Цитати на американския автор, напуснал света на живите преди 22 години.
„Или ще го обикнеш, или ще го намразиш". Това казва Хемингуей за Чарлз Буковски, който напуска света на живите на днешната дата, 9 март, през 1994 година. И наистина, Буковски е твърде спорен като творец – за едни е настолен автор, а за други – откачалник, който дразни. Едно обаче е сигурно – вулгарният пияница, простакът-циник или геният, Буковски трайно записва името си в литературната история на света.
Зад себе си оставя 14 книги с поезия, 26 с проза и 9 киносценария, вдъхновени от опита му на пощенски служител, боклукчия, градинар, събирач на памук, сервитьор и какви ли още не „превъплъщения“. Не са му били чужди нито проститутките, нито алкохола, нито комарът. Въпреки бурния си начин на живот, „момчето за всичко“ доживява 73 години. Да се зачуди човек!
Дали е заслужил да бъде определен за „класик на американската литература“ и дали поезията му си струва да бъде прочетена – всеки преценява според собствените си възгледи. Факт е, че до днес Буковски е вдъхновител за много млади хора, които се опитват да му подражават в стремежа си да бъдат словесно „модерни“. Със сигурност е еталон за любителите на т. нар. вертикална проза.
Да си припомним някои цитати на „безсрамника“:
Почти всеки се ражда гений, а умира идиот.
Винаги ще се намери нещо, което да разруши живота ни. Зависи само кое или какво ще ни открие първо. Човек винаги е готов да бъде отнесен.
Разликата между живота и изкуството е, че изкуството е по-поносимо.
Любовта е път със смисъл; сексът е смисъл сам по себе си.
Красивите мисли и красивите жени никога не се задържат.
Задникът е лицето на душата на секса.
Началото на една връзка винаги е най-лесно. След това започват разкритията – и никога не свършват.
Точно това е проблемът с пиенето. Ако се случи нещо лошо, пиеш, за да забравиш; ако се случи нещо хубаво, пиеш, за да го отпразнуваш; а ако нищо не се случва, пиеш, за да се случи нещо.
С хората е така. Колкото повече ги опознаваш, толкова повече си личи колко са ненормални. Понякога това е забавно – поне в началото.
Смелостта е въпрос на стил в една безнадеждна ситуация, каквато е животът.
Дори само да живееш, преди да умреш, пак не е лесно.
Добрият писател знае кога да не пише.
Когато лъжеш някой човек за таланта му само защото седи срещу теб, това е най-непростимата лъжа от всички, защото така го насърчаваш да продължи и в крайна сметка да провали целия си живот, просто защото няма талант. И все пак повечето хора постъпват точно така – най-вече приятелите и роднините.
Ако един човек не може да напише любовен разказ, от него няма полза.
Какво може да постигне един поет, ако не изпитва болка? Болката е също толкова важна, колкото и пишещата машина.
Лудите и пияниците са последните светци на тази епоха.
Болници, затвори и бардаци – това са университетите на живота. Аз имам няколко висши образования. Заслужавам малко уважение.
Източник: http://afish.bg/knigi/charlz-bukovski-zasluzhavam-malko-uvazhenie!.html