„Днес комунизмът отново ще бъде громен. Научно и обосновано. Уж. За енти път през последните 20 години. В БТА ще се проведе конференция под наслов "Българският комунизъм в учебниците", пише в днешния си брой официозът „Дума”.
Авторът на коментара Георги Георгиев не крие иронията си към опита да бъде осмислен този период и да се преподава адекватно в училищата. И за да не си помисли някой, че държавата, сиреч кабинетът „Орешарски”, има нещо общо с идеята, „Дума” пояснява, че инициативата на „групата борци с тоталитаризма” е частна.
Ще бъдат представени методическо пособие за учители "Как да преподаваме историята на комунизма" и други помагала, които „би трябвало да вкопаят в неукрепналите съзнания на учениците през какъв ад са минали техните баби, дядовци, майки и бащи”, загрижено приплаква изданието. Какъв ужас!
Други си е да наливаш в „неукрепналите съзнания” чистопробни лъжи за комунизма в България и по света като един хуманен строй с известни „грешки на растежа”. Времето е виновно, империализмът и четирите сезона. Съвсем различно е да травмираш крехките съзнания на подрастващите със зверствата на фашизма, но да им спестиш истината за комунизма, който е също толкова ужасяващ, но за сметка на това много по-продължителен.
Авторът е цитирал един голям авторитет на комунистическата кауза. „Както навремето Сталин е казал, че с напредъка на строителството на социализма се изостря класовата борба, така и сега можем да заключим, че колкото повече се нижат успехите ни в демократизацията, толкова повече се изостря борбата с комунизма. Тъжно, жалко и с нищо недопринасящо за развитието на страната”, разсъждава анализаторът.
Той страда за пропиляната народна енергия, която вместо да се впрегне в подкрепа на правителството, е тръгнала да се бори със „сенките на миналото”.
Само че тези „сенки” вече 24 години обикалят парламента, съдебните институции, пишат учебници, преразпределят държавни пари и поръчки, контролират медиите и тласкат нещастната държавица в трета глуха. Те приеха да влезем в НАТО и ЕС от чиста алчност. Защото от там освен „злини” идват много пари, отварят се пазари, а нали божем бившите номенклатури станаха капиталисти.
„Оценката за събитията в Източна Европа след 1945 г. може да бъде що-годе обективна, едва след като си отидат от този свят и последните, които помнят това време. Вероятно нашите правнуци, в зряла възраст, ще могат да предложат балансиран поглед върху този отрязък от историята ни”, смята др. Георгиев.
Тази легенда за децата и внуците вече се опроверга. Децата Сергей Станишев, Крисиан Вигенин, Борис Велчев, и който се сетите още, продължават делото на бащите и дядовците. Вече трето поколение номенклатурни дечица и внуци излиза на политическата сцена. Вигенин върна в дипломацията хората на ДС, за да не петни „паметта на родителите”.
Затова си заслужава „хабенето на енергия” на площада и виковете „Оставка”. Защото не става дума просто за едно поредно некадърно правителство, а за битка на различни светове.
И нека не слагат знак на равенство идеолозите от „Дума” между „призрака на комунизма” и „духовете на антикомунизма”, защото тази плоча отдавна се изтърка.
Да не плачат за бедните, онеправданите и отрудени българи, защото само те имат полза да поддържат митологията на разделението на хората по оная стара тактика. Както винаги са правели.
Ако бе по-силен „духът на антикомунизма” още в началото на прехода, ако политиците от „другата страна на комунизма” имаха повече мъжество и визия, нямаше да сме най-бедните и окаяни сред страните, измъкнали се от режима.
Но като гледаме тези хора от площадите има надежда. БСП и ДПС не са толкова уверени, както при предишното управление. Очевидно нашето избавление от призрака ще е най-бавно, най-мъчително и най-скъпо. Но си струва цената.