Рязкото спадане водите на река Дунав носи много неволи и грижи за корабоплаването през районите с критично ниво. Тази година обаче реката ни даде малка „компенсация“, разкривайки една от ревностно пазените си тайни.
Край бреговете на град Белене – който, уви, последните 2-3 поколения българи свързват единствено с един проект за една злощастна АЕЦ – изплува древна стена, чийто градеж датира между I и III век сл. Хр. Това се случва изключително рядко, плод е на силно спадналите води в района и за щастие има снимка, публикувана във фейсбук групата „Беленчани“. Само ден по-късно Дунав започна постепенно да възвръща пълноводието си и отново скри градежа под водите си за неизвестен период от време.
Става въпрос за част от митичната северна стена на късноримската крепост Димум, съществувала в района на днешния град Белене. Заради стратегическото си място там се е помещавала и римската митница, като първите строежи датират от I век, а 200 години по-късно върху останките им е изградена и „новата“ крепост. Тя използва трасето на старата, а според археолозите ни и голяма част от каменния материал.
В момента основно реставрирана е южната кула от западната стена на кастела, а както вече споменахме Дунав се погрижи да ни покаже за кратко и част от северната стена, потопена завинаги под водите.
„Изплувалата“ поради маловодието на река Дунав двадесет вековна северна стена на късноримската крепост при Белене.
Снимка: Фейсбук група „Беленчани“.
Иначе дебелината на късноримската стена стига до 2,50 метра, като е използвана нова за онова време строителна техника – opus mixtum, или смесена зидария. Каменните блокчета са добре обработени и с по-малки размери, като във височина каменният градеж е редуван с пояси от тухли.
Прави впечатление фактът, че строежът е съобразен с бреговата линия, плод на което е и значителното отклонение в югоизточна посока.
Днес реставрираната южна порта е достъпна свободно за посетители, които освен на посланията от древността могат да се любуват на уникалната гледка, която се разкрива пред тях. Отсреща е остров Персин, а на запад разделената Дунав между беленския бряг, малкия остров Магареца и Персин.