АИКБ пита: "Има ли "големи" и "малки" в социалното партньорство"?

19 January 2015

В изявление за средствата за масово осведомяване, Асоциацията на индустриалния капитал в България „АИКБ“, коментира новите претенции на лидера на КРИБ - г-н Кирил Домусиев за водещо положение на ръководената от него организация в социалния диалог в България, както и твърденията му, че вицепремиерът Калфин "укрива" данните за състоянието на представителните организации на социалните партньори. Публикуваме писмото на АИКБ без редакторска намеса.


Има ли „големи“ и „малки“ в социалното партньорство и има ли полза от този спор?

 

В интервю пред радио К2 от 17 януари 2015 г., публикувано и от агенция ПИК, председателят на КРИБ, г-н Кирил Домусчиев отново повдига въпроса запредставителността и за състоятелността на работодателските организации в България. В публикацията, разговорът на г-н Домусчиев с журналистката Илиана Беновска е частично предаден дословно, частично преразказан. Тук привеждаме публикуваното, така както е поместено в „ПИК“ и е разпратено по електронните пощи на журналистите:

„Продължава ли КРИБ да настоява да се актуализира легитимността чрезсъответните документи на работодателските организации?

„Продължаваме, макар че до момента получаваме само обещания“, каза Кирил Домусчиев и подчерта, че от страна на министър Калфин не вижда никаква ангажираност. Той добави: „Явно е много страшно да се отворят папките и да се види кой кой е“.

 

В същото интервю, на дълго и на широко, почти с драматизъм се разисква въпросът дали министър председателят и членовете на правителството трябва да ходят на медийния форум, организиран от „Икономедия“ или не. И двата въпроса имат пряко отношение към функционирането на социалното партньорство, затова за пореден път ще им отделим полагащото се внимание.

 

І. За безсмисления спор, коя работодателска организация е най-голяма.

 

Асоциацията на индустриалния капитал вече има възможността да коментира подробно спекулациите около това коя е най-голямата работодателска организация в България, както и въпроса за „отварянето на папките“ с информацията за организациите на социалните партньори в България. Нашето становище беше публикувано от агенция ПИК, но очевидно се налага още един път да повторим фактите за количествените измерения на работодателските организации у нас.

 

Фактите са следните, според обобщените, официални данни, оповестени от Министерския съвет:

 

По брой икономически дейности, в които имат представителни браншови структури – най-голяма е АИКБ (АИКБ – 46, БСК – 43, БТПП – 34, КРИБ - 41);

По общ брой на работодатели – членове – най-голяма е БТПП (АИКБ – 6 614,БСК – 3 217, БТПП – 21 977, КРИБ – 5 636);

По брой на местните органи – най-голяма е БСК (АИКБ – 88, БСК – 133, БТПП– 94, КРИБ - 88);

По общ брой на наетите лица – най-голяма е БТПП (АИКБ – 335 805, БСК –244 737, БТПП – 665 714, КРИБ – 504 984).

 

АИКБ никога не е претендирала, че е най-голямата работодателска организация в България. Такива претенции е заявявала само КРИБ, откъдето дори си позволиха веднъж да нарекат цитираните данни на Министерския съвет – „пълен фалшификат“. Всъщност, тези данни показват, че КРИБ е значима и в крайна сметка - представителна работодателска организация. Същото се вижда и за Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК) и Българската търговско-промишленапалата (БТПП).

 

Пак от тези данни се вижда, че в България няма работодателска организация, която да има основанието да претендира, че е най-голяма по всички параметри, единствена и неповторима. Ние не виждаме смисъл от подобно„мерене“ на членските тела на отделните организации. Много по-важно е да се участва пълноценно в различните форми на тристранно (трипартитно) и двустранно (бипартитно) сътрудничество на национално и европейско равнище.

 

На национално равнище това се извършва в повече от 40 органа на тристранносътрудничество, сред които се откроява Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Според АИКБ, състоянието на работата на НСТС е незадоволително. Има нещо гротесково в това да се спори, дали трябва да се участва или не в конференции, организирани от едни или други медии, а междувременно НСТС да вегетира образно казано. Още по-тъжен е фактът, че специализираният орган, където трябва да се разискват приоритетно въпросите за подобряването на бизнес средата – Съветът за икономически растеж (СИР) не се е събирал от години. На фона на„работещия на пресекулки“ НСТС и на направо забравения СИР, споровете дали министрите трябва да отидат на един или друг медиен форум изглеждат повече от неуместни.

 

На европейско равнище, работодателското участие в социалният диалог се осъществява от три представителни работодателски организации (BusinessEurope, CEEP и UEAPME). И в трите има български представители (АИКБ членува в СЕЕР), но КРИБ не членува в нито една от тях.

 

На последно, но не по значение място – международните трудови стандарти се изработват от Международната организация по труда (ILO) в рамките на Международните конференции по труда. АИКБ, БСК и БТПП са членове на Международната организация на работодателите (IOE), която формира работодателската квота на Международните конференции по труда. КРИБ категорично отказа да членува в Международната организация наработодателите (IOE), като още преди девет години изрично заяви, че това не е приоритет на тази организация.

 

От всичко изложено до тук се вижда, че КРИБ не може да бъде пренебрегвана като работодателска организация, но в никакъв случай не може да претендира да е „флагман“ на българското работодателство, още по-малко има основание да се държи високомерно и надменно с останалите. КРИБ има своите позиции сред работодателите в България, но дейността й изобщо не е всеобхватна. Тъй като напоследък в публичното пространство непрекъснато се говори за смирение, добре би било и в КРИБ да се замислят, дали непрекъснатото импретендиране за първенство и за лидерство е допринесло с нещо за подобряването на бизнес средата в страната, за постигане на по-висок икономически растеж или за постигане на някакви обществено полезни споразумения на социалните партньори. Въпросът разбира се е реторичен.

 

ІІ. По въпроса за информацията, доказваща представителността наработодателските организации.

 

От известно време насам, г-н Домусчиев упорито повтаря, че „е много страшно да се отворят папките и да се види кой кой е“. Изявлението в този дух от 17януари 2015 г., изобщо не е първото. Добре ще бъде обаче то да се окаже последното, защото вече на няколко пъти беше показано, че точно КРИБ е една от организациите, които категорично са се противопоставили на огласяването на резултатите от процедурите по установяване на съответствието на критериите за представителност. По отношение на публичността на информацията за организациите на социалните партньори, АИКБ държи да припомни следните факти:

 

През 2013 г., Институтът за пазарна икономика се обръща към МТСП с искане да им се предостави информация, съдържаща конкретни данни, доказващи представителността на организациите на работодателите и организациите на работниците и служителите (синдикатите) за последните три проведени според тогавашното законодателство и приключили с решения за признаване на представителност процедури. Искането е според закона за достъп заобществена информация.

 

С писмо с изходящ номер № 9116-14/16. 07. 2013 г., МТСП иска съгласието на представителните организации да даде въпросната информация.

 

АИКБ с удоволствие дава съгласието си да бъде предоставена на обществото цялата информация за Асоциацията около процедурите поустановяването на съответствието на критериите за представителност.Това е направено с писмо с изходящ на АИКБ номер № 464/22. 07. 2013 г.(входящ на МТСП № 61-133/22. 07. 2013 г.). АИКБ няма какво да крие и затова е дала съгласието си МТСП да предаде на ИПИ исканата информация.

 

За съжаление, останалите организации на социалните партньори, в това число и КРИБ са ОТКАЗАЛИ да дадат такова съгласие. От тази гледна точка, като подкрепяме напълно прозрачността на данните около преброяванията на работодателските организации и на синдикатите, ние изказваме недоумение, на какво основание г-н Домусчиев твърди, че едва ли не има конспирация за укриването на данните от „преброяванията“ насоциалните партньори, след като точно неговата организация е взела дейно участие в блокирането на предоставянето на подобни сведения?

 

Ние от АИКБ вече сме доказали официално и с писмен документ, че сме за прозрачността.

 

Всички подробности около искането на ИПИ до МТСП са публикувани в бюлетина на Института и са препечатани в сайта на вестник „Капитал“ - „Голямата тайна на синдикатите и работодателите“, 20 октомври 2013 г., 15:49.

( Виж: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2013/10/20/2164905_goliamata_taina_na_sindikatite_i_rabotodatelite/ ).

 

Още един път повтаряме, че от тази публикация по категоричен начин се разбира, че само една от шестте представителни организации на социалните партньори е дала съгласие дасе предадат данните й на ИПИ. Тази организация е АИКБ. Данните й са надлежно предадени на ИПИ. КРИБ е отказала да даде каквато и да е информация.С оглед на изложеното по-горе, ние ще посъветваме г-н Домусчиев и УС наКРИБ, първо да декларират, че ТЕ са съгласни да се огласи информацията за състоянието на собствената им организация и след това да хулят останалите, както и представителите на държавата, които в случая нямат никаква вина. Иначе казано – нека първо видят гредите в собствените си очи, а после да търсят тресчици в чуждите.

 

Изявленията на г-н Кирил Домусчиев, станали повод за изявлението на АИКБ, можете да прочетете на адрес:

 

http://pik.bg/%D0%B4%D0%BE%D0%BC%D1%83%D1%81%D1%87%D0%B8%D0%B5%D0%B2-%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%B2-%D0%B8-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8-%D0%B0%D0%BA%D0%BE-%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82-%D0%B4%D0%B0-%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B4%D0%B0%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%E2%80%9E%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BB%E2%80%9D-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD-news273803.html