Шанс за Молдова?

19 January 2016

Сделка между ЕС и Русия може да сложи край на безизходицата в кризата между Молдова и Приднестровието. Накрая ще имаме една проруска Приднестровска република и една проевропейска остатъчна Молдова.

От две години насам не бяха водени разговори за решаване на кризата в Приднестровието във формата 5+2. В него участват: представители на двете конфликтни страни Молдова и отцепилият се регион на Приднестровието, посредниците ОССЕ, Русия и Украйна и наблюдателите ЕС и САЩ.

Фактът, че страните в преговорите са събраха в Берлин, може да бъде окачествен като успех за германското председателство на ОССЕ. Но това си остава и единствената добра новина от проведената среща. Въпреки настоятелните апели на германския външен министър Франк-Валтер Щайнмайер, фронтовете остават втвърдени. "Доверието може да бъде възстановено само когато страните се обединят около решение на практическите въпроси. И това ще доведе до нова положителна динамика в решаването на конфликта. Призоваваме и двете страни решително да преследват тази цел", заяви Щайнмайер. Но както Молдова, така и Приднестровието са твърде далеч от представите на германския външен министър.

Историческата обремененост

Историческата и геополитическа предистория на целия регион на източната граница на ЕС обаче не спомага за възстановяване на доверието между двете страни в конфликта. Република Молдова възникна като част от бившата провинция Бесарабия, отделена от Румъния през 1940 година с пакта Хитлер-Сталин и станала част от Съветския съюз. Към новооснованата съветска република Молдавия принадлежеше и Приднестровието - регион с преобладаващо руско и украинско население.
След като Република Молдова обяви своята независимост (след краха на Съветския съюз), в началото на 90-те години Приднестровието се отцепи след кървави сблъсъци и обяви самостоятелност, която не е призната международно и до днес. По време на войната бившата съветска 14-а армия застана на страната на Приднестровието. И до днес в отцепилия се регион са разположени руски войски, въпреки че още през 1999 година Москва се задължи с договор да се изтегли.

Разединената страна

Положението в целия регион се влоши драматично след войната в Източна Украйна и руската анексия на полуостров Крим. Към това се прибавя и фактът, че Молдова е затънала в дълбока вътрешнополитическа криза, корупция, борба за власт между олигарсите и все повече се отдалечава от понятието за демократична правова държава. Разочаровани от тъй наречените проевропейски правителства, все повече молдовци дават гласа си за проруските социалисти. Междувременно се изпари и еуфорията от подписването на Споразумението за асоцииране с ЕС през 2014 година и безвизовия режим за молдовските граждани.

Според последните проучвания, едва 30 процента от молдовските граждани подкрепят проевропейския курс на правителството, а подкрепяният от Москва лидер на социалистите Игор Додон е с най-големи шансове да спечели президентските избори през есента. Той открито мечтае за федерализиране на Молдова, което означава Приднестровието отново да стане част от републиката, но с разширена автономия. А това би провалило сметките на проевропейските сили в Кишинев и Букурещ за повторно обединение между Молдова и Румъния.

На този фон в Кишинев се говори за един друг сценарий - за сделка между ЕС и Москва, т.е. Приднестровието да остане самостоятелна република и никой да не пречи на една "остатъчна" Република Молдова да продължи по пътя си към Европа. Предстои да видим кой от тези варианти ще определя политическата реалност през следващите години.

Предпазлив оптимизъм

"Приднестровието не бива да бъде пречка за проевропейския път на Република Молдова", заяви депутатът от Бундестага Бернд Фабрициус за ДВ след посещение в Молдова. Той е убеден, че Споразумението за асоцииране с ЕС може да доведе до стабилно партньорство, което оставя открит "молдовския" път, а от друга страна не утежнява връзките на страната с евразийските ѝ съседи. "При този сценарий Приднестровието не представлява никаква спънка", уверен е депутатът.

В Берлин беше подписан протокол, в който двете страни се задължават да изпълнят конкретни задачи за подобряване на техническото сътрудничество помежду си. На първо време става въпрос за малки проекти, които трябва да подобрят живота на хората от двете страни на Днестър.