Проектът „Набуко" щеше да има по-голямо значение от влизането ни в ЕС и НАТО, защото щеше да се прекрати енергийният монопол на Русия, който винаги е давал възможност за различен политически и икономически натиск. Проектът предлагаше една алтернатива, една диверсификация и щеше да даде възможност на България и на другите страни от Европа да имат достъп до едно от най-големите находища в Каспийския регион, каза пред Нова телевизия юристът Димитър Абаджиев, който доскоро беше член на Изпълнителния борд на международната компания "Набуко Газ Пайплайн интернешънъл" и отговаряше за проекта в България.
На първо място Абаджиев отбеляза абсолютното безсилие на Европейския съюз да формира единна позиция по енергийните приоритети - ако ЕС разбираше ефекта и важността на проекта, още преди няколко години щеше да финансира проекта, без да се търси задължително финансиране от държавите, през които щеше да мине тръбата за газопровода.
На второ място Абаджиев отбеляза агресивната политика от страна на Русия, която, залага изключително много за приходите си на износа на енергия и естествено вложи множество усилия проекта „Набуко" да не се случи, за сметка например на руския проект „Южен поток". Но за това не е виновен Путин или Русия, а сме си виновни ние и ЕС, които очевидно не оценихме важността на проекта, смята Абаджиев. Нещо повече, германската RWE се оттегли в момент, когато Германия се отказа от 50% от ядрените си мощности.
На трето място той постави оттеглянето на подкрепата от страна на САЩ. Така в крайна сметка Западът за сетен път предаде България в зоната на влияние на Русия.
"Странното е, че Сергей Станишев е подписал договора за "Набуко", но не и за "Белене", а сега забравя този факт", коментира Абаджиев.