Бежанци: Тук е ад, в Сирия е по-добре

22 September 2013

"Там е по-добре, никой тук не те зачита, нямаш елементарни човешки права. В Сирия е опасно, да, но е по-добре, отколкото тук", уверява  мъж от Сирия репортери на в „Труд”. Басим е обиколил бежанските лагери. Първо е бил в Пъстрогор, после в Любимец, а сега е в "Овча купел". В България е вече от шест месеца и иска да се прибере в Сирия час по-скоро. Мнението му споделя и бежанецът Осама Мокасир: "Това не е лагер. Това е ад!. Той също вече е попълнил молбата си за завръщане в Сирия. Те предпочитат да се приберат в размирната си родина, отколкото да останат в България - "защото тук не може да се живее".

Осама твърди, че бегълците не са претенциозни - просто имат нужда от елементарни неща - храна, одеяла, лекар. В лагера обаче нищо от това не било осигурено. Мизерни малки стаи с няколко легла, претъпкани с народ. Мизерни малки стаи с няколко легла, претъпкани с народ и  още повечебълхи. Такива са условията за живот в лагера в "Овча купел", твърдят живеещите там.Въпреки протестите от последните седмици, условията в лагера не са се променили.

 

А бежанците стават все повече и все по-недоволни. Дали и защо е така - няма отговор от управата на лагера - екипът ни не беше допуснат вътре. Полицаите отвън пък отказваха всякаква информация. Всяка вечер хора се събират пред сградата, където трябва да бъдат приютени. Оказва се, че няма места за всички. "Къде да спим?" е въпросът, който си задават. И отговорът е кой, където намери."Повечето пъти нощуваме отвън. Улицата е пуста и рядко минават автомобили, а дворът е голям", свива рамене Ифрам Сантамир. Късметлиите, които успеят да се доберат до легло в лагера, винаги го делят с още някого.

 

"В една стая спим поне три семейства. И въпреки това сградата не може да побере всички ни", разказва друг сириец. Понякога се налагало дори и децата им да спят на улицата, в парка или на двора. "Има много деца и възрастни хора. Трябват им грижи", разказва от личен опит Ифрам. Неговият 86-годишен баща е болен и "тук не могат да му предложат нищо".

 

От Държавната агенция за бежанците са осигурили едно медицинското лице в лагера. Лекарката е с работно време от 8 до 15 ч. Ако на някого му прилошее вечерта - проблемът си е негов. "Сирийката, която почина в четвъртък, търсеше лекарска помощ в продължение на 2 часа. Никой не обърна внимание", продължава Ифрам. Успели да наберат номера на "Бърза помощ", но линейката се забавила. Според сириеца смъртта можела да бъде избегната, ако е имало лекар на място.\СД