Половин година преди да навърши Христовата възраст д-р Любомир Канов е арестуван за „клеветническа контрареволюционна пропаганда и планирано бягство на Запад”. Лежи ефективно в Старозагорския затвор след арогантно следствие. През 1984 психиатърът емигрира в Канада, после в САЩ, където е медицински директор на клиника в Лонг Айланд, близо до Ню Йорк. Всичко това е описано в книгата му „Между двете хемисфери”. Той е автор и на книга с разкази „Човекът кукувица”, „Парейдолии” и последната му „Стрела от тръстика”.
Миниатюрата на психиатъра Любомир Канов, която прилича повече на диагноза, е публикувана в блога на Милен Радев „Де зората”. Самият Радев пише: "С възхищение пред безмилостната и блестяща диагноза и с благодарност за предоставянето й."
Препечатваме я с удоволствие!
Р.Н.
Любомир Канов
Уродливи са жестовете им, гласовете, речникът им е скудоумен, тембърът им непоносим: режещият ухото кокоши глас на сестра Галева, мученето на Миков с подлите му лъжи и скритата закана в милиционерският му речник, подобният на пор Станишев с бляскащите очилца тип Берия и лъжливата му увереност когато обхване с две ръце пулта, попипне микрофоните и загъгне с глас, сякаш извиращ от някакво цукало.
Поведението на Псидера, което даже не е на пор, а на животното наричано на български скункс, смърдящо с такава страшна сила, че дори в затворена кола смрадта му се усеща на няколко мили от изцъркването на вонящата му секреция.
Кожните гънки по остриганата бандитска глава на Делян Пеевски, уродливият наратив на Доган, което може да мине за “висока” лексика само като пример за резоньорство в учебник по психопатология, физическото усещане за очилата пепелянка излъчващо се от Местан, студеното презрение струящо от лоените очи на Митьо Гестапото с което лъже от телевизора, тайно наслаждавайки се на това как успешно е избегнал възмездие за престъпленията си срещу човеците като шеф в Шесто на ДС и дори е станал милионер, а може би и до масон да е додрапал.
Или дървеното говорене на Гоце Седефчов и на неговият не по-малко дървен съпартиец от ДС Бригадир Аспарухов. Дори имената им излъчват грозота, звучат някак си като Ръжгева…
Трябва ни светлина, имаме нужда от красотата на балерината изящно посочила с шпагата си, (не с шпáгата) към грозотата на скрилите се:
Вдигайте си чуковете, сърповете, скудоумието си, петолъчките си и вървете при идолите си начело с Маркс в преизподнята!