Планините на Афганистан са сред на най-опасните места за военни операции. След като талибаните бяха премахнати от власт през 2001, те се оттеглиха в тези планини, за да организират своята отбрана срещу новото афганистанско правителство и силите на НАТО.
Сложната топография прави района труден за наблюдение осъществяване на наземни или въздушни удари срещу враждебните сили, които се укриват там.
Докато талибаните са били активни на цялата територия на Афганистан, по-голямата част от военните действия се е провела при планинските райони покрай пакистанската граница. Дейността е съсредоточена в провинциите Вардак, Логар, Пактиа, Нангархар, Кунар и Лагман, на юг и изток от Кабул. Враждебно настроени набират сили и в провинция Бадакшан в югоизточния край на страната. До около 2010 г. главната заплаха от талибаните била в южните равнини-в провинциите Хелманд и Кандахар- но липсата на труднодостъпен терен там позволила силите на НАТО да бъдат много по-ефективни от тези в планините по време на американската военна намеса. Тъй като планините предлагат много по-голяма защита за талибаните, от колкото равнините, силите на НАТО бяха принудени да съсредоточат действията си в точно тези райони, въпреки че остават активни из цял Афганистан, включително и в южните провинции.
Главната цел на Кабул също се намира в тези планини, което позволява на талибаните да извършват операции в и около града. Те могат да атакуват противниците си без да губят прикритието си, тъй като много цели се намират в същия регион, който защитава враждебните сили. Освен това, планинските райони на юг и изток от Кабул, където талибаните са съсредоточили силите си в момента, са част от главните снабдителни пътища, които водят директно от Пакистан към Кабул. Колкото и преимущества да предоставя планинският терен, талибаните и местните сили все пак трябва да направляват сложната мрежа от племенни връзки в региона.