Вече няколко дни страната се тресе от проблеми в банковата система. След опашките пред Корпоративна търговска банка дойдоха опашките пред Първа инвестиционна банка. Дали това има връзка с твърдението, че по едно време Първа инвестиционна банка беше обявена за „новата любима банка“ на властта не е ясно и най-вероятно не е така.
Ясно е обаче, че „някой“ си играе с огъня, защото по-предишната нощ, на едно място замеряха банков офис с бомбички, а на друго място направо изкъртиха вратата на банка с взривно устройство.
И пак започна общонационалното въртене в кръг с въпроса „Кой ?“...
Страната влезе в нов цикъл на задаване на въпроса „Кой ?“. Кой клати банковата система и на кого това му отърва ? Има сериозни изгледи да изпаднем в същата малоумна ситуация, както при всенародното питане „Кой предложи Пеевски ?“. Тогава всички знаеха прекрасно кой стои зад Делян Пеевски – както се казва ДПС не е в нелегалност, та хората да не забелязват такава заможна политическа формация. Независимо от това хората си питаха, протестираха, маршируваха месеци на ред ...
Какво пък, правото на протест е конституционно закрепено, всеки има право да изявява мнението си публично и в крайна сметка перманентния протест не доведе до никакви разрушителни последици.Може би точно затова в момента не забелязваме никакви протестиращи по улиците, а хората бяха призовани на друг вид събрания пред офисите на подбрани банки. Засега банките са две, но що е време – занапред е. По улиците в София вече се разлипват стикери, които питат „Кой е следващият ?“.
Гражданите бяха „призовани“ на тези специфични публични събрания пред банковите клонове с помощта на различни по форма и съдържание изказвания по медиите, с фалшиви ес-ем-еси, със задействуване на взривни устройства, с по-безобидни бомбички и с какво ли още не. Резултатът е на лице и ставащото не вещае нищо добро. И тук отново се сблъскваме с вече втръсналото ни питане „Кой ?“, „Ко-о-о-о-й ?“.
Някои даже не питат „Кой ?“, а призовават към задържания, към арести и към озаптяване на виновните и на провокаторите. Само че, отново никой не назовава конкретни имена – нито на политици, нито на други злосторници. Ръководството на БНБ беше така мило да се обърне към ВСИЧКИ политици с призив да ограничат публичното си говорене на тема „банки“.
Всички призовават към действие, никой не казва срещу кого.
Безкрайно смелият депутат от „Коалиция за България“ - Страхил Ангелов заяви пред Радио К2: „Според мен това го правят шепа хора и те трябва да бъдат задържани час по скоро !“. Само дето не уточни кои биха могли да са тези хора и къда да ги търсят от полицията. Близо половин час, г-н Страхил Ангелов беше ужасно конкретен за да се афишира като краен противник на Сергей Станишев в рамките на вътрешно партийната драма на БСП, но не обели дума, кой ли може да стои зад „клатенето на лодката“, респективно – на банковата система и в крайна сметка – на държавата.
Не по-малко смелият журналист Светослав Иванов – водещ на предаването „120 минути“ заяви:
„Според мен, разследванията трябва да са много по-дълбоки. СМС-ите са нещо дребно. Масло в огъня наливат политиците. Те трябва да бъдат разследвани, а не някакви анонимници, които вероятно през интернет изпращат смс-и от някакви несъществуващи номера. Изключително разочароващо е поведението на българските политици, освен това на българските институции, които по никакъв начин не правят нищо да успокояване на обстановката“.
От близо половинчасовото говорене на г-н Светослав Иванов по същото Радио К2, разбрахме, че той се е въторгнал от идеята на Георги Първанов за президентска република, че е разочарован от Пламен Орешарски, но така и не чухме името на макар един политик, който „налива масло в огъня“.
Набиращият популярност водещ от bTV громи политическия елит та пушек се вдига, но имена не назовава. А би трябвало, след като той твърди дословно:
„Да, но не знам тези, просто последните събития в държавата показват, че паника има, но аз си мисля, че паниката е сред политиците и те я пренасят върху обществото, върху хората, което е грях. Това е покушение на политиците срещу собствения им народ. Може би това ти звучи много силно“.
Чудесен изказ, но г-н Светослав Иванов не казва нито едно име. Той дори упреква БНБ, че не назовава сценаристите и казва на водещата:
„Но аз наистина вярвам, че банковата ни система е стабилна и че в момента изкуствено се разклаща, заради някакви конфликти. БНБ изпраща трето прессъобщение, в което говори за сценарии срещу финансовата стабилност, обаче все още никой не е назовал сценаристите, забелязваш ли?“.
Водещата без друго е забелязала, че сценаристите са неназовани, но ние забелязваме, че питащият също не иска да посочи никого, дори и като „леко заподозрян“. За сметка на това, водещият на „120 минути“ възлага пакет от задачи на главния прокурор:
„Задачата на главния прокурор е да подведе под отговорност и обвини всички хора, които в момента всяват тази паника сред хората, защото тук става въпрос за всички. Тук не става въпрос за различни хора, които са избиратели, електорат, тази или онази партия. Тук става въпрос за изкуствено насаждане, което е користно и има крайна цел. Аз не искам да разсъждавам над тази крайна цел, защото нямам информация, но главният прокурор е този, който трябва да застане и да каже: Тези личности нарушават закона и те ще бъдат под отговорност“.
Занимавам се с толкова дълги цитати на двама души, които според думите на Анди Уорхол изживяват полагащите им се 15 минути слава, не защото са казали нещо кой знае колко приносно, а защото от изказванията им ясно се вижда едно и също нещо – страх. Страх да се говори конкретно по темата, страх да не попаднеш под ударите на едни законови текстове, които едва ли не ни задължавата да говорим за банките като за мъртъвци – или добро или нищо.
Банковата криза роди автоцензура от нов тип – страх от чуждите коментари.
Всъщност, ако човек се разрови из Интернет ще види, че един куп що-годе НЕанонимни, идентифицирани, институционализирани и каквито още чужди думи искате сайтове са спрели коментарите под публикациите си за ставащото в банковата сфера и под текстовете им се кипрят уточнения от следния вид:
„Уважаеми читатели, коментарите към статията са спрени на основание Чл.152 „а” от Закона за кредитните институции“. Как да не ти стане мило от такива благоразумни действия. Това специално грее под статия във ВЕСТИ.бг, която ни уведомява, че властите са хванали опасния злодей Венци – Чикагото. (http://www.vesti.bg/bulgaria/arestuvani-sa-trima-dushi-za-atakite-sreshtu-bankite-6015922 ). На тази новина вероятно поне половината български потребители на Фейсбук са се смяли с глас, но други хора може и да останат с впечатлението, че полицията и ДАНС вече ловят смутителите на реда – освен Чикагото били заловени още двамина. Дано поне те не са от калибъра на първия обявен злодей, застрашил банковата система с интернет публикациите си.
Та коментаторите призовават за решителни мерки, но категорично отказват да посочат срещу кого. Интернет медиите се държат като че ли е започнала Третата Балканска война и вече има установена цензура в средствата за масова информация. То, цензура няма (ако не броим безумните законови текстове в угода на банките), но автоцензура има в изобилие ...
Пожарникарят поддържа огъня до идването на пожарната ...
На този фон на всеобщо вцепенение, аз взимам акт от призива на БНБ към политиците въобще и се обръщам към една много популярна фигура, към един политик, който вече сънува с отворени очи как се завръща в сградата на Министерския съвет на бул. „Дондуков“.
Става дума естествено за г-н Бойко Методиев Борисов, чиято медийна и всякаква друга хиперактивност вероятно се забелязва дори от Космоса.
Ясно е, че г-н Бойко Борисов вече няма и секунда търпение да се върне на бял кон в Изпълнителната власт. Това изобщо не е осъдително – така би трябвало да е мотивиран всеки стандартен политик. Укоримо е обаче, даже е достойно за най-остро порицание, толкова популярен политик да се държи толкова безотговорно в такъв деликатен момент.
В четвъртък, г-н Борисов обяви, че държавата е едва ли не в състояние на фактически фалит, че всичко рухва и че спасението на страната е единствено във Вашите ръце. Неговото изявление беше толкова „уместно“, „навременно“ и в интерес на успокояването на ситуацията пред офисите на банките, че една от ярките фигури сред потенциалния коалиционен партньор на ГЕРБ – ДПС, г-н Рамадан Аталай, изрече следните реплики в събота:
„В момента отправям посланието си към всички политически лидери, Вие, ако сте припознали някой от тях, защото в последно време, даже сутринта като преглеждах пресата и в някои сайтове прочетох, че г-н Борисов казва – колапс, всичко е потънало, затънало едва ли не, още утре той като дойде на власт, хората ще напуснат опашките пред банките и всичко ще тръгне по мед и масло, за което аз не виждам никаква такава ситуация, и никакви такива отговорности, въз основа на които той би трябвало да казва такива изрази, или общо взето безотговорното отношение на политиците от началото на идването на мандата на това управление, създаването на изкуствено напрежение, създаване на едни псевдо протести, разбира се в началото не са били такива, но в последствие, за да се опитат да поддържат едно напрежение в обществото, според мен е само, заради това, че да не може да се погледне на всички онези несполуки или всички онези неща, които бяха направени от предишните управляващи, това да не бъде огласено пред обществото и да не се разбере, че все пак по време на управление на предишното правителство имаше определени пропуски, и обществото трябваше да разбере, и другите, които идват на власт да не ги повтарят, разбира се“. (Цитатът е дословно по разпространената от Радио К2 стенограма).
Според мен, въодушевен от изказванията, на уважаемия г-н Борисов, не по-малко уважаемият г-н Рамадан Аталай се е опитал да изрече всичко, което има да казва в едно изречение. Това е едно от най-дългите изречения, които съм чел в живота си и за любителите на по-кратките форми ще поясня: г-н Аталай се е опитал да каже на г-н Бойко Борисов, че това което последният приказва е меко казано неуместно.
Всъщност, неуместността при изявленията на уважаемия г-н Борисов е „кумулативна“, тя се натрупва, защото той продължи в същия дух и през петък, че и през събота. В петък, лидерът на ГЕРБ заяви, че трябва незабавно да се искат още няколко милиарда от Международния валутен фонд. След като правителството на Орешарски беше громено седмици на ред, заради намерението му да емитира нов външен дълг, Бойко Борисов изведнъж заяви, че е от изключително значение от МВФ да се поиска близо два пъти по-голяма сума от исканата до момента.
Аз лично почувствувах резултата от това изявление по неколкократни телефонни обаждания, в които мои приятели питаха дали съм чувал нещо за ... падане на валутния борд. Отговорих, че не съм чувал, но това едва ли е било от полза, защото малко по-късно научих, че във Велико Търново се е извила нова опашка – този път пред „Пощенска банка“. Хората, слава Богу се наредили НЕ за да си теглят вложенията, а ... за да си купуват евро срещу наличните им левове. Един добър приятел с въодушевение ми се похвали, че успял да си купи 1500 евро със сетните си резерви от фонд „и аз съм човек“...
След като в четвъртък Бойко Борисов обяви, че държавата фалира, че финансите са се продънили и прочее, а в петък ни сюрпризира с идеята да поискаме дваж по-голям заем от искания от кабинета Орешарски, в събота бившия премиер се появи в студиото на Люба Кулезич и заяви, че ако „онези“ (знаем кои) не си дадат тутакси оставката, той няма да ходи да успокоява хората пред банките.
Ние и досега не сме видели г-н Борисов да ходи да успокоява хората пред клоновете на КТБ или на ПИБ. Работата обаче е там, че независимо дали го харесваме или не (аз бих могъл да гласувам за него ако ми е допрян пистолет до главата или в друга подобна ситуация), г-н Бойко Борисов има много сериозна популярност в рамките на българския избирателен корпус.
Когато кажи – речи една трета от избирателите или поне от активните избиратели ти имат доверие, нормално е те да се вслушват и в това, което приказваш. И когато от устатата на г-н Борисов заромолят описаните по-горе „успокоителни“ изявления, мнозина от хората, които му вярват, които го харесват или които в най-лошия случай го предпочитат пред Сергей Станишев просто ще хукнат към най-близкия офис на вече нарочената в общата паника банка.
Не твърдя, че г-н Борисов е организирал истерията около КТБ или около ПИБ. За това няма доказателства, нито можем да вярваме, че ще се появят в рамките на този ни живот. Неоспори факт е обаче, че г-н Борисов образно казано „се грее“ на пожара в двете (за сега) банки. Той охотно се произнася „на едро“, а хората тълкуват изявленията му по единствения възможен начин – нещата ще отидат на още по-лошо.
Това не е поведение на отговорен политик, който мисли първо за интересите на обществото, а сетне – за партизански комбинации и властови интриги. Това е изявление, че лидерът на ГЕРБ е готов да стигне през властта, дори и газейки през пожарищата на банковата система.
Опит да се повтаря историята – липса на въображение или отработена техника ?
Налага се неприятното усещане, че г-н Бойко Борисов се изкушава да насърчи събитията към опит историята да се повтори. Ако може някак си хората да отъждаствят правителството на Орешарски с правителството на Виденов. Ако може някак си опашките пред КТБ и ПИБ да се отъждествят с рухването на банковата система през 1996 г. Ако може да се постави знак на тъждественост между Жан Виденов и Сергей Станишев да речем ...
Е, сега не е 1996-та, а още по-малко – 1997-ма година. Няколко бележити исторически личности претендират да са автори на мисълта, че историята се повтаря или като драма или като фарс. Драми в момента си имаме достатъчно и една в повече ще ни дойде много. Фарсовете пък са ни напълно излишни. И затова, подходът на г-н Бойко Борисов не ни говори нито за консервативна солидност, нито за християндемократическо чувство за обществена солидарност. По-скоро, публиката остава с впечатлението, че г-н Борисов „поддържа огъня, докато дойде пожарната команда“, според прочутия виц ...
Общество и медии в блажено съзерцание над полета на мисълта на Борисов.
Авторът на тези редове не се блазни от мисълта, че те ще се отразят особено на общественото одобрение на предвожданата от Бойко Борисов него политическа сила. За съжаление, голяма част от българската публика не се стресна нито от грамите на посланник Байърли, публикувани в Уикилийкс, нито от „Швейцарския доклад“, нито от цялостното творчество на г-н Бойко Борисов по време на мандата му на шеф в министър-председателската република.
Обществото не реагира и на последния словесен бисер на лидера на ГЕРБ, който съвсем „по Бойковски“ предложи решение на проблема с опашките пред банковите клонове:
„Надявам се главният прокурор да потърси наказателна отговорност. Крайно несериозно е вицепремиер да излиза и да казва, че дават 50 лева на човек да се реди пред банките. Лесно се проверява - отиваш на място, заграждаш опашката, проверяваш документите на всички и който има по 50 лева ...“, каза буквално Борисов. (Виж: http://politics.actualno.com/Borisov-prizovava-za-MVF-obvini-Jovchev-che-ne-proverjaval-opashkite-pred-bankite-news_36573.html ).
Бойко Борисов все така смята за нещо в реда на нещата да се „загражда“ и да се обискира. За това, какви икономически показатели можем да очакваме в случай, че се върне на власт можем да съдим по заявеното от него лично убеждение, че всеки човек, който има 50 лева в джоба си е подозрителен ...
Гражданството обаче не излиза на спонтанни протести срещу такива открити покушения срещу собствените му права. Част от гражданството е заето да стои на опашка за да си изтегли парите, друга част слуша със зяпнали уста своя месия, а на трета част от гражданството му е все едно. Затова, трябва да се протестира както срещу безгрижните словестни фиоратури на г-н Бойко Борисов, така и в още по-голяма степен срещу говоренето „въобще“ и „по принцип“, което залива медиите през последните дни.
Ако журналистите бяха така любезни да „накълват“, както им се полага хората, които си греят ръцете на огъня на хорските притеснения, може би ситуацията нямаше да ескалира до сегашното положение. Медиите обаче се чудят единствено да не ги подведат под съдебна отговорност и то заради чужди коментари под техните публикации. Всъщност, ако медиите бяха наистина притеснени за банковата система, те трябваше от самото начало да сочат с пръст „политиците, които наливат масло в огъня“, както се изрази любезният колега от bTV.
Вместо това, всички с наслаждение дават колкото се може повече място за изявления от типа – всичко става прах и пепел, държавата пропада, бюджетът се продънва, идва Второто пришествие. Само дето не идва Исус да съди хората, а насам се е запътил лидерът на ГЕРБ, който ту обявява „пълен реваншизъм“, ту ни заплашва с някакъв „мек кинжал“ ... Мисля, че е спорно, кое е по-неуместно – говоренето на г-н Борисов или мазохистичната наслада, с която медиите отразяват неговото словестно настъпление.