Банките: Равнис за проверката

8 February 2016

Най-резки движения преди стрес тестовете правят "Пиреос" и Първа инвестиционна банка.

Българската банкова система, както всяка, си има своите местни особености. Но една от тях я прави доста уникална в световен мащаб - а именно, че явно е имунизирана срещу загуби. Резултатът на банковия сектор не стана отрицателен нито по време на замръзналите пазари около Lehman Brothers, нито при последвалата рецесия, нито в стагниралата икономика с минимален растеж. И така до 2015 г., когато печалбата в сектора е почти 900 млн. лв., или с 20% над нивата от предходната година. А също и на най-високото ниво от последната предкризисна 2008 г., когато беше достигнала близо 1.4 млрд. лв.

Възможните обяснения за тази аномалия не са чак толкова много - или българската икономика е изключително стабилна, или местните банкери са изключително по-добри от колегите им по света, или има нещо изключително сбъркано в числата.

И така по реда на изключванията подозренията обяснимо клонят към последното, още повече след казусът КТБ, където 4.2 млрд. лв. активи изчезнаха изведнъж, без банката никога да е отчитала проблеми. Тези съмнения не са тайна и именно заради тях през годината предстои и доста скъпо упражнение по цялостна проверка на качеството на активите и стрес тестове на банковата система. И затова не е и особено учудващо, че в края на миналата година банките активно са тунинговали балансите и резултатите си за целта. Големите въпроси, които остават обаче, са доколко и при кои банки става въпрос за почистване и доколко просто за замазване на проблемите.

Голямата картина

Ако се гледат само данните на ниво система, привидно 2015 г. не предлага големи промени, нито пък излъчва тревожни сигнали. Активите растат с 2.8% до над 87.5 млрд. лв. А това означава, че банките са пораснали сумарно с около 2.4 млрд. лв. въпреки рекордно ниските лихви по депозитите и въпреки банковата ваканция в Гърция от миналото лято, която обяснимо се пренесе под формата на притеснения сред клиентите на банки с гръцка собственост.

Останалите основни показатели също се запазват или подобряват. Капиталовата адекватност остава стабилно над изискванията на БНБ, а коефициентът на ликвидните активи се покачва до космическите 36.7%. Нещо повече - неговият ръст идва основно от парични средства и резерви в БНБ, които са 16.6 млрд. лв., което означава, че секторът разполага с огромен незабавно разполагаем ликвиден буфер. А той, макар и неравномерно разпределен, дава спокойствие дори и да има тегления от притеснени вложители при евентуални идентифицирани проблеми при стрес тестовете.

Същевременно покачващата се ликвидност загатва и най-притеснителната част от пейзажа с едри щрихи - кредитирането остава замръзнало. Доколкото има активност, тя е по-скоро в предоговарянето на заеми при по-ниски лихви, което към края на годината започва да свива и маржовете на много от банките. За цялата година обаче нетният лихвен доход се покачва с 5.3% до 2.77 млрд. лв., а обезценките се запазват на нивата от миналата година - около 1.1 млрд. лв. Административните разходи също растат леко, но в последното тримесечие на 2015 г. скачат с внушителните 28.5% (над 120 млн. лв.) спрямо предходното. Това отчасти се обяснява с еднократен ефект - банките трябваше да преведат 82 млн. лв. първоначални вноски за новия фонд за преструктуриране към БНБ. Извън това много от институциите са плащали на външни консултанти за подготовка за преглед на активите, окомплектоване на документация, преоценки на обезпечения и др. Някои институции дори са си провеждали демоверсия на предстоящото упражнение в умален мащаб.

Фините детайли
Зад изгладените движения на ниво банкова система обаче се крият и доста големи скокове и спадове, включително и до рекордни стойности. Така например 2015 г. ставаме свидетели на най-големите печалби в абсолютно изражение, реализирани от български банки. И ДСК с отчетените от нея 305 млн. лв., и Уникредит Булбанк (290 млн. лв.) подобряват не само миналогодишните си резултати, но и досегашния рекорд на италианската група тук от 2008 г. - 288.7 млн. лв.

Но докато двата пазарни лидера генерират сумарно 2/3 от печалбата в сектора, през година същевременно наблюдаваме и най-голямата банкова загуба в историята на страната. Докато повечето банки с чужда собственост в последните години поетапно изчистваха балансите, "Пиреос" остана настрани от този процес. Сега наваксването е болезнено и тя показа показва 147 млн. лв. разходи за обезценки (с около 120% повече от 2014 г.). Това, както и ударът от гръцката криза и свиващия се нетен лихвен доход я изведоха на рекордните 134 млн. лв. загуба.

Екстремности имаше и при размерите на самите банки. Ръстът на активите от 2.4 млрд. лв. всъщност реално е дори по-скоро двоен, тъй като към него трябва да се добави и затварянето на голяма репо-сделка на клона на Alpha bank с централата в Атина като част от усилията на БНБ за ограничаване на опасността от гръцка зараза. Така от спада на нейните активи с 2.5 млрд. лв. близо 2 млрд. лв. идват от техническа операция. Същевременно имаше отлив на клиенти и при останалите гръцки банки. Той беше най силен в средата на годината около опасенията, че страната може да напусне еврозоната. След това нещата се успокоиха и в последното тримесечие дори повечето банки с гръцка собственост възстановяват позиции. Спадовете обаче така и не са напълно компенсирани, а резултатът е свиване на пазарния им дял от 23% в края на 2014 г. на 18.5%. Същевременно средствата от тях явно са се насочили предимно към пазарните лидери и банките със западноевропейски централи. Балансовото число на Уникредит Булбанк се увеличава с невижданите 2.5 млрд. лв. до близо 17.4 млрд. лв. Това е дори повече от покачването през 2014 г., когато лидерът на пазара се превърна в основен пристан за изтеглените панически от КТБ и ПИБ средства, и й отрежда вече почти 20% пазарен дял при около 17% година по-рано. ДСК е пораснала с 1.1 млрд. лв. и също увеличава дела си с около 1 процентен пункт до 12.7%. Другите с по-големи ръстове са при Сосиете женерал Експресбанк (702 млн. лв.) и Райфайзенбанк (469 млн. лв.).

Но може би най-големите екстремности могат да се видят в самия край на 2015 г. или в дните преди датата, към която ще бъдат преглеждани. И те са при разходите за обезценки, а също и при различни еднократни сделки и преоценки, които сериозно украсяват резултатите (виж съседния текст).

Време за реставрация

Именно по линия на лошите кредити и на провизирането им са най-големите притеснения на анализаторите. Според Магар Куюмджян, заместник-директор "Банкови рейтинги" в S&P, активното почистване може да се засили само ако банките имат достатъчно печалби и капитал, за да поемат евентуалните повишени разходи. "А това може би не е случаят във всички банки", каза той за "Капитал". Затова и той се надява, че прегледът на качеството на активите ще доведе до по-добро идентифициране на лошите кредити и по-адекватни нива на провизирането им, както и до "прозрачност по отношение на концентрацията на свързани лица в кредитните портфейли на някои банки".

През декември 2015 г. S&P запази оценката си за риска на българската банкова система на 7 (по скала от най-нискорисковото 1 до най-рисково 10). От рейтинговата агенция освен това очакват и кредитирането да продължи да се свива в следващите 12 - 18 месеца. Същевременно в свой анализ Констнтинос Кипреос и Елена Панайоту от Moody's прогнозират слаб ръст от 3-5%. И двете агенции виждат успехи на БНБ в предотвратяването на гръцката зараза, но се различават в оценките за подобряването на банковия надзор. Докато Moody's вижда подобряване вследствие на законодателните промени и реформите в БНБ, S&P окачествяват институционалната среда като "много висок риск" заради неефективното справяне с КТБ. А също и понижават оценката за възможността за подкрепа от правителството на несигурна, тъй като "способността и склонността на българското правителство да предоставя капиталова подкрепа са по-слаби и по-малко предсказуеми при новата рамка за преструктуриране".

Според Куюумджян засега няма отговор дали след КТБ регулаторът е предприел нужните мерки, за да адресира подобни случаи на концентрация в кредитирането и финансирането, тъй като темата може и да е политически чувствителна. За него обаче събитията около КТБ и ПИБ са притеснителни и са отличили България от съседните пазари. "Нивата на необслужвани заеми са високи и с ниска степен на провизираност като в съседните страни. Освен това подозираме, че е имало известна регулаторна снизходителност към идентифицирането на реалните нива на лошите кредити", каза той.

Сега ключовият момент е дали и доколко БНБ би била склонна да продължи по този път на снизходителността. Ако съдим по подготвителните действия на банките за стрес тестовете, явно в сектора очакват очите на надзора да останат полупритворени. Поне няколко банки, изглежда, са на мнение, че с няколко половинчати маневри в 12 без 5 са си свършили домашното. Закърпването на дупки с не напълно обясними еднократни сделки може и да решава временно проблема, но ако регулаторът се плъзне по този път, рискува да си остави цъкащи бомби. Това вероятно временно ще запази доверието на вложителите, но може да подкопае това на анализаторите. От тях не зависи много освен рейтинга на страната и настроенията на чуждестранните инвеститори.


Източник: http://www.capital.bg/biznes/finansi/2016/02/05/2699537_bankite_ravnis_za_proverkata/?ref=embedfp&source=www.dnevnik.bg