Новата Програма за развитие на селските райони трябва да влезе за разглеждане в Народното събрание до 20 юни, а до 1 юли да бъде представена и в Брюксел. Това коментира министърът на земеделието и храните Димитър Греков по време на публичното обсъждане на програмата за периода 2014-2020г., състояло се на 13 юни 2014 г. Той не отрече, че пред страната ни има още много работа, за да се доближим до европейските фермери по отношение на средства за подпомагане и пазари, но категорично заяви, че вървим в тази посока.
По думите му през първия програмен период в България са били поставени основите за развитие на устойчиво земеделие. Като основни цели на Програмата се посочиха достигането на по-висока добавена стойност, откриването на повече работни места и „ако не справяне, то поне спиране на обезлюдяването на българските села“, заяви министърът.
Основна част от бюджета на Програмата за селските райони през новия програмен период ще бъде насочена за подпомагане на изоставащите сектори животновъдство, зеленчукопроизводство и овощарство. Проф. Греков подчерта, че това няма да става за сметка на традиционните за България полски култури. Според него е необходимо финансовите ресурси да бъдат насочени към интензивното земеделие, защото към настоящия момент то е в много тежко състояние.
Министърът обърна внимание и на факта, че няма как да развиваме интензивно земеделие без добра хидромелиорация. Поради тази причина през новия период е заложено като приоритет и осигуряването на вода за нуждите на земеделските култури. Това трябва да става обаче чрез нови и по-високотехнологични съоръжения, защото, според него, в момента близо 90% от поливната вода се губи по трасето.
Подпомагането на малките стопанства и предприятия също са сериозно застъпени през новия програмен период. У нас е характерна поляризираната структура на стопанствата, а в страната има много на брой малки ферми, които са на ръба на оцеляването, и малък брой едри стопанства, които концентрират значителен финансов ресурс, коментира министърът. Именно за това е необходимо да се работи в посока промяна на сегашното положение.
Общият бюджет на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014-2020 г. е в размер на 2 милиарда и 338 милиона евро. В нея 20 на сто от публичните разходи се отделят за повишаване на конкурентоспособността и балансирано развитие на селското стопанство и хранителната промишленост, 45% - за ефективно управление и използване на природните ресурси, както и за опазване на екосистемите. За социално-икономическото развитие на селските райони, за предотвратяване на обезлюдяването и високата безработица, за по-доброто качество на живот в селските общини се насочват 33 процента.
Това, което се опитахме да направим в Програма за развитие на селските райони, е една обективна оценка на българското земеделие, на ефектите, които програма „САПАРД“ и първият програмен период на ПРСР в страната е свършило. Нашето селско стопанство не е добре структурирано. Секторите зеленчукопроизводство, трайни насаждения, десертни лозя, билкарство, пчеларство и биологично земеделие на практика не са нивото, на което ни се иска“, коментира зам.-министър Явор Гечев. По думите му, погледът на новата Програма за развитие на селските райони трябва да е базиран на националните интереси.
„Колкото и да са средствата, с които разполага Програмата за развитие на селските райони, те няма да стигнат. Има намаление на средства около 600 млн. евро от предишния програмен период. Като имаме предвид и новите мерки, които присъстват, като гарантиране на риска, гарантиране на доходите на земеделските производители, на практика излиза, че програмата е доста по-малка“, добави зам.-министър Гечев.
Новата Програма е балансирана и дава насока, в която да развиваме българското земеделие в следващите четири години. Тя е синхронизирана и с останалите финансови инструменти и не трябва да се разглежда сама за себе си, заяви Явор Гечев. Той изброи и трите финансови инструмента, които финансират българското земеделие. Това са плащанията по Стълб 1 или директните плащания, държавните средства и Програмата за развитие на селските райони, която е най-малкият от всички. В близко бъдеще предстои да бъде създадена и мярка за управление на риска и покриване на загуби поради климатични условия, сподели Светлана Александрова, директор на дирекция „Развитие на селските райони в Министерство на земеделието и храните.
Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) иска националното съфинансиране по инвестиционните мерки на новата Програма за развитие на селските райони да е 35 процента.
АЗПБ настоява за увеличаване на национално съфинансиране за инвестиционните мерки в новата ПРСР от заложените в момента по проект 18% на 35%. Според организацията само така в период на криза българското земеделие ще може да реализира добавена стойност и да инвестира в материални активи. Намаленият с близо 20% бюджет на програмата в сравнение с предходния период ще окаже неблагоприятно влияние върху инвестициите в земеделието. Към момента държавата е заложила минимален размер на държавно подпомагане по различните мерки.
„Освен редуцирания бюджет, изискванията на Брюксел за компесаторните мерки допълнително намаляват средствата в новата ПРСР, които могат да бъдат използвани за инвестиции. Близо 30% от бюджета на програмата са заложени за агроекология и климат“, коментира председателят на АЗПБ Венцислав Върбанов.
Асоциацията на земеделските производители в България е изготвила официално становище относно искането за максимално национално съфинансиране по инвестиционните мерки от новата ПРСР.
Становището ще бъде изпратено до Министерството на земеделието и храните и до Министерството на финансите. От Асоциацията напомнят, че максимално възможният процент на националното финансово участие на държавата, което ЕС приема, е 80%. Повечето от европейските страни членки залагат по-голям от минималния процент държавно участие, а Испания дори е заложила максимума – 80%.
Венцислав Върбанов коментира, че щом държавата обявява земеделието за приоритетен сектор, тя трябва да отпусне повече средства, за да може той да се развива.