На 20 април 2017 година, е била проведена среща-дискусия на тема „Митове и факти за минната индустрия на България“. Събитието се е състояло в Народно читалище „Гюрга Пинджурова – 1895 г.“, в гр. Трън. От страна на минния бранш на него са присъствали инж. Иван Андреев, изпълнителен директор на БМГК и проф. Иван Нишков, ръководител на Централната лаборатория по управление и преработка на суровини и отпадъци към МГУ „Св. Иван Рилски“, гр. София.
Целта на събитието според организаторите е било да се дадат ясни и категорични отговори на ключови въпроси за минерално-суровинната индустрия в контекста на устойчивото развитие, партньорствата между добивните предприятия с общините и опазването на човешкото здраве в минните региони.
От Българската минно-геоложка камара (БМГК) съобщават, че „в стремежа си да представи добрите примери от минния бранш и ползите, които минната индустрия носи за общини, местни общности и отделни заинтересовани групи хора”, БМГК е поканила на срещата ръководителите на всички общински и държавни структури в общината, както и председателя на Сдружение „Трън“.
В залата са присъствали представители на Общинския съвет на община Трън, заместник-кметът на община Трън - г-жа Цветислава Цветкова, както и над 50 местни жители и гости на общината.
БМГК: Модерната минната индустрия не е „мръсен” бизнес
Според позицията на БМГК, водещите български минни компании са извървяли дълъг път на технологична и организационна трансформация. Преходът към пазарна икономика ги е подтикнал да се обърнат към принципите на устойчивото развитие, за да могат да работят по модерен и отговорен начин в интерес на всички заинтересувани страни. Според браншовиците, „това се открива в редица примери – както при изричното спазване на законите на страната, така и в инициативи като въвеждането на Стандарта за устойчиво развитие на минната индустрия на България”. Той е получил своето признание както от страна на българската държава, така и от Евромин и от Европейската комисия.
„Няма бранш у нас, който да изградил собствен доброволен стандарт за устойчиво развитие, освен минният. От 2010 г. минерално-суровинната индустрия създаде този сложен инструмент, който служи както за самооценка на добивните компании, така и за представяне пред обществото на реалното им представяне.“ – е заявил на срещата в Трън инж. Иван Андреев.
„Дори само този пример на доброволно решение от страна на минния бранш показва, че нашият сектор не е мръсен бизнес и се развива устойчиво“ е добавил изпълнителният директор на БМГК.
От БМГК са обяснили и защо минните компании инвестират в общините
“Минната индустрия прави социални инвестиции, защото е убедена, че трябва да е част от устойчивото развитие на местната общност. Това са инвестиции в родния край, защото работещите в дадена мина са местни хора и всички жители там трябва да усещат, че община и минна компания работят в техен интерес.“ – посочил е инж. Андреев по време на срещата. „Минната индустрия не прави социални инвестиции, защото иска да си купи индулгенция поради своята дейност. Това разбиране е отживелица. Днес водещите минни компании се ръководят от принципите на устойчивото развитие“ – обяснил е инж. Иван Андреев.
След като публиката е изгледала вече доста популярния видео филм на БМГК за успешните партньорства между минната индустрия и общини в България, представителите на обществеността на Трън са имали възможността да се запознаят с факта, че община Чавдар е усвоила над 11 милиона лева по проекти и програми, идващи от Европейския съюз. По думите на кмета на община Чавдар от самото видео, общината получава безвъзмездно и в допълнение на редовно изплащаната концесионна такса от минните компании, опериращи на нейната територия, ежегодна сума от 300 000 лв. само „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД. Това е в допълнение на концесионната такса, която постъпва от страна на добивната компания, която е в размер на над 1 милиона лева годишно.
Според БМГК, е известно, че обявената прогнозна сума, която ще се отчислява от концесионната такса на бъдещия проект за златодобив в община Трън, е в размер на около 1 милиона лева. За сравнение проекто-бюджетът на Община Трън за 2017 г. е малко над 5 милиона лева.
Инж. Иван Андреев: Добивната индустрия привлича и други бизнеси в минните общини
„Там, където има минна индустрия, там има развитие и на други бизнеси“ – е акцентирал по време на срещата инж. Иван Андреев.
„Добавената стойност от добра и работеща минна компания в даден регион се открива и в нововъзникващи бизнеси и услуги. Местното население получава стимул за предприемачество и по този начин надгражда икономическата база на региона.“ – посочил е той в допълнение.
След приключване на срещата с обществеността, инж. Иван Андреев е направил следния коментар:
„БМГК направи първа крачка в гр. Трън за стартиране на публична дискусия за значението и ползите от минната индустрия. Вчера наша цел бе да дадем точна и актуална информация от легитимни източници – БМГК и МГУ „Св. Иван Рилски“. Това е от значение за информирания избор на местните жители и наш директен отговор на манипулиращите твърдения и изкривени факти тиражирани в продължение на месеци сред трънчани.
За срещата се бяхме подготвили с данни, факти и аргументи, както и с авторитетни специалисти, които бяха готови да отговарят на въпросите на гражданите. Вчера успяхме да представим само част от тях, което оценяваме като успех. БМГК ще продължи с инициативите си за повишаване на информираността на българските граждани – от Трън, през София до различни части на страната“.
Отговори на нови твърдения около златодобива в община Трън
По време на срещата са били повдигнати няколко въпроса и твърдения към инвеститора в проекта за златодобив в Трън. За да осигури достоверни отговори на тях, БМГК се е обърнала към „Евромакс Сървисис“ ЕООД с четири въпроса. Точните отговори са поместени по-долу.
В отговорите се съдържат научни и експертни термини, които са обяснени по достъпен за широката публика начин без да се изкривява тяхната истинност и точност.
Твърдение-въпрос: Защо не признаете, че няма да има никакъв ОВОС (Оценка на въздействието върху околната среда), защото има становище на Басейнова дирекция, което е спряло цялата процедура по ОВОС?
Отговор: В момента инвестиционното предложение се намира на етап „Задание за обхвата и съдържанието на ОВОС“. Това означава, че няма никаква пречка пред реализация на ОВОС. Затова заинтересованите от екологичното въздействие на проекта страни, би трябвало да изчакат изготвянето на тази комплексна експертна оценка. Разговорът за въздействието на проекта си заслужава след като оценката е готова. Следващ етап в процеса е „Обществено обсъждане“, по времето на което се посочват начините, по които проектът ще управлява надеждно всеки аспект на дейността, както и компонентите на околната среда.
Разговорът за въздействието на който и да е проект, преди изготвяне на ОВОС, е несъстоятелен от експертна гледна точка. Ако подобен разговор се води предварително, то той е открито манипулативен.
В твърдението се посочи, че дадено становище на Басейнова дирекция предполага недопустимост на инвестиционното предложение при евентуално засягане на източниците на питейно-битово водоснабдяване. Фактите са, че въздействието на проекта се оценява с ОВОС. Затова именно в рамките на процедурата по ОВОС ще се определи наличието и степента на въздействие. Изчерпателността на инвестиционното предложение изисква изготвяне на подробно хидроложко и хидрогеоложко проучване. То изцяло ще е приложено към доклада по ОВОС.
Направените предварителни проучвания, включително проведените консултации с ВиК-Перник, сочат че инвестиционният проект няма да засегне питейно-битово водоснабдяване на населените места.
Твърдение-въпрос: Всички знаят, че в Трън има уран и истинската цел на инвеститора е да добива уран.
Отговор: И БМГК, и инвеститорът разбират опасенията на жителите на Трън, породени от манипулативното и неекспертно говорене по темата за наличие на уран в региона. Затова посочваме три аргумента в подкрепа на тезата, че нито инвеститорът има намерения да добива уран, нито, че неговото наличие би представлявало опасност за живота на населението при стартиране на проекта за златодобив.
Мина "Злата" винаги е била златна мина. Мина „Злата“ никога не е действала като уранодобивна мина.
Факт е, че днес уранодобив в България няма. Няма нито частни, нито държавни планове за добив на уран. Това е изрично посочено в приетата през 2015 г. Стратегия за устойчиво развитие на минерално-суровинната индустрия на България. БМГК категорично заявява, че в мина "Злата" няма нито геоложки, нито инвеститорски основания за добив на уран. Факт е, че има установени съдържания на уран. Но те нямат промишлена стойност за добив. Това се посочва както в заключенията на окончателните геоложки доклади, така и в актуалният отговор на Министерството на енергетиката за липса на запаси на уран в района на Трън.
Факт е, че в района на Трън има естествен радиационен фон. Но това е така и на много други места в България. Той не се дължи на стопанска дейност. Той е свързан с геоложките особености на скалния масив. Един минен проект в района ще направи така, че естественият фон да се следи непрекъснато и средата да се контролира. Това е отговорният начин да се елиминира всяка опасност за работещите и за населението.
Твърдение-въпрос: В протоколи от геоложки проучвания в района е отразено, че в района има завишени стойности на арсен.
Отговор: Арсенът (As), също като уранът (U) и повечето от 118-те химически елемента, се срещат в околната среда. Те могат да представляват проблем за хората, само когато концентрацията е над допустимите норми. Геоложките проби, които се посочват в твърдението, не са взети от находище Трън, а от други проучвателни проекти. Важно е да се посочи, че това са т.нар. ураганни проби (единични завишени стойности), които не се отразяват на средните съдържания поради аномалния си характер. За да бъдат получени представителни средни съдържания са необходими хиляди проби, като единичните завишени стойности не влияят и не определят крайния резултат.
Средното съдържание на арсен получено от статистическата обработка на 15 441 броя проби е 0,00146%, което е далеч под всякакви норми на опасност.
Твърдение: Инвестиционното намерение е със шокиращи размери от близо 20 квадратни километра.
Отговор: Посочената площ се отнася за проекто-концесионната площ на проекта, а не за реално използваната площ. Има съществена разлика между двете площи.
Размерът на терените, на които ще се извършва минна дейност е 2,1 кв. км или едва 11% от проекто-концесионната площ. Голяма част от нея се намира на територията на бившата мина „Злата“ (добивно предприятие, работила в района в продължение на 40 г.). Голяма част от обектите са разположени върху вече нарушени терени от предишните добивни дейности.
Редакцията на „Свободен народ онлайн” е готова да даде място и на други мнения по въпроса.