-вече на семейства“, каза той. „Само че молбите са предимно от самотни хора. Което означава, че са необходими гарсониери.“
Други страни казват, че забавянето и недостатъците на седемте т. нар. горещи точки – създадени въз основа на схемата в Гърция и Италия за идентифициране, регистрация и взимане на отпечатъци на новопристигналите – създават административни проблеми.
Няколко страни, включително Франция, Белгия и Швеция, засилиха проверките за сигурност на искащи убежище, след като се оказа, че някои от нападателите, извършили самоубийствени атентати и престрелки в Париж през ноември, може би са влезли в Европа като част от бежанската вълна през Гърция миналото лято. Съобщава се, че други страни правят подбор на религиозна и расова основа: унгарският премиер Виктор Орбан, който заяви, че няма да приеме нито един бежанец в съответствие с квотата, протестира миналата година, че унгарците „не искат голям брой мюсюлмани в нашата страна“.
Гръцкият министър по миграцията Янис Музалас каза миналия месец, че някои от приемащите страни също така „искат от нас (бежанците – бел. ред.) да не са чернокожи, да не са с големи семейства, искат от нас повече сигурност“.
Западен дипломат, пожелал анонимност, каза, че някои страни „търсят отговори на въпроси като дали търсещите убежище имат вече роднини в страната, или квалификация, професия, която може да бъде полезна“. Схемата за презаселване също така се проваля, защото самите бежанци не разбират как тя трябва да работи , но виждат съвсем ясно, че е неефективна.
Ару казва, че конкуренцията между „официалната система за презаселване, която е бавна, взискателна и ограничителна... и възможността да се опиташ свободно да се преместиш в Германия, Австрия, Швеция или Франция“ приключи с „пълно подкопаване ефективността“ на схемата на ЕС.
Възможно е, както каза Деметриос Пападеметриу, шеф на Института за миграционна политика в Брюксел, някои европейски страни да се съпротивляват срещу квотите за презаселване, защото не виждат в обозримо бъдеще приключване на миграционната криза, т.е. и на изискванията, срещу които ще се изправят.
Но най-големите спънки са политическите. През ноември гръцкият премиер Алексис Ципрас и няколко високопоставени представители на ЕС се събраха на летището в Атина да видят как първите бежанци ще бъдат презаселени според схемата, ставаше дума за 30 сирийци и иракчани, отправени към Люксембург. Ципрас допусна, че 30-те са „капка в морето“, но каза, че се надява те да се превърнат в „поточе, после в река от ... споделена отговорност“. Италианският вътрешен министър направи подобни изказвания през януари, когато 19 еритрейци се качиха на самолет за Лулеа в Швеция, наричайки полета „символ на надежда“.
Когато ЕС огласи пакет от помощи в размер на 700 млн. евро за Гърция като жест за подпомагане при тази криза, представители на Атина допуснаха, че сега изглежда страната им ще се превърне в приемник, а не в транзитен пункт за бежанци и мигранти.
Източник: http://www.bgnes.com/analizi-i-interviuta/analizi-i-interviuta/4413927/