Президентът на Турция – Реджеп Тайип Ердоган спечели с нищожна преднина на 16 април 2017 година, конституционен референдум (“razor thin victory” – 51,4 от гласовете бяха „за“, като преднината в брой гласове беше 1379934 гласа) за преобразуване на политическата система в посока на президентска република, като това му даде възможността да консолидира властта си. Европейските страни и Държавният департамент на САЩ реагираха на това събитие, като най-вече укориха управлението на Ердоган заради начина, по който контролира медиите и потиска опозицията в навечерието на вота.
Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (OSCE), поканена от Турция да наблюдава гласуването, заяви, че референдумът „не съответствува на стандартите на Съвета на Европа“. Независимо, че от OSCE не цитираха конкретни случаи на измама, от там посочиха, че решението на турската изборна администрация да допусне да се броят неподпечатани бюлетини противоречи на избирателния закон.
В няколко случая по време на предизборната кампания в навечерието на референдума, Ердоган реагира на критики от страна на европейски лидери, като ги обвини, че използуват фашистка реторика срещу Турция и ги сравни с нацистите. Независимо, че европейците бяха втрещени от неговите коментари, подстрекателската реторика очевидно сработи и успя да събуди необходимата му подкрепа от чужбина, за ад спечели победа.
В Германия, Франция, Нидерландия, Австрия и Белгия, „да“-то за Ердоган спечели с голяма разлика. При по-далечните дестинации, като Обединеното кралство, АЩ, Австралия и Канада, където Ердоган инвестира по-малко политически капитал в кампанията, сред пребиваващите турци преобладаваше отговорът „не“ на разширяването на президентските пълномощия.
С много тънка разлика за победата си, несъмнено подкрепена точно от турските гласоподаватели в различни части на Европа, Ердоган вече може драматично да разшири властта си и да удължи политическия си мандат.
Доколкото дълбоката поляризация на турските избиратели стана съвсем ясна в хода на референдума, Ердоган ще бъде въвлечен в още по-мощно националистическо течение, за да запази подкрепата сред тази половина от турците, които подкрепиха исканите от него мерки. Тъй като отговорът „не“ доминираше в трите големи турски мегаполиса – Истанбул, Ангара и Измир, Ердоган е наясно, че няма шанс да привлече секуларизираният елит на своя страна. Така че, той ще прибегне до още по-извънредни мерки за укрепване на властта си, докато още може. (How Turkey’s President Eked Out a Victory, Stratfor, Media Center, April 18, 2017, 22:19 GMT, https://www.stratfor.com/image/how-turkeys-president-eked-out-victory ).