Българско оръжие сее смърт от Афганистан до Южна Африка

Материалът е написан от Никълъс Шмидъл от списание "The New Yorker"

(преведен със съкращения)

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ на Българинът - кръстник на световноизвестния гангстер Виктор Бут, бил агент на ЦРУ)

През август 1995, няколко месеца след като Бут и Мирчев стават партньори,  http://svobodennarod.com/world/3675-balgarinat-krastnik-na-svetovnoizvestniya-gangster-viktor-but-bil-agent-na-tzru.html талибаните свалят един от самолетите на Бут и взимат за заложници членовете на екипажа. В продължение на една година Бут и властите в Москва се опитват да освободят пилотите. Накрая Бут се среща с тогавашния лидер на талибаните - Мулах Омар и малко след това руснаците се връщат в Родината си.

Когато попитах Виктор за подробностите около освобождаването на хората му, той ми каза, че екипажът му е успял да избяга и отрече версията, разпространена от някои журналисти, че е сключил сделка с талибаните като е започнал да ги снабдява с оръжие.

През 1997 Бут се премества в Йоханесбург, където се запознава с Ендрю Смълиан -  56-годишен собственик на самолетна компания за превоз на стоки. Двамата основават фирми в Свазиленд и Замбия, чиято основна дейност е превозът на оръжие. Бут запознава Смълиан с Мирчев, чиято фирма - КАС инженеринг продължава да бъде главният доставчик на Виктор Бут. 

Бут започва да навлиза все по-навътре в сивия сектор на оръжейния бизнес, в който  легално закупеното оръжие се препродава на групировки или държави, над които е наложено ембарго.

Една от тези държави е Ангола, в която се води дългогодишна гражданска война между правителството и бунтовническите сили, водени от Жонас Савимби. Бут започва да доставя на Савимби българско оръжие, с което нарушава ембаргото на ООН.

Оръжието се осигурява от Мирчев, който изпраща каргото от бургаското летище. "Само една пратка оръжие струваше около 100 милиона долара", ми каза Мирчев. На въпроса ми дали си е давал сметка, че оръжието се пренасочва нелегално към други клиенти, Петър ми отговори: " Моята част от сделката бе да натоваря оръжието на самолетите и да получа парите, които ми се полагаха. Къде кацаха самолетите и кой получаваше оръжието не беше моя грижа. Нито ме вълнуваше".

Именно анголските доставки на Бут привличат вниманието на ЦРУ, което установява, че Виктор продава оръжие и на двете воюващи страни. В един от разговорите ми с него го попитах дали  Жонас Савимби е знаел за двойната му игра. "Разбира се", отговори ми Виктор, " Савимби беше бизнесмен, той знаеше, че ако не аз, някой друг ще снабди правителството с оръжие. Аз никога не взимам ничия страна, аз съм търговец, който продава стоката си на този, който ги поръча".

В интерес на истината, аз установих, че това е наистина така. Виктор е превозвал белгийски миротворци в Сомалия и френски военни групи в Конго. Но с помощта на Мирчев той превозва и оръжия от България към Иран и други конфликтни точки по света. След доклада на Международния спасителен комитет - International Rescue Committee - хуманитарна, неправителствена организация, в който се казва, че в резултат на гражданските войни в Африка са убити над 30 милиона души - повече от жертвите във Втората световна война, Виктор Бут получава прозвището Търговеца на смърт.  

В края на 20 век Еър Чес - фирмата на Бут се превръща във втория по големина въздушен превозвач след Луфтханза. Постепенно, Мирчев и Бут завладяват африканския пазар и снабдяват с оръжие над 10 държави, в които има въоръжени конфликти, в това число Того, Заир, Руанда и Конго.

" Виктор продаваше всичко на всеки - от патрони, автомати и ракети  до военни джипове и безпилотни самолети", ми каза Мирчев.

" Кой го снабдяваше с безпилотни самолети ?" попитах.

" Естествено аз", ми отговори Петър.

Виктор Бут е арестуван през 2008 година в Тайланд, от където е  екстрадиран в САЩ. По време на следствието, финансовото министерство на САЩ налага едногодишни санкции на фирмите на Петър Мирчев “Бета” и “КАС инженеринг”. След като името на България беше замесено в огромния скандал около делото на Виктор Бут, българските власти отнеха лиценза на компаниите на Петър Мирчев, който незабавно регистрира в Гибралтар нова компания - “БМГ-М”.

редактор: Яна Михайлова