Българският синдром на обществената телевизия – ІІІ. СЕМ - неЗАВИСИМИЯТ регулатор

Темата за медийната регулация стана още по-актуална покрай избора на Галина Георгиева за член на СЕМ и породената вълна от възмущение.

Този орган никога не се отличавал с авторитет и доверие в обществото и професионалната общност, но този път политиците паднаха под морското равнище.

Днес едва ли някой вярва, че Съветът за електронни медии е независим специализиран орган и в своята дейност се ръководи от интересите на обществото и свободата на словото, че гарантира политическата и икономическата независимост на медиите. Но това е записано в действащия Закон за радиото и телевизията. Българският принос в европейската медийна регулация се състои във факта, че ние преписваме старателно определени изисквания и демократични стандарти, но забравяме да ги „облечем“ в механизми и процедури, които да превърнат написаните пожелания в реалност.

Българските политици разчитат на забравата и отшумяването на всеки скандал. Наскоро срещнах едно определение „обществена безпаметност“ и затова ще си разреша кратък исторически преглед по темата.

България, последна от страните в Югоизточна Европа, пристъпи към създаване на медиен закон. У нас най-постоянни са временните неща – Временна парламентарна комисия за обществените медии, Временен съвет за честотен ресурс за граждански нужси, Временен програмен съвет за одобряване на радио- и телевизионни лицензии.

През 1996 година Парламентът подготви Закон, известен като „Гордостта на Клара“.Тогава никой не вярваше, че тъкмо БСП ще може да направи модерен и достатъчно демократичен медиен закон. Председателктаа на Парламентарната комисия по медии Клара Маринова покани експерти от Съвета на Европа да се произнесат по проекта. (Вернер Румпхорст – ръководител на Правния отдел на Европейската организация за радио и телевизия, Джон Еърли – ръководител на секция „Медии“ към Директората за правата на човека - Съвет на Европа, Карол Якубович – експерт към Парламентарната асамблея на Съвета на Европа).

Те имаха много бележки и изискваха да се намери адекватна формула за плуралистичен и независим състав на регулатора: квалифицирано мнозинство при избора на членовете от парламента; граждански и професионални номинации при назначаване на членовете от президента.

Парадоксалното е, че и до днес всички управляващи мнозинства се оправдават с невъзможността това да се случи заради Конституциятата, която изисква квалифицирани мнозинства само при нейните промени. Но това не означава, че квалифицираните мнозинства при избор на независими регулатори са противоконституционни…

В проектозакона от 1996 г. медийният регулатор беше в деветчленен състав, като петим се избираха от парламента, а четирима се назначаваха от президента. След евроекспертизата беше прието предложението на депутати от СДС в парламентарната квота трима от съветниците да бъдат посочвани от управляващото мнозинство и двама – от опозицията. По-късно Конституционният съд отмени принципа с политическите квоти, защото не отговарял на идеята за независим и специализиран орган. Това негово решение доведе до още по-голям парадокс – всички членове на СЕМ да се избират с обикновено мнозинство. Спомням си как през 1998г. доскорошният член на СЕМ Иво Атанасов пламенно казваше – НСРТ – девет на нула за управляващите. Но по-късно, като председател на същата парламентарна медийна комисия, не направи нищо за промяна на тази формула. Тя е изгодна за всяка политическа сила, която е на власт.

През 1998г. Групата за европейско медийно законодателство, която обединяваше 13 неправителствени медийни организации, изработи закона „Свободно слово“. Към този закон евроинституциите нямаха никакви бележки и препоръки, той беше внесен в Парламента от депутата от СДС Сашо Стоянов и… изнесен, за да влезе сегашният действащ закон, известен като“ Законът Костов“.

В проекта „Свободно слово“ беше заложено предложението за квалифицирано мнозинство при избора на членове на регулатора от парламента и двустепенност на избора. От номинациите на професионални и творчески организации, университети и културни институти. парламентът и президентът трябваше да избират ченовете на своите квоти. От толкова демокрация свят се зави на депутатите.

Имаше и по-ясно дефиниране за изисквания опит –„Членовете на Националния съвет за радио и телевизия трябва да имат подходящо образование и професионален опит в областта на радио- и телевизионаната дейност, журналистиката, аудиовизията и далекосъобщенията.“ И нещо много съшествено – да не са били служители или сътрудници на Държавна сигурнаст.

В края на 1998 г. беше приет сега действащият закон. При евроекспертизата на текстовете, свързани с медийния регулатор, за пореден път беше написано от Каролин Морисън и Майкъл Уогнър следното: „За да се осигури независимост на практика са нужни организационни и процедурни гаранции, те са предпоставка за укрепване на новите демокрации. Предлагаме квалифицирано мнозинство от ¾ от гласовете при избора на членове от парламента, което би накарало основните политически сили да приемат компромисно решение. Сегашната процедура по номиниране не гарантира независимост на органа, нито съблюдава плуралистичния принцип при съставянето му. Трябва да има и процедура, която да гарантира, че президентът няма да избере близки до себе си и до своята партия хора…“.

Повече от 20 години българското медийна регулация се движи в омагьосан кръг. Евроинституциите ни казват едно, ние си знаем нашето.

През 2001г. пък НДСВ създаде нови изисквания към членовете на регулатора, свързъни със задължителен петгодишен трудомв стаж в медиите. После следващо мнозинство ги отмени...

По предложение на ГЕРБ се промени и числеността на състава на регулатора – от девет на петима членове .Все правни трикове, за да се променя състава на СЕМ. Повече от обидно е, че родните депутати никога не са се съобразявали с обществения интерес и позициите на професионалната гилдия.

Злополучният избор на Галина Георгиева „олицетворява“ в себе си изискването „членовете на СЕМ да се ползват с обещствено доверие и професионален авторитет“. С диплома от 3.89 по аграрна икономика и работа като телефонистка в Нова телевизия. Разбирам от депутати че нямало как да се мери доверието и авторитетът. Навярно професионалната биография, гражданската и професионална позиция по съществени въпроси на медийната среда не са критерии? Или допитването до професионалната общност?

Отговорът всеки от нас знае. Сякаш вече нищо не е в състояние да ни учуди. А СЕМ е независим, защото от него нищо не зависи.