Aсизи е очарователно, средновековно градче в централната част на Италия, в провинция Перуджа, област Умбрия.
Но какво го прави по-различно от всички очарователни градчета в Италия? Асизи е различен със своята атмосфера. Сякаш обгърнат от божествени ръце, той гледа към живописните равнини надолу, а над него се разпростират стръмните и гористи хълмове на планината Субазио. Достатъчно е да видите Асизи в розовата светлина на здрача, забулен в мистериозна тишина, за да почувствате божествената магия на този град.
Градът е истински пазител на историята на изкуството и на религията. Асизи е роден град на Сан Франциск и забележителностите свързани с неговото дело са в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Базиликата Сан Франциск (Basilica di San Francesco /St. Francis Basilica)
Грандиозният комплекс на Базиликата Сан Франциск е построен в началото на 13-и век и една от най-важните дестинации за поклонниците от цял свят. Лично папа Григорий Девети положил първия камък в деня, след който Сан Франциск от Асизи бил канонизиран. Тялото на Сан Франциск било тайно погребано в подезмна крипта по времето, когато църквата се изграждала. През следващите 600 години точното място, на което са били положени останките му, било забравено. През 1818 г. гробницата била преоткрита и днес тя е отворена за посетители.
Сан Франциск е роден, живял и умрял в Асизи, затова го наричат Сан Франциск от Асизи. Той е основател на Францискансия орден, наричан още Оредна на миноритите.
Базиликата обхваща две църкви, построени една до друга. Долната се характеризира с римски сводове, а горната с вертикални готически линии. Горната църква е завършена през 1253 г., което я прави най-старата готическа църква в Италия. И двете църкви са украсени с красиви стенописи от 13-и и 14-и век на най-известните художници от онова време: Джото, Пиетро Лоренцети, Чимабуе, Симоне Мартини. В първия параклис на долната църква могат да се разгледат сцени от живота на Сан Франциск.
Въпреки че през вековете стенописите са се влошавали, те остават едни от най-важните тоскански фрески.
Катедралата Сан Руфино (Cathedral of San Rufino)
Катедралата Сан Руфино е построена през 12-и и 13-и век и впечатлява посетителите си с прекрасни примери на ранносредновековната каменна резба. Животни и митични зверове са накацали по пиластри и корнизи, а светци и техните символи охраняват входовете. Криптата, която датира от 11-и век е мястото, където Свети Франциск се е молил, когато е дошъл да проповядва в църквата. Днес в криптата витае особена атмосфера, а в апсидата може да намерите изключителен римски саркофаг от 3-и век, издълбан в мрамора. В музея се пазят много от съкровищата на катедралата - както исторически и художествени, така и римски находки от района на катедралата. Стенописи от 13-и век, разказващи историята на Христос, римски саркофаг от 2-и век са само част от акцентите, които заслужават внимание.
Замъкът Рока Маджоре (Rocca Maggiore Castle)
Високо над града, съвършен като пощенска картичка, кацнал по склоновете на планината Субазио, се намира замъкът Рока Маджоре. Първоначално е бил част от няколко крепости, построени по потрежение на стените на града. Рока Маджоре е построен през 14-и век от кардинал Алборноз (Albornoz). Император Фридрих Втори, когато бил млад, оставал тук понякога. Замъкът е място, което ще събуди желание да го опознаете, а гледката от него ще ви накара да се влюбите, особено по залез слънце. Дълга стена, която се простира от основната част на замъка, завършва с кула, предназначена за наблюдателен пост. Днес може да се качите на кулата не за да следите за врагове, а просто да се насладите на панорамата.
Стените ограждат големи зелени площи, които някога са били градини, които са снабдявали замъка с най-необходимото, в случай на обсада. В самия замък може да видите фигури, облечени в костюми, типични за благородниците през 14-и век.
Храмът на Минерва
Портикът на храма на Минерва датира от 1-и век пр.н.е.. Превърнат е в църква през 1539 г., но през 17-и век е реновирана в бароков стил. Фасадата обаче пази оригиналния си облик до днес, с римски колони и архитрав. В Базиликата на Сан Франциск фреска на Джото показва сградата на храма на Миневра с решетки на прозорците. Това кара историците да смятат, че храмът е използван като затвор през Средновековието.
Пиаца дел Комуне (Piazza del Comune)
Стъпвайки на Пиаца дел Комуне, трябва да знаете, че под краката ви се намира римски форум, който може да посетите, а входът му е на Виа Портика (Via Portica). Пиаца дел Комуне е централният площад на града, какъвто е бил и през римско време. Площадът е идеалното място, където може да поседнете на каменните стъпала, да похапвате вкусен италиански сладолед и да се наслаждавате на гледката от модерни хора и сгради, напомнящи за римско време. Тук се намира храмът на Минерва, Дворецът на Капитано дел Пополо (Palazzo del Capitano del Popolo) и камбанарията Торе дел Пополо (Torre del Popolo).
Църквата Санта Клара (Santa Chiara)
Готическата църква е построена през 1265 г. и е в чест на Света Клара/Санта Клара. Тя била една от най-ентусиазираните ученици на Сан Франциск и още много млада напуска знатното си семейство и започва монашески живот, под духовното ръководство на своя учител. Санта Клара е основател на втория Францискански Орден - този на Кларисите. Под олтара на църквата е откритата гробница на Санта Клара, която умира в Асизи през 1253 г. Тук се намира и Говорещия кръст от манастира Сан Дамиано, пред който Сан Франциск е получил съобщение от Бог.
В предната част на църквата се намира привлекателната Пиаца Санта Клара, откъдето се открива красива гледка към долината.
Манасирът Сан Дамиано (Convento di San Damiano)
Югоизточно от центъра на града се намира малкият манастир Сан Дамиано, основан от Сан Франциск. Първата игуменка на манастира е била Санта Клара и тук е мястото, където тя умира. Тук е и мястото, където Сан Франциск получава съобщение от Бог да възстанови дома му. Така той възстановява малката църква със собствените си ръце.
Може да посетите църквата, светата обител, с ранните стенописи от 16- век и градините на манастира.
Източник: http://www.peika.bg/statia/Asizi_zabelezhitelnosti_koito_ne_sa_za_izpuskane_l.a_i.98138.html