Путин не се интересува толкова от състоянието на страната си - важна за него е единствено властта му. А бежанската криза в Европа му дава златен шанс да осъществи отколешния си план: да разруши ЕС, твърди Фридрих Шмит.
Цената на петрола пада и затова Русия трябва да пести. Правителството на президента Путин разбира поне това. И добре прави, защото инак Путин е избрал за Русия ролята на аутсайдер: великата сила като отритната страна, която има чувството, че я третират зле и поради това не желае да спазва правилата - нито международното право, нито онези изисквания, които в други страни са задължителни, за да работи икономиката ефективно. Впрочем, „ефективно” е любимата дума на Путин. Само дето в 17-тата година от господството му руската икономика продължава е доминирана от държавни концерни, начело на които стоят хора на президента. Въпреки всички приказки за алтернативни енергоносители, икономиката на страната се държи единствено на петрола и газа, а държавните поръчки се раздават, естествено, на приятелите на Путин. Самият Путин говори за нередности, но не прави нищо срещу тях.
Пропаганда и власт
Русия е станала страна-аскет, страна-неудачник, твърди не без основание Герман Греф, съратник на Путин и шеф на най-голямата руска банка. Русия изтърва връзката с икономическия и технологически поврат в световен мащаб, смята още Греф. С твърдението си обаче той си навлече гнева на неколцина депутати, един от които дори го нарече „отстрелян дивеч”. Москва изобщо не си поплюва с изблиците на омраза. Кремълските медии стрелят ту по „украинците-фашисти”, ту по „коварните американци”, по „наивните европейци”, по мигрантите, по хомосексуалните, по „предателите на Отечеството” - само и само за да запазят властта на Путин и неговата клика, които в противен случай биха изгубили и богатствата си. Защото неефективната руска икономика може да бъде реформирана само ако се промени и властническо-командия модел на управление.
Забранен е дори въпросът кой ще наследи Путин един ден. 63-годишният президент се усмихва като восъчна фигура, но все още с младежко излъчване. Веднъж обявява кризата за приключена, друг път предупреждава своето правителство да се готви за "всички възможни сценарии". На пръв поглед Путин изглежда така, сякаш не се тревожи особено. Или пък му е все едно. И май се отнася със същото безразличие и към провалените надежди за нови източни партньорства и за подем на сътрудничеството с Китай. Притихна дори шумотевицата около реално съществуващия Евразийски икономически съюз.
Мнозина вярват, че поради кризата Путин е станал по-отстъпчив във външната политика. На принципа: „колкото по-евтин е петролът, толкова по-мек е Путин”. Тези наблюдатели смятат, че Русия търси решения, с които да запази поне фасона си - най-вече заради Източна Украйна. Издръжката на тамошните „народни републики” струва много пари, западните санкции също си казват думата. Но руското ръководство разглежда борбата за опазване на властта си като отпор срещу Запада. Бойните полета се сменят, битката обаче продължава. И затова нещата изглеждат всъщност така: колкото по-евтин е петролът, толкова по-голяма става заплахата.
Следващите президентски избори в Русия трябва да се проведат само след година. За Путин обаче изборният резултат не е достатъчен като извор на легитимация. Вече от много време той залага на великодържавните пози и на геополитиката, които за него означават едно: сблъсък с враговете. Срещу противниците му вътре в страната, така наречената „пета колона на Запада”, се водят сталинистки кампании в ключа „който не е с нас, е против нас”. Опозиционерите нямат достъп до политическата сцена, срещу инакомислещите се издават присъди в рамките на абсурдни процеси. А това ясно показва, че Кремъл не се доверява особено на рекордния рейтинг на Путин.
Опитите за сплашване на „враговете на народа” стигат чак до открити заплахи за убийство, произнесени от Путиновия „щурмовак” Рамзан Кадиров. А говорителят на Путин изрично подкрепи чеченския самодържец. Заплахите може би са и предпазна мярка срещу евентуални нови социални протести, още повече, че ако цените на петрола не тръгнат нагоре, в Русия неизбежно ще има ново затягане на коланите. А и цялата система на властта в страната е изправена пред нови изпитания, защото вече няма нито достатъчно постове, нито достатъчно пари за раздаване. През есента по подозрение в корупция бяха арестувани ръководителите на автономната република Коми, а това беше ясен сигнал, че извън тесния кръг около властта вече няма незаменими хора.
"Другаде е още по-лошо"
В борбата за опазване на властта си Путин и занапред ще се опитва да дискредитира всякакви демократични идеи и да блокира всички съответни усилия. Киевският „Майдан” трябва да се възприема от всички като символ на бедност и война, а демокрацията - като символ на несигурност, страх и лицемерие. Ето защо бежанската криза в Европа, която Москва допълнително влошава с въздушните си удари срещу противниците на Асад в Сирия, е златен шанс за Путин. Тя му дава възможност да втълпява на населението у дома, че другаде по света е още по-лошо. Но има и една друга цел: колкото по-слаб е ЕС, толкова по-добре за Кремъл. Защото в Москва отлично знаят, че отделните държави се шантажират много по-лесно.
Точно поради това Путин залага на националистите в Европа - от френския „Национален фронт” до „Алтернатива за Германия”. Путиновите медии вече от много време подклаждат недоверието срещу западните елити. А през последните седмици кремълската пропаганда се обедини с крайно десните в Германия около твърденията, че мигранти в Берлин били изнасилили едно момиче от руски произход - и по този начин се опита да насъска рускоезичните хора, живеещи в Германия. В резултат от това в края на миналата седмица в Берлин и другаде се стигна дори до демонстрации, а руският външен министър Лавров отправи няколко доста мрачни намека. Така бойното настъпление на Кремъл достигна своя досегашен апогей.