Това е четиво за всички, които често обичат да казват по повод сбъркания ни преход, крадливите политици и други лошотии: „Ние, българите, сме си такива!“ И дават пример с личности от други народи. Смятаме се за гадно племе по принцип. Забравяме обаче, че историята ни е пълна с имена на достойни българи, живели в едни по-отдалечени епохи от нашата, но служили вярно на своя народ. Такъв е Петър Берон.
Днес балсамираното му сърце се пази в Пантеона в Котел. На капака на кутията, в която е положено сърцето, неговият племенник Стефан Берон е изписал: “Това сърце живо е биело единствено за любезното отечество.“
Петър Берон издава своя Рибен буквар преди близо два века, по-точно през 1824 година в румънския град Брашов, където апропо е учил и Васил Априлов, “Буквар с различни поучения” на Петра х. Беровича, или д-р Петър Берон, както ние го познаваме, е била любима книга не само на малки, но и на големи. Защото Рибният буквар не е бил точно буквар, а по-скоро малка енциклопедия. Едва 140 страници малък формат, тя е успявала да събуди фантазията на хората и силно да възбуди любопитството им за далечни земи, хора и природа. Истината обаче е, че неговата научна дейност се простира далеч отвъд авторството на прословутия учебник. Преди всичко д-р Берон е лекар със значителен принос към медицинската наука, но той също така е бил научен деец в други области на познанието, извършвал е известна дарителска дейност и не на последно място е бил изобретател. Началното и средното си образование завършва в България, а медицина следва във висши учебни заведения в Хайделберг и Мюнхен. Дейността му го води до различни краища на Европа. Живее в в Париж, Берлин, Лондон, Виена, Прага и Атина , като най-дълго време обаче пребивава във френската столица. Негови лични познати са учените Майкъл Фарадей и Александър фон Хумболт, както и големият българин Евлоги Георгиев. Владее общо 9 езика, на 5 от които даже пише свои трудове.
Интересите на българина са многобройни. Като лекар по акушерство той пише ценния си докторат, озаглавен “Нов уред за измерване на гинекологичния диаметър”. Въпросният уред има за цел да измерва разстоянието между костите на таза, което е от ключово значение за това дали раждането да се извършва по естествен път или чрез секцио. Ученият също така има големи трудове, посветени на парните машини. В трети том на своята “Кратка физика” той пише за “Нова система парни машини”. В този текст той излага своите предложения за подобряване на парните машини, както и предлага замяна на духалните машини с парни духала. Между страниците на същата тази “Кратка физика” той помества и своите възгледи върху магнетизма и електричеството и представя идеята за безжичен телеграф, който да функционира чрез използването на свойствата на земната кора. Голямото хрумване на Петър Берон в областта на безжичната комуникация не се ограничава обаче само със сухоземните територии. Той доразвива идеята си като представя нейна вариация за морски условия. Тази идея, изказана от българския учен още през 1863г., бива реализирана чак през XXв., когато научния прогрес достига до нужната зрялост.
Особеност на неговата личност е абсолютното нежелание да бъде фотографиран. Единственото изображение на учена, направено по време на живота му и съхранено до днес, е портретът, изрисуван скришом от негов стипендиант. Казва се, че ако не е била тази рисунка, днес изобщо нямаше да знаем как е изглеждал големият българин. Петър Берон загива трагично. През 1871г. е удушен от двама власи поради финансови интереси.
Най-известен обаче си остава с Рибния буквар, венецът на неговото дело. В някои отношения той е по-добър от някои днешни учебници. Разделът “Добри съвети” например, учи децата на отношенията между хората, на толерантност и уважение. Нещо, от което нашето общество днес до болка се нуждае, а съвременните учебници сякаш небрежно подминават. “Умни ответи” пък е събрал мъдростта на древногръцките философи, които да насърчават търсенето на истината, справедливостта и любовта към знанието.
Нещо любопитно е подбраният пример за глагол – “любя”, спрегнат във всичките му форми. Подборът му, разбира се, не е случаен. Петър Берон е искал да насочи вниманието на децата към любовта между хората, към хуманизма в човешките отношения, идеята за честност, лоялно другарство и благородство. А ако хората по онова време са прегъвали крайчетата на любими страници, за да ги намират бързо, то това със сигурност е бил разделът “Физически сказания”. Увлекателни разкази разкривали интересните нрави на екзотичните за някошната представа на хората животни – хипопотам, жерав, камилска птица, делфин, кит. Точно последните големи риби пък толкова впечатлили читателите, че те започнали да наричат буквара с различни поучения – “рибният буквар”.Децата се запознавали с природни явления – гръмотевици, мъгла, дъжд, град, но са намирали и съвети за здравословен начин на живот: “Да яде дважд на денят и толкози, колкото може да смила”, валидни и днес.
За Рибния буквар именитият славист Юрий Венелин казва така: “Аз не съм видял нито един руски буквар, който по достойнство да се равнява на тая книжка, която е много поучителна.” Може да прелистите онлайн целия рибен буквар с много високо качество в световната дигитална библиотека, или да се разходите до училищния музей на СОУ „Свети Седмочисленици“ в Търговище. Горди собственици са на два оригинални екземпляра на Рибния буквар, но също притежават и редки издания на романа „Под игото“ от 1939 година, и на „Ромео и Жулиета“ от 1897. А ако Габрово ви е на път, завийте към Националния музей на образованието в града.
Из раздела „Добри съвети” (запазен е оригиналният правопис)
Ако много хортуваш, много по грешки струваш. Ако излъжиш един път, не та вярват вторий път. По-добре приятел верен, а не камен безценен. Другому не ся присмивай, ами тебе си обгледвай. Струвай добро, да намериш добро. Да не ся присмиваш никому, кога изпадни, защо никой не знай как ще усъмни. Който днес е болерец, утре можи да е слепец. И който днес е голямец, утре можи да е мертвец. Да не гледаш кората, ами средата. Кога нещо ще начениш, силата си перво да притеглиш.
