Защо Русия има нужда от план В
В декемврийската вечер приемът в знаменитата зала за официални събития на Министерството на външните работи на московската улица "Спиридоновка" отива към края си. Гостите - чуждестранни и руски дипломати, си говорят за последните новини. Журналистите казват "наздраве" на руския външен министър Сергей Лавров. Той точно е приключил успешни разговори със своя американски колега Джон Кери, който беше на визита в Москва. В същото време посланикът на САЩ се е срещнал с президента Владимир Путин и е обещал, че Русия няма да бъде изолирана, а Вашингтон и Москва трябва заедно да се борят срещу "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ). Сирия, по всичко изглежда, е върнала Москва в играта.
В Сирия Русия наистина може да се похвали с известни успехи – нейните летци вече не помагат само на войските на президента Башар ал Асад, но и на опозицията, и това се признава от западните партньори. Само че икономиката не позволява на Кремъл да води дълга война и за него е добре тя да свърши бързо. Както се изрази неотдавна един политически експерт, днес Русия "скача по-високо от възможностите си".
Това се случва в момент, когато страната е в търсене на нова стратегическа концепция, пише Дмитрий Тренин. В близката си история в различни периоди тя преследваше две противоречащи си външнополитически стратегии, припомня директорът на московския офис на "Карнеги". Първата, или план А, беше Русия - по приемливи за нея условия - да се влее в лоното на Запада. Втората, план Б, беше да обедини отново под свое ръководство евразийското пространство. След като и двете бяха торпилирани от украинската криза, сега Русия ама нужда от план В, заключава Тренин.
Това се отнася не само за дипломацията, но и за икономиката. Рейтингът на Путин все още е висок, но ситуацията в Русия и ниската цена на петрола могат да сринат много бързо популярността му. Путин и обкръжението му трябва да "открият огън по щаба" (по лозунга на Мао, сложил начало на Културната революция) или да започнат своя собствена перестройка.
Руска пролет
На прощаване гостите на приема на руското МВнР получават стилни чадъри с емблемата на дипломатическото ведомство. Те са завързани с лентичка с надпис "Честита Нова година! Пролетта е близо". Той най-вероятно показва просто добро чувство за хумор, но в подаръка може да се търси и скрит смисъл - външнополитическото ведомство предупреждава, че наближаващата пролет може да донесе немного добри новини в политиката и икономиката на страната.
Макар руснаците да твърдят, че не се готвят да спестяват от новогодишни подаръци, мнозинството от тях разбират, че идващата година ще бъде сложна и ситуацията не върви към по-добро. Очаква се икономиката да се свие с поне 4%, доларът и еврото продължават да растат стремително спрямо рублата, а петролът - фундаментът на бюджета - гравитира около 37 долара за барел и може да слезе още по-ниско. Което означава растящ бюджетен дефицит и сериозни икономически проблеми, за решаването на които може би вече е късно.
Независимо от това, че има "крещяща нужда" от реформи, властта едва ли ще се реши на радикални стъпки през новата година, прогнозира пред "Капитал" директорът на агенцията за регионални и инфраструктурни рейтинги Рус-Рейтинг Антон Табах. "Реформите ще бъдат силно ограничени - на върха има твърде много геополитика и спомени за по-охолни времена. Ще се опитват засега да комбинират някак слабата рубла с топящия се фискален резерв и да продължат да живеят постарому. Ако нефтът не отскочи и няма приток на капитали, ни чакат по-затегнат бюджет, натиск над държавните компании и реформи", счита Табах.
Всъщност дори в консервативния лагер разбират спешната нужда от реформи. "Макар да преобладава подходът първо да се чака един проблем да се появи и след това да се започва решаването му, руската икономика има нужда от по-дълбоки структурни промени. Те са непопулярни, но необходимостта от тях е назряла", признава пред "Капитал" първият зам.-председател на Комисията по безопасност към Обществената палата Дмитрий Чугунов, който в миналото бе един от активистите на прокремълското младежко движение "Наши".
И той подобно на Табах е уверен, че ако цената на нефта тръгне нагоре, няма да има реформи. "Всички структурни проблеми на икономиката отново ще престанат да съществуват и потокът от нефтени приходи пак ще затвори очите за болезнените въпроси. Това ще бъде грешка. Но при цени от 50 долара на барел за съжаление ще можем да си го позволим", смята Чугунов.
Безпокойство в Кремъл
Влошаващото се икономическо положение в Русия е тенденцията, която ще задава политическия дневен ред през 2016, която е година на парламентарни избори. Днешната политическа система е настроена спрямо Кремъл и напомня близката на Путин някогашна ГДР, където всички партии са признавали водещата роля на комунистите, но никой не е можел да бъде сигурен, че винаги ще бъде така. И сега във властта се усеща тревога, че спокойният им живот през следващата година вече не е гарантиран. Един от признаците за безпокойство е изказването на говорителя на Путин Дмитрий Песков, че в Кремъл нараства бдителността към колебанията на рублата. И се говори, че Путин отделя много време на икономиката.
Въпреки че ще му се наложи да го прави още повече, взимането й на ръчно управление ще бъде трудно. Путин не е виден експерт - той е бил нелош разведчик и е считан за водещ световен политик, но икономиката не е неговата стихия. Известно е, че икономическата му дисертация представлява заемки от книгата "Стратегическо планиране и политика" (Strategic Planning and Policy) на американските професори Уилям Кинг и Дейвид Клилънд.
За икономиката в Русия отговаря премиерът Дмитрий Медведев, който на практика е лишен от възможността да взима самостоятелни решения и всички поръчения в правителството идват от Путин. Независимо че преди няколко години самият Медведев бе президент, той сега е смятан за най-слабия премиер в цялата съвременна история на страната.
Ако Путин реши да върви към макар и ограничени реформи, ще му се наложи да изпрати в оставка Медведев и цялото му правителство и да назначи друг премиер. Задачата е извънредно сложна, тъй като ако този човек е достатъчно компетентен и независим, популярността му може да застраши Путин - вторият човек в Русия винаги е потенциален наследник на президента.
Само че един слаб и неавторитетен човек може да доведе до окончателна разруха. Запознати експерти твърдят в един глас, че до изборите за Думата, които трябва да се проведат в края на 2016 г., Медведев няма да бъде свален от поста, тъй като в края на краищата е лидер на разполагащата с парламентарно мнозинство партия "Единна Русия". Но след това уволнението му е напълно възможно. Самият Путин на годишната си пресконференция заяви, че е против "кадровите чадъри" и е доволен от работата си с правителството и централната банка.
Освен това макар в големите градове да има привърженици на по-либерален курс, по-голямата част от населението си спомня с носталгия годините на Съветския съюз и няма нищо против връщането на "достиженията на социализма". Ето защо, ако в Русия има свободни избори, на тях би победила лява партия, каквато за щастие на Кремъл в страната в момента няма и едва ли ще се появи през следващата година.
Комунистическата партия на Русия под ръководството на застаряващия Генадий Зюганов е станала доста близка до властта. И дори се твърди, че Зюганов съгласува с президентската администрация кого от известните политици може да покани в своята партия.
Гнойните теми
Корупцията, системата на подкупи и отказът от наказателно преследване на чиновници са теми, за които говорят всички постоянно и навсякъде, но резултатът е само безсилен гняв. "Как е възможно Сечин да получава милиони, докато народът живее в бедност", роптае с вбесен тон известен тв водещ в частен разговор с "Капитал". Става въпрос за милионната заплата на могъщия ръководител на "Роснефт" и член на командата на Путин Игор Сечин. При това самият телевизионер съвсем не е дисидент, презира опозицията и смята, че именно Путин трябва да "открие огън по щаба" и да накаже самозабравилите се хора по високите етажи на властта.
Основната интрига през следващата година ще бъде готовността на Кремъл да се бори с корупцията. През 2015 г. в неин символ се превърна историята около главния прокурор Юрий Чайка. Документален филм на Фонда за борба с корупцията на активиста Алексей Навални разказва как синовете на Чайка са създали многомилионен бизнес благодарение на позициите на баща си в прокуратурата. Разследването е базирано на свободно достъпни източници и разкрива множество съмнителни сделки в Русия и чужбина с участието на семейството на Чайка. Главният прокурор определи филма като клевета и политическа поръчка.
За проверка на изложените във филма факти просто "липсва политическа воля", обяснява бивш сътрудник на Федералната служба за сигурност (ФСБ). И все пак на Кремъл му се наложи да реагира на скандала, като Песков заяви, че няма "план за неприкосновеност" на главния прокурор. Самият Путин на годишната си пресконференция избегна пряк отговор за случая с Чайка, но похвали журналистката, задала въпроса.
Интересното е, че Зюганов, който говори за нуждата от борба с корупцията във всяка своя реч, обяви, че филмът на Навални е "поръчан от ЦРУ". Източник от комунистическата партия споделя, че лидерът й "прекрасно разбира всичко" и е сигурен, че разкритията са истина, но се страхува да тръгне против Кремъл. "Той добре си спомня кампанията срещу него през 1996 г.", обяснява източникът на "Капитал". Тогава Зюганов имаше шанс да спечели изборите срещу президента Борис Елцин, но накрая "административният капацитет" на Кремъл се оказа твърде силен.
Перестройката не е дело за всеки
Неохотата на Зюганов и втората по значение политическа партия в страната да се изправят срещу Кремъл не означава, че някой друг няма да го направи в бъдеще, особено ако икономическата ситуация рязко се влоши. Въпреки трудностите магазините в Русия все още са пълни с продукти и няма празни рафтове като в съветско време. Но не е изключено в един момент да се окаже, че хората нямат средства да си купят дори най-необходимото.
Първите предвестници на бъдещи протести вече се появиха - неголяма демонстрация в Москва срещу платените паркоместа беше силово разпръсната от полицията. Въпреки това шофьорите, повечето от които са грузинци и недоволстват от въвеждането на системата "Платон" за заплащане на такси за коли с тегло над 12 тона, продължават да стачкуват. Колите им стоят на входовете на Москва, а местните жители им носят храна. Шофьорите не допускат до себе си политически активисти и отказват да издигат политически лозунги - много от тях поддържат президента и вярват в историята за "добрия цар" и "лошите слуги". Нищо, че системата "Платон" е разработена от брата на Аркадий Ротенберг - милиардер и приятел на Путин.
Президентът, който през своя първи мандат говореше за нуждата от отстраняване на олигарсите от властта, днес се е превърнал в заложник на собственото си обкръжение. И дори пред лицето на сериозна икономическа заплаха не може да намери сили за някакъв вид перестройка на политическата система. Възможно е това да направи някой друг от кликата около Путин, в случай че се стигне дотам ситуацията да стане опасна за оцеляването на режима. Системата има нужда от нов Михаил Горбачов със стоманени нерви.
Каква форма би могла да приеме заплахата? Масови стачки на работници както по времето на болшевиките? Или цветна революция, от каквато се боят в Кремъл? Тя едва ли ще се изразява в стоене в палатки пред парламента, а по-скоро в жестоки стълкновения, тъй като културата на мирни протести в Русия вече от години деградира.
Всъщност в Русия не бива да се изключват никакви сценарии, дори най-лошите. Неотдавна при откриването в Екатерининбург на музей на Борис Елцин, в един от местните вестници беше публикувано интервю с Александър Коржаков, бившият ръководител на охраната на покойния президент. В интервюто Коржаков, който се скара с президента, след като публикува скандална книга за него, разкрива, че е знаел за заговор срещу Елцин през 1998 г. с участието на популярния генерал Лев Рохлин.
Интересното е, че Коржаков, който дълги години беше депутат от пропутинската "Единна Русия", наскоро се оттегли от партията. И може би не е невъзможно при рязко влошаване на положението в страната военните или част от тях да тръгнат срещу Путин.
Дали президентът се готви за подобни варианти? Вероятно да. Както пише политическият наблюдател на вестник "Коммерсант" Андрей Колесников, при посещението на музея на Елцин в Екатерининбург Путин е постоял няколко минути мълчаливо пред експозицията, представяща събитията от 1993 г. Те започнаха като разкол сред елита и завършиха със стрелба на президентските сили срещу сградата на парламента, което едва не доведе до гражданска война.
* Александр Братерский е руски журналист, който работи за Gazeta.ru, Moscow Times и "Капитал"
Източник: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2015/12/29/2675600_perestroikata_na_putin/