Протестите създадоха нова реалност – активизиралите се социалните мрежи ускориха неимоверно разпространението на информация, контрола над действията на властта и реактивността на обществото. Този социален контрол няма да спре. Всяка личност, номинирана за публична длъжност, всяко действие на кандидат-парламентаристите или управляващите, които и да са те, ще бъдат следени под лупа. Дори поради самия този факт поведението на бъдещото Народно събрание няма да е същото, казва социологът Боряна Димитрова пред Mediapool.
Каква част от обществото подкрепя антиправителствените протести, е една от най-добре пазените тайни в държавата, смята Димитрова. Официалните данни на МВР са все по-противоречиви, дори когато протестиращите запълниха целия булевард от Орлов мост до Плиска. Що се отнася до подкрепата конкретно на исканията за оставка на кабинета "Орешарски“, веднага след номинирането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, тя беше 53%. Как се е променила на 25-ия ден от протестите, не мога с точност да кажа, уточнява Боряна Димитрова.
Правят обаче впечатление два паралелни процеса. От една страна, въпреки летния период и въпреки факта, че не всички хора излизат всеки ден, плътността на протеста не намалява. Което по най-груби сметки означава, че съвкупният брой на хората, които участват, е поне 7-8 пъти по-голям, от тези, които излизат в един отделно взет ден.
В провинцията започва да се усеща и един процес на идентифициране на младите хора с техните връстници по софийските улици. Свободата на изразяване, стремежът към създаването на своего рода общност след дълги години самоизолация и затваряне в частния живот, стават заразителни. Младата средна класа, бидейки основен сегашен и бъдещ данъкоплатец, започва да усеща силата си.
От друга страна обаче, управляващите бързо изработиха образа на врага – безплатните непротестиращи срещу платените протестиращи; социалният пакет срещу гражданските искания за оставка; нов Изборен кодекс срещу нови избори и пр. По същия начин, както Ердоган мобилизира провинцията срещу площад "Таксим", така управляващите и "Атака" мобилизират усилия, за да изградят обществена неприязън срещу "шепата протестиращи“. Създаването на враг, скандалите и противопоставянето са добре познат начин за прибиране на разколебаните избиратели. В резултат, днес гласовете против оставка на правителството може и да са по-малко, но вероятно са по-сплотени.
Количествени оценки не мога да дам, а и в момента нагласите са по-подвижни от подвижните пясъци, казва шефът на „Алфа рисърч”. Прави впечатление, поне медийно, че говорителите на управляващите втвърдяват тона и изострят атаките си. В чисто партиен план това сплотява привържениците им. Проблемът за тях е, че не ги увеличава. Управление, за което са гласували една пета от пълнолетните избиратели (1 млн. и 300 хиляди общо са гласовете за БСП и ДПС), изначално не може да разчита на широка подкрепа. Затова, чисто логически, би било нормално да търси разширяване на базата си – и в парламента, и извън него. Вместо това, управляващите още първите дни прегърнаха стратегията за една "висяща“ (на гласа на Сидеров) демокрация. Очевидно тактиката им е да създават разделителни линии, да помпат напрежение, да покачват социалното недоволство. И резултатите вероятно ще се видят през есента.
Моето виждане е, че разделението и противопоставянето на отделните социални групи в обществото е тактика, която БСП възприе като кризисен пиар, смята Димитрова. Затова прекалено спокойният ход на протестите, пресмиващ, а не истеризиращ напъните за очернянето им, изнервя управляващите. Очевидно е, че ако всички се приберат по домовете си, БСП не би възразила и ще се опита до изборите през май да възстанови загубите. Тъй като обаче такъв сценарий не изглежда много реалистичен, тя играе по план Б – опитва се да мобилизира провинцията срещу софиянци, забравяйки вероятно какъв е делът на мигриралите от страната към столицата през последните години. Колкото до ГЕРБ, ситуацията при тях не е еднозначна. Протестите активират говоренето срещу тях, но и не раждат до момента консолидирана алтернатива на БСП. В общи линии, с малки загуби, те остават вероятно на позициите си от преди протестите, коментира Боряна Димитрова.
Има ли опасност Волен Сидеров в предизборната кампания отново да "натрупа проценти" и какъв е шансът другите националисти - тези на Валери Симеонов да заемат нишата, която освободи "Атака" с подкрепата си за кабинета, пита Медиапу. Зависи кога ще бъде избран 43-ия парламент. Ако политическата, а оттам и социална криза в страната продължат да се разрастват, те ще отворят поле за националистически формации – стари, нови, или още по-нови, смята Диминрова. Според нея кризата от февруари, въпреки че беше елемент от политическата стратегия на БСП, не доведе до ръст в нейната подкрепа, а реанимира "Атака" и увеличи процентите за формацията на Валери Симеонов. Няма причина това да не се повтори отново. Социалните кризи изкарват на сцената национал-популистите.