- Останаха ли хора, които могат безпристрастно да говорят за ситуацията в страната, или прекалено много пренатегнахме емоциите покрай последните събития? Защо така се получи?
- Последните събития са възпаление на чувствата и мораториум на разума. Шемет на отрицанието. Иска се храброст за осмислена, критическа реч. Ако не си на барикадата, си подозрителен. Нюансът е саботаж на ентусиазма. Протестът освободи гняв, но не можа да го осмисли и деградира до нещо подобно на секта. Разви вкус към списъци с врагове на демокрацията. Обади се болшевишкият бяс. Не събра сили да роди политическа алтернатива, нито кураж да обяви, че предпочита ГЕРБ и Реформаторския блок. Премълчаха същественото и подгизнаха в двусмислици. Имам предвид публичните лица на протеста, разбира се, тези от телевизиите. Впрочем, нещо за безпристрастността на тези телевизии. Някои от тях функционират като пиар агенции на протестното движение. Което пък означава, че освен невинност зад този протест има власт. Невинните не притежават телевизии.
- Възможно ли е след случващото се да се прави политика без емоции, прагматично и делово, или винаги се изисква известна доза лицемерие и страст, за да се спечелят привърженици за някакъв политически процес? Или може би това си е характерно за нацията ни, за географската ни ширина?
- Привърженици събира основно заканителната реч, тази, която обещава реванш и възмездие. Лидер е този, който поема българската фрустрация, открива врага и обещава разправа. В този почин има нещо лъжемесианско, разпасано популистко и даже безсрамно. По ирония от тази стилистика прихвана нещо и нашият либерален градски авангард, в мек, сантиментален вариант. „Червени боклуци“ с бяло пиано. Дьолакроа и цицата на Свободата. Дами от почетната гвардия на разгневените амазонки страдат публично от държавното несъвършенство. Напомнят активистки от движението „Фемен“. Голи до кръста разкъсани съвести. Щеше да е добре, ако гражданите и студентите си бяха спестили натрапничеството на психопатизирани съветници и пиар специалистки с „медиен опит“. Не им трябват и блогъри с комисарски уклон. Но на война като на война. Кой придиря на генералите? Кой?
- Какво е бъдещето на уличния протест оттук нататък - той ще продължи ли да бъде ефективно средство за изразяване на народната воля в критични ситуации, или ще става все повече технология и пиар стратегия?
- Добре е, че хората не приеха опита на властта да изстреля торпедото „Пеевски“ по посока на Цветанов. Идеята да блъснат това торпедо в корпуса на ГЕРБ не е без изкусителна сила, но е етически недопустима и политически дебилна.Проблемът на протеста не е в началото, на етапа на справедливата масова реакция, а в средата и в края. Проблемът е в комбинацията на политическа двусмислица и неумерена морална претенция. Благодарение на телевизиите протестът се превърна в нещо като градска ортодоксия, интелигентска мода, шик. Накрая се развратиха по фарисейски образец. Обзе ги самомнение. И тъй като не успяха да свалят правителството, предадоха щафетата на студентите за една нелепа окупация. Алма матер във вериги...Истината ще блесне след предсрочните избори. Ако бъде съставен кабинет на ГЕРБ и Реформаторския блок, този протест ще забрави гражданския си патос и ще потъне в нирвана. Тогава ще стане ясен неговият банален реваншистки характер. Ще стане ясно, че върху жълтите павета са се разхождали не граждани, а електорат на партии, срещу които би трябвало да протестират, ако бяха граждани. Това, че българското общество и неговият протестен елит проспаха безобразието ГЕРБ, е срам и позор.
- Защо според вас десните партии при последните протести ползваха доста левичарски методи за политическа борба? Включително „поеха отговорност“ за боядисването на паметника пред централата на БСП, което би смутило всеки десен избирател с консервативни ценности.
- Защото левият елит е по-скоро десен, а десният по-скоро ляв. По ирония на историята и по недоразумение. Левите и десните принадлежат на либералното вероизповедание по дух и копнеж. Не е вярно, че левите сънуват Евразия. И едните, и другите сънуват блаженство в хедонистичния рай, членство в престижния клуб на привилегированите. И са готови на всичко, за да си купят входен билет. В България няма консерватори. Консерватизмът е подозиран в симпатии към евразийската идея и етатизирания православен „фундаментализъм“, ако не и направо в дементна комунистическа носталгия. Никакви консерватори не могат да хванат корен на българска почва, защото почвата е камениста. Но са възможни съобщества от съмишленици. Романтици на едно невъзможно благородство.Протестите са леволиберални по дух, с епизодични „кощунствени“ опити. Боята върху паметника експериментира и с нещо подобно на революционно мъченичество, на жертвен ексцес. Преспаха в ареста, имаше бдение. После обявиха и скандала на „първия политически арест“. Творят протестната легенда. Става дума за инфантилизъм, за детски ум.
- Очаквате ли скоро да се появи наистина модерна дясна партия, която да говори с терминологията на XXI век и да мисли за „хората, които работят здраво“ (каквото е мотото на британските консерватори)? Появявала ли се е такава досега у нас?
- Жизненият стил на постмодерния капиталист е по-скоро игрови, удоволствено ориентиран. Класическият производителен капитализъм от Веберов тип е в криза. Котира се финансово-спекулативното му продължение. Това развитие има дълбоки мирогледни основания, свързани с ценностните мутации на късния либерализъм, с денационализацията на елитите, с кризата на социалната държава и по-общо с умората на западната цивилизация. Уморената цивилизация е съставена от хедонисти, от развеселено отчаяни прахосници на остатъчен срок. Партия на национално отговорен десен елит е добра, но по-скоро утопична идея. Този елит, доколкото го има, е ценностно необвързан с националния контекст и неговите драми. „Красивите и интелигентните“ са космополити за свое удоволствие. Не им е до партийно строителство, до лични жертви и до диалог с простосмъртните. Ще употребят някой като Борисов, ще му подхвърлят министри. Ще въздействат от дистанция. Такъв е стилът им.
- Като оставим настрани бедността на държавата, има ли нещо в народопсихологията ни, заради което все още нямаме такива изявени дес¬ни бизнес икони като Уорън Бъфет, Стийв Джобс - визионери, създаващи желание у хората за личен просперитет, за забогатяване благодарение на лични качества?
- Уорън Бъфет е по-скоро атипичен магнат с леви симпатии, а Стийв Джобс, мир на праха му - екстравагантен креатор и постмодерен будист. „Десните икони“ се изплъзват от идеологическа фиксация. Появата на предприемачи от такъв мащаб в нашата бедна страна би имала стойността на апокалиптичен знак, на предизвестие за края на света. Иначе устремени към личен просперитет - колкото искате. Едрият предприемач е възприеман у нас като криминална фигура, като мародер на държавата. Респектира, но не възхищава.
- Кои са истинските опасности пред страната, които се задават оттук нататък?
- Генералната опасност е България да се превърне в територия със затихващи функции, както се изразява социологът Иво Христов. Чакам с нетърпение да бъде опроверган. Тоталитарна България беше бедна, перверзно организирана страна. Днес е бедна, перверзно дезорганизирана. Вносът на свобода не произведе либерално-демократичен ред от европейски тип, а добре организиран хаос от социалдарвинистки тип. Между елита и простосмъртните - пропаст.И един специфичен риск встрани от публичния интерес, за сведение и може би за размисъл. Появиха се съобщения, според които Американската психиатрична асоциация е на път да ревизира възгледа си за педофилията, като Ӝ признае статут на „сексуална ориентация“. Ако човек употреби разума си, за да разбере какво означава това и какво следва нататък, ще си даде сметка, че става дума за ускорение към бездна, и ще се ужаси. И нашите доморасли вълнения ще му се сторят детска игра.
- Много анализатори са отчаяни и рисуват мрачни перспективи за страната оттук нататък - разделение, маргинализиране на България в рамките на ЕС. Има ли нещо, което ви вдъхва оптимизъм?
- Нищо не ми вдъхва оптимизъм, но не губя надежда. Надеждата е добродетел, което означава дълг.