Антикорупционният център БОРКОР към Министерския съвет, замислен от ГЕРБ като амбициозен проект за съкрушителен удар срещу корупцията, конфликта на интереси и т.н., най-вероятно ще бъде закрит и ще премине към Съвета по сигурността към правителството.
Съставът на БОРКОР, чието съществуване досега не оправда надеждите и коства на държавата по 5 млн. лв. на година, ще бъде силно съкратен, тъй като щатът му бил "сериозно раздут", а оцелелите кадри ще започнат да се занимават с анализ на "повече неща", свързани с националната сигурност, пише „Медиапул”.
"Към Съвета по сигурността има нужда от звено, което да се занимава с анализ и да предоставя информация на премиера. Категорично не става дума за шапка на силовите служби", обясниха запознати. В същото време обаче има идеи служителите да "правят ежедневни брифинги на премиера и да го съветват какви задачи да възлага на подчинените му служби".
Анализаторите щели да поддържат тесни връзки с представители на всички министерства, за да предвиждат къде може да се появи евентуален проблем, който да застраши държавата. В БСП има вътрешна опозиция на тези предложения. Според нейни представители по този начин ще се създаде "вътрешна Държавна сигурност", която ще държи на "къса каишка" различните ведомства.
"Какво означава това някакви хора с претенция за анализатори в сектор "Сигурност" да искат информация от социалното министерство, да кажем, под предлог, че защитават сигурността на България", обясниха от левицата.
Въпреки резервите, БСП са склонни да подкрепят идеята, тъй като самата служба БОРКОР "изглежда напълно ненужна". Депутати твърдят, че все още не става ясно защо вместо звеното да бъде изцяло закрито, то да бъде преобразувано. До момента аналитичният център, създаден при управлението на ГЕРБ, е глътнал повече от 15 млн. лв.
БОРКОР бе създаден в началото на 2010 година по инициатива на тогавашния премиер Бойко Борисов. Идеята бе звеното да въведе германските стандарти за оценка на риска от корупция в държавния апарат, както и да даде решения за справяне с проблема с нагласените обществени поръчки. В продължение на година и половина българските власти лъгаха Брюксел, че БОРКОР ще заработи с пълна пара, но това така и не се случи.
Едва през 2013 година настоящият ръководител на БОРКОР Елеонора Николова обяви, че са разработени шест онлайн платформи за борба с корупцията в сектора на обществените поръчки. Очевидно управляващите не са харесали този продукт, който за 3 години струва на данъкоплатците 15 милиона лева. Въпреки това управляващите дължат отговор на въпроса какво ще правят с вече създадените платформи и решения.
Освен разформироването на БОРКОР и превръщането му в аналитично звено, което да съветва министър-председателя, се очаква до края на годината да бъде сформирана и новата Държавна агенция "Технически операции" (ДАТО). Службата, която ще бъде подчинена на премиера, по първоначална идея трябваше да се сформира до октомври и да изземе от МВР всички функции по прилагането на специални разузнавателни средства (СРС).
Целта на този ход на БСП и ДПС бе "да се ограничи властта на вътрешния министър" и "полицейщината, наложена от Цветан Цветанов". Именно по тази причина и при обявяването на новото правителство, премиерът Орешарски обяви, че вътрешният министър няма да бъде вицепремиер.
Месец по-късно обаче Цветлин Йовчев бе назначен за заместник на министър-председателя. Предложението бе внесено заедно с това за избиране на депутата от ДПС Делян Пеевски за председател на ДАНС и независимо че злополучният избор бе бързо отменен, позицията на силовия вицепремиер се запази.
Напълно логично е в това си качество Йовчев да наблюдава СРС-та и новата агенция ДАТО, още повече че самият министър-председател Пламен Орешарски няма особени познания и компетенции в тази област.
Преди месеци БСП и ДПС твърдяха, че със създаването на "Технически операции" всъщност се цели едно – отнемане на контрола на МВР върху подслушването. Затова и бе анонсирано, че новата служба ще бъде в ресора на правосъдния министър и вицепремиер по еврофондовете Зинаида Златанова. Сега, обаче се оказва, че идеята е претърпяла "модернизация", а Златанова се оказала с твърде много задължения. Затова, макар извън МВР, е твърде вероятно подслушването да е под зоркия поглед на Цветлин Йовчев.