Водещ: Днес в Женева и на 12 октомври в Москва ще се проведат преговори за ситуацията в Нагорни Карабах, съобщи първият дипломат на Париж. По-рано, президентите и външните министри на трите държави-съпредседатели на Минската група на ОССЕ - Русия, Франция и САЩ - с отделни изявления призоваха страните във въоръжения конфликт в Нагорни Карабах за незабавно и безусловно прекратяване на огъня, както и за възобновяване на преговорите без никакви предварителни условия.
Доц. Дечев, познавате региона, знаете предисторията на този конфликт. Как коментирате случващото се в последните дни?
Доц. Теодор Дечев: Конфликтът беше подновен на 27 септември. Трудно е да отнасяме конфликта към т.нар. „замразени конфликти“, защото през изминалите години, от Бишкекското примирие 1994 година, е имало месеци, в които по 700 пъти е нарушавана тишината в региона.
Аз категорично искам да заявя, че поради естеството на работите ми имам най-топло чувство към всички кавказки народи, без изключение, но трябва да отбележим, че в линията на съприкосновението се води истински лов на чужди войници от снайперисти. Арменците са изключително активни. Така че конфликтът просто пламна отново. Причината за това до голяма степен е във факта, че усилията на Минската група и на трите държави-съпредседатели Русия, Франция и САЩ вече 10 години, от момента на обявяването на т.нар. „Мадридски принципи“ за рамково уреждане на мира, претърпяват пълен провал. Армения, по най-вече вътрешнополитически съображения, на два пъти ескалира ситуацията на фронта: единият път извън Нагорни Карабах, когато нападна една от най-невралгичните точки на Азербайджан, място, където минават Южния газов коридор, нефтопровод и железопътната линия Баку-Тбилиси-Карс, която е част от Великия копринен път, както и сега на 27 септември. Азербайджанската страна беше в достатъчна степен мотивирана, да не кажа провокирана, да предприеме някакви военни действия, които по всичко приличат на пълномащабна война.
Водещ: Инспирирани ли са действията в Нагорни Карабах в последните дни от трети страни?
Доц. Теодор Дечев: За никого не е тайна, че от една страна Азербайджан е ключова държава в енергийната диверсификация на Европейския съюз. Южният газов коридор, който започва от азербайджанското находище „Шах Дениз 2“ в Каспийско море до Баку, минава през Грузия, Турция, от там Гърция, Албания и стига до Италия, а пак от Гърция към нас в момента се изгражда интерконекторната връзка IGB. Южният газов коридор е изключително стратегически, защото той решава въпроса за енергийната диверсификация на Европа. Вече има заявки от Румъния за удължаването на IGB, интерконекторът трябва да стигне до Старозагорската индустриална зона, но Румъния вече е заявила интерес, Унгария също. От Албания пък трябва да тръгне т.нар. „Йонийски газопровод“ през Черна гора, Босна и Херцеговина до Хърватска. Оттам също има опция за удължаване до Унгария. Както разбирате, има достатъчно мотив примерно „Газпром“ да гледа лошо на този проект. Арменската страна през юли месец се опита да демонстрира, че би била фактор в контрола на този газопровод. Това естествено предизвика изключително остра реакция от азербайджанската страна. От друга страна в Армения е 102 база на руските въоръжени сили. Там бяха прехвърлени повечето войски, военно оборудване от изоставената база в Батуми, в Грузия, където вече няма руска база. Тя е един от основните фактори пък в т.нар. „чадър на сигурността“ върху Армения.
Водещ: Прогнозирате ли, че с оглед именно на тези геополитически интереси има сериозен риск да се намесят във военните действия трети страни?
Доц. Теодор Дечев: Бих казал, че интересът на Азербайджан е Турция да не се намеси. Мисля, че в турската страна не липсва желание да се намеси, но засега дипломацията от Баку успява да се справи. Сами разбирате, че не е в интерес на Азербайджан външна сила да го подкрепя. Азербайджан е 10-милионна държава, разполага със 100-хилядна армия, въоръжена до зъби – 70 на сто от военното оборудване, внасяно през последните 15 години в Азербайджан, е от Израел. Така че това е държава с изключително мощна армия в рамките на ОНД, на която Азербайджан е член. След руската армия следващата по боеспособност е азербайджанската. Така че на тях не им трябва външна сила, нито турска помощ, нито пък някакви имагинерни джихадисти, които да бъдат докарани Бог знае откъде. На тях единственото нещо, което им трябва е да не се намесят трети страни било то и в тяхна полза, било в полза на отсрещната страна, защото това незабавно ще предизвика ответна реакция. Знаете, че Армения е член на т.нар. ОДКБ – Организация Договора о коллективной безопасности. Това е нещо като военна организация на остатъчния Съветски съюз, където Русия играе водеща роля. Армения разчита на руска помощ, но засега Русия се ограничава с призиви да се помирят страните, да се седне на масата на преговорите, да спрат бойните действия. Трудно е обаче да бъдат спрени бойните действия при положение, че от 1988 година досега не е имало кой да успее да примири страните. Тук сега, без да бъдем субективни, трябва да кажем, че каквото и да се говори за предишните управници на Армения: Левон Тер-Петросян, президента Кочарян, президента Саргсян – те бяха по-склонни на преговори, докато новият министър-председател вече, тъй като в Армения конституционният ред се смени и от президентска република тя стана премиерска. Никол Пашинян реши, че трябва да се отрече от цялото наследство на своите предшественици, само че по този начин той се отречи от т.нар. „Мадридски принципи“, които са формулирани от три велики сили: Русия, Франция и САЩ.
Водещ: Какво предвиждат тези принципи?
Доц. Теодор Дечев: Мадридските принципи се свеждат до следното: Армения трябва незабавно да върне на Азербайджан 7-те района, окупирани около Нагорнокарабахската някогашна област. Тези райони бяха населени, в момента са пустош – около 1 милион бежанци са избягали в Азербайджан, те бяха населени с арменско население и малко кюрди. На самия Нагорни Карабах трябваше да се даде специален статут. Дълго време той да бъде под контрола на миротворци, а Азербайджан да няма пряк достъп до него, независимо, че това е международно признат азербайджански коридор. На територията на Нагорни Карабах да бъде гарантиран сухопътен коридор, „Лачински коридор“ с Република Армения.
Великите сили, които формулираха тези Мадридски принципи, трябваше да инвестират огромни суми във възстановяването на инфраструктурата на региона, и забележете, в разминирането на региона. Става дума за космически средства, които са необходимост, която се е натрупала в течение на войната. През февруари по време на Мюнхенската конференция по безопасността Никол Пашинян торпилира всичко договорено до момента по Мадридските принципи, като обяви свои Мюнхенски принципи, които накратко звучаха така: „Няма територии, има безопасност. Ние не можем да върнем 7-те района, защото там са нашите отбранителни съоръжения на Нагорни Карабах“. И както се досещате това едва ли е предизвикало оптимизъм в отсрещната страна. След юлските събития, когато пламнаха боеве в район, който изобщо не е в Нагорни Карабах, и е изключително невралгична точка, свързана с глобалната енергийна инфраструктура, вече Азербайджан беше готов да реагира по най-силов начин, както и става и в момента, както се забелязва.
Водещ: Ситуацията изглежда неразрешима и от гледна точка на категорично заявената позиция от страна на Азербайджан, че нейната териториална цялост не подлежи на преговори. Вие как виждате изхода от създалата се ситуация? Ще се стигне ли все пак до примирие? Склони ли са страните на компромиси и откъде какво можем да очакваме?
Доц. Теодор Дечев: Аз мисля, че страните не са склонни на компромиси, но най-вероятно отново външни сили ще въдворят мира. Въпросът е, че главната външна сила, която обикновено се намесваше в такива случаи, в момента наблюдава с хладнокръвно спокойствие ставащото. Обикновено руснаците светкавично се притичваха на помощ на арменците, налагайки поредното примирие през изминалите години. Но в момента просто има определено напрежение между Ереван и Москва. Никол Пашинян, ако се изразим с танцувален термин, сбърка стъпките в своето танго с Москва. От една страна той предприе някои демонстративни мерки срещу руското културно влияние в Армения. Бих казал не много разумни мерки, защото да спреш аналоговите руски телевизионни канали, в момент когато всеки може да ги гледа по интернет, не е най-разумната дипломатическа постъпка. Разбира се, руснаците веднага реагираха асиметрично – те страшно се обидиха. Едновременно в същия момент пък предприе тези юлски действия, които бяха някакъв анонс към Русия: „Ето, ако трябва ние сме готови да прекъснем енергийните комуникации на Азербайджан с Европа“, което не омилостиви толкова руснаците, колкото разгневи азербайджанците, и снижи нивото на подкрепа, бих казал в цяла Европа. В момента в полза на Армения действа само Макрон и то по вътрешнополитически причини – има огромна арменска диаспора във Франция и никой не иска да изпусне гласовете на тези хора. Според мен, в един момент ще има намеса на външни сили, но тогава вече демаркационната линия ще бъде друга. Мога да съм сигурен, че азербайджанците няма да се преместят и 1 см назад от това, което до момента са завоювали като територия.
Водещ: В новинарските емисии за съжаление често съобщаваме и за жертви от страна на цивилното население. Има ли засилена бежанска вълна от района, в каква посока отиват хората?
Доц. Теодор Дечев: Както казах, азербайджанците от района отдавна са си в Азербайджан, така че движението е най-вече към Ереван. Руският вестник „Известия“, неговият кореспондент, публикува доста подробна информация за т.нар. „спонтанно възникнала евакуация“ в Нагорни Карабах. Това е дипломатическата формулировка за паника. Цари евакуация, и далеч не само с автобуси. Милицията спира попътни автомобили, качва на тях хората, които бягат за Ереван, без дори там да имат роднини или познати, но убедени, че все някой ще ги посрещне. Аз съм сигурен, че ще е така, защото солидарността сред арменския народ е висока и няма да бъдат оставени. Въпросът е, че проблемите с тяхното настаняване, изхранвани и т.н. ще бъдат огромни. Когато има война, винаги страда цивилното население. Свидетели сме на една тактика от арменска страна специално да обстрелва цели, които не са в Нагорни Карабах, а дълбоко в територията на Азербайджан. Имаше попадения върху втория по големина град на Азербайджан Гянджа – първата столица на Азербайджан през 18-та година. Имаше попадения близо до Баку – използват се ракетни комплекси Точка-У. Разбира се, това се прави с неслучайната презумпция, че азербайджанската страна ще отговори. Азербайджанската страна засега се опитват да удържи на изкушението, защото ако тя порази цели в международно признатата територия на Армения, тогава разбира се каузата на Баку ще рухне в очите на международната общност. Затова засега този обстрел върви безнаказано. Имаше жертви, знаете, медиите от Баку не пропуснат да информират изключително подробно, дори поименно за хората, които са загинали. Но това е война и не можем да очакваме, че нещата ще се подобрят.
Водещ: Има ли риск зоната да се превърне в нов вариант на Сирия?
Доц. Теодор Дечев: Зоната отдавна се е превърнала в стар вариант, защото както знаем, активните военни действия се водят от 1988 година. Те са прекратени през 1994 година с Бишкекския протокол, но това не е замразен конфликт като в Приднестровието, това е замразен конфликт с припламване. Там непрекъснато се стреля, непрекъснато загиват военнослужещи, използват се оръжия от най-различни калибри, докато се стигне до юлските събития и пълномащабната война, която започна на 27 септември.
Водещ: Огънят с нова сила се разгаря?
Доц. Теодор Дечев: Абсолютно.
Водещ: Да се надяваме, че разумът ще надделее и страните ще намерят начин, за да седнат на масата на преговорите.
Доц. Теодор Дечев: Българският интерес и европейският интерес е там да се възцари траен мир, всички народи там да благоденстват, за да може да бъде гарантирана европейската енергийна комуникация. Азербайджан е много важна точка за трансфер за туркменския газ за Европа, а Туркменистан е държавата с 4-и по размер запас на газ в света.
Източник: http://www.focus-news.net