Русия от край време разчита на Европа, като на главния си клиент по изност на енергия, но през последните 2 години Москва работи, за да изгради енергийната си инфраструктура на изток, като начин да разнообрази клиентската си база.
За сега, Русия има 4 начина, по които да праща петрол и природен газ на изток. Страната използва вече изградените си железопътни линии за изнася петрол от мястото на довиване или към бреговете на Тихия океан или към границата с Китай. През 2007 се стартира петролният проект "Сакхалин", който позволява на Русия да добави още суров нефт към износа си към Тихия океан. Въпреки това, тези два метода позволяват на Русия да изнася едва между 250 000 и 500 000 варела дневно към азиатските пазари. В последно време Русия завърши работата по главни проекти, започнати в първите години на десетилетието, които сериозно разширяват възможностите за износ.
Източният Сибиро-тихоокеански тръбопровод се простира от петролните находища в Западен Сибир в Русия до тихоокеанското пристанище в Козмино, като дължината му е 4 800 км. Първият етап е завършен през 2010, а главното му удължение е завършено в края на 2012 г. Голямо разклонение от линията за суров петрол Русия-китай е с дължина 964 км, простирайки се на юг-точно до петролните рафинерии в Дакинг, Югоизточен Китай.
Взети заедно, тези проекти увеличават капацитета на руският износ към Азия от 500 000 по железопътните линии и "Сакхалин" на 2.1 милиона варела на ден с тези два тръбопровода Поради значителният относителен дял, които заемат петрола и природния газ, в приходите на Руското правителство, Кремлина иска да се подсигури, че има гъвкавостта да промена маршрути и дестинации, тъй като търсенето в различните региони се увеличава и намалява, и по този начин да изолира страната от непостоянността на енергийните пазари.