Да спрат „Евровизия” или да върнем Концертна дирекция! А може би и двете. До гуша ни дойде от машинациите на „богоизбраните”, които се къпят в разкош на фона на българската мизерия – и в буквален, и в преносен смисъл. Няма по-вярна илюстрация за това от самата българска песен „шампиони – момци (а защо не и моми?- бел. а.) за милиони”. Години наред Драгомир Драганов изпълнява една и съща роля, зададе ли се „Евровизия”.
През цялото време на конкурса ни доказва колко велика е българската песен и изпълнителите. Той обикаля заедно с тях надлъж и нашир из Европа, а накрая ридаейки съжалява, че не е била оценена от зрителите. Не е обаче само той. Нека шефовете да кажат колко пари са профукали на данъкоплатците за хронично жалкото представяне на „Евровизия”. Затова не мога да не се съглася с певеца Георги Христов, който го написа точно: „Аз съм българин! Обичам България! Но не обичам ръководещите институциите боклуци да ме представляват! Срамувам се от отвратителната песен на Елица и Стунджи за „Евровизия"! Срамувам се, когато простите хора си повярват (изключвам Стунджи)! По-безсмислено, ненужно и самодейно представяне от това направиха само всички останали представители на България в „Евровизия" до днес! Но те не са виновни! Виновни са единствено и само тези, които са ги пращали и ги пращат! Въпреки, че не смятам, че „Евровизия" е някакъв критерий за качество!”.
Песните, изпяти на английски, са победили 24 пъти на "Евровизия", следвани от тези на френски - 14 пъти. Така едва около една трета от победителите в цялата история на паневропейския конкурс са пели на някакъв различен от тези два езика. Това господство на английския е факт, въпреки че близо 20 години (1956-1965 и 1977-1999) е действало правило участниците да пеят на националните си езици. Това отбелязва сп."Икономист" по повод победата на Дания.
Добре че в „Икономист” не знаят български. Ако песента беше преведена на английски с „шампиони – момци за милиони”, нямаше да пишат това. Тя всъщност и песен не може да се нарече. А и едва ли там се интересуват от тоталния провал на нашите „момци за милиони” на Олимпиадата в Лондон. Но това е факт, и то болезнен, на фона на лудите милиони, които погълнаха българските спортни институции. А в същото време се оказа, че нашите спортисти тънат в мизерия. По-нелеп текст едва ли можеше да ни представи. По-бездарна музика и мизансцен надали можеше да бъдат измислени. Но в БНТ, досущ като спортните федерации не ги е грижа. Както не ги е грижа, че има стотици млади момичета и момчета с прекрасни гласове. И ако се не лъжа, конкурсът е точно за такива като тях. Само че не може онези, които „си лапкат”, да се откажат така лесно. Затова и хората започнаха да изпитват носталгия по тоталитарните институции като някогашната Концертна дирекция. И там по-лесно можеше да се пробие в сравнение със сегашната мафия във всички области.
Мафията обаче, изглежда, не е само у нас. Защото и „Евровизия” отдавна си е изпяла песента. Родена през Студената война, тя трябваше да покаже свободния дух на европейците. Социалистическата "Интервизия" й гълташе праха. Днес "Интервизия" изчезна, а конкурсът далеч не е за песен. Той е пример за насаждане на национализъм. Признават го и в „Икономист” - в "Евровизия" винаги е ставало дума за нещо повече от музика и песни и гласуването е политически и етнически мотивирано. Традиционно гърци си разменят максималните си брой гласове с кипърците и нито глас на турците. Естония и Латвия, където има големи руски малцинства, възнаграждават с 12 точки руския кандидат. От години е непробиваемо скандинавското братство между шведи, датчани и норвежци.
Да помни някой две-три песни от конкурса? Не е ли това изначалната му цел? Лично аз помня АББА. И повече не ми е нужна песен от „Евровизия”.