С празнична Света литургия днес във всички епархии на Българската православна църква се чества големия християнски празник Успение на Пресвета Богородица (Голяма Богородица).
Успение Богородично е един от дванадесетте най-големи празници, чествани от Църквата през годината. Успение означава заспиване, сън. Физическата, телесната смърт е отделяне на душата от тялото, а духовната е отделяне на душата от Бога в резултат на упорството в греха.
Смъртта по принцип е трагедията на човешкия род, тя не е присъща на Божието творение и затова е източник на страдание. В същото време тя е неизменна участ на всеки човек, идващ на тази земя, горчивата чаша, която е изпил дори въплътеният Бог. Но смъртта на Пресвета Богородица заради своята праведност, била лека като сън, оприличена е на заспиване.
По мнението на много съвременни изследователи празникът Успение Богородично е най-старият Богородичен празник в църковния календар. Обособяването му най-вероятно става в Йерусалимската църква в началото на ІV в. и бързо се разпространява и в другите църкви.
Интересно е да отбележим, че според автор от VІІ в. св. Дева Мария починала на 18 януари, а била взета на небето на 14 август. Това предание се пазило първоначално в църквата на Запад, а се е съхранило и до днес в Коптска и Етиопска църква, които отбелязват двете събития съответно на 16 януари и на 16 август.
Чрез Богородица новият живот, който е Самият Бог, става достъпен за всички, родени в Христос чрез вярата и кръщението.
„В рождеството си съхранила девството
и в успението не си оставила света, Богородице,
преселила си се при Живота, бидейки Майка на истинския Живот, и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души.”
Тропар, гл. 1