„Докосни ме“ е една приятна изненада, каквато отдавна не бях преживявал.
Спретната 150 странична стихосбирка от Боян Иванов.
От анотацията научавам интересни подробности за автора – че е човек с разностранни интереси, с пет висши образования и едно незавършено, човек, писал и поставял пиеси, рисувал, борил се човешки живот, общувал с личности като Владимир Висоцки и обичал артисти като Стефан Данаилов…
Човек, за когото писаното слово се оказва не временна прищявка, а призвание, емоция и съдба.
„Докосни ме“ в структурно отношение е разделен на два дяла – „Докосни ме“ – своеобразен лиричен дневник и компендиум от най – съкровените му и изповедни интимни стихове и „Мой роден дом – сакрален!“, сбор от родолюбиви и патриотични творби, изпълнени с любов, копнеж и тревога, за чието структуриране и хронологично подреждане отговаря редакторката Цветелина Ангелова.
Като цяло книгата обхваща стихотворения, писани между 23 юни 2017 и 14 юли 2020 г.
„Докосни ме“ е поредица от емоционално правдиви и безхитростно поднесени признания за любимата , към която чувствата на лирическия герой са искрени и непосредствени.
Тя е мечтаната жена, луната, царицата, царствената особа, която предизвиква несекващ копнеж и силна страст.
Не случайно в „Закрилница“ авторът споделя :
Всяка нощ те моля…
дай мъничко любов за мен
на моята любима…
единствена сред множество звезди!,
а в „Щастие“ признанието е още по – категорично :
Благодаря ти, че ми позволи
да те обичам…
Завърнало се мое щастие…
Поетът пренася на пиедестал своята любима, пише непрекъснато като в транс поредица от любовни послания.
За някои това може и да изглежда преувеличено или ненужно, но не може да се отрече главното и основното – в този свой своеобразен дневник Боян Петров Иванов е пределно откровен, разголен, уязвим и щастлив, от чувството, което го изгаря.
Вторият дял също притежава стойностни и ценни творби - „Душата ми гори“, „Моят народ спи“, „Хроника за едно село“…
Тук Иванов е по – директен и критичен в изказа си.
Той се прехласва от красотата на родината си, но не се примирява с нейните недъзи и слабости :
Една мутра като лавина се втурва да закрива
хоризонта на моя заспал народ…
„Сам юнак на коня с тръба зове свойте братя на оръжие“…
Народът спи…
Моят народ спи…
Прозренията в граждански ангажираната му поезия са впечатляващи, Иванов прави горчива преоценка на своя живот в минипоемата „Равносметка на един път“, възхвалява родното си място – „Гомотарци“ и неусетно обхваща кръга от вълнуващите го проблеми.
Ако има нещо, за което запознатият с актуалната ни действителност читател може да съжалява, то е, че Боян Иванов не е имал възможност да разкрие в дълбочина и последователност своята визия за започналите на 9 юли 2020 г. протести срещу Борисов и неговото корумпирано управление.
„Моят народ спи“ е по – скоро първи и обнадеждаващ опит в тази насока.
Съобразявайки се с настоящето състояние на автора ще споделя, че изпитвам респект и уважение към неговите усилия на поетичното поле, ще стискам палци за неговия жизнен и творческия път, надявайки се за неговия юбилей – на 26 август 2021 г. той става на 70 – да ни зарадва с нова и още по – добра своя книга.
[widgetkit id="23"]
Библиография:
„Докосни ме“, Боян Петров Иванов, 2020, редактор: Цветелина Ангелова, издател: „Полиграфюг“, Хасково
Бележка на редакцията: Боян Иванов е роден на 26.08.1951 г. в с. Гомотарци, област Видин. Завършва гимназия във Видин и трудовата си дейност започва в Химическия комбинат в града. След година е приет за студент в Духовната семинария, но скоро разбира, че това не е неговото поприще и напуска. Става учител в с. Джанка, Кърджалийско. Преподава български език и история.
Година по-късно започва да следва медицина и след дипломирането си като специалист по кожни болести работи в гр. Берковица, а в последствие в Коми АССР. Докато пребивава в СССР записва и завършва режисура в град Одеса. Негов кумир става Владимир Висоцки, с когото се запознава лично.
След завръщането си България е режисьор в драматичния театър „Николай Осипович Масалитинов“ в град Пловдив. Същевременно учи маркетинг, реклама и история на изкуството във Великотърновския университет.
Следва магистърска степен по социални дейности от Свободния университет в гр. Варна, като в тази сфера работи дълги години като директор на социалния патронаж в гр. Видин. Завършва образованието си с две магистратури в Свободния университет във Варна – социална и девиантна психология, практикувайки като психолог във Видин и Ботевград.
Социалните си възгледи споделя като член на централното ръководство на БСДП и ръководител на партията в област Видин, където е издиган като кандидат за народен представител.
Освен поезия е автор и на драми, някои от които поставя на театрална сцена. Като майстор на четката извайва еднакво добре красиви пейзажи, графики и портрети.
„Докосни ме“ е първата му стихосбирка с любовна поезия, в която са включени и стихове, посветени на родния дом и България.