Едно изказване на Герман Греф, шеф на най голямата руска банка "Сбербанк", за настъпващия край на петролната ера предизвика вълни от емоционални реакции, главно в България. Информацията във вестник "Дневник" за изказването му събра над 700 коментара за по-малко от ден.
Според Греф Русия е изостанала силно в конкуренцията на новите енергии и някак не е забелязала, че времето на петрола изтича. Още десетина години и хората може да престанат да използват петрол според Греф.
Прав ли е руският банкер?
В изказването на Греф се съдържат две неща. Едното е вярно и общоизвестно, другото е вярно, но емоционално преувеличено. Вярното е, че руската икономика се управлява зле. Този факт е общоизвестен и надали има икономист, журналист или какъвто и да било коментатор на Русия, който да не е казал, че Русия трябва да диверсифицира икономиката си. Изключителната зависимост от износ на горива е лоша политика и лоша икономика. Всички го знаят, всички го повтарят, но опиянението от газовите и петролните приходи за руското правителство е прекалено голямо, за да реагира рационално на подобна очевидност.
Според международната енергийна агенция през 2013 година 54% от износа на Русия е бил петрол и петролни продукти на стойност 283 милиарда долара. Падането на цената на петрола от над 100 долара за барел през 2013 до под 30 долара днес има тежки последствия за руската икономика и за държавната хазна. Заедно с петрола падат и цените на другите изкопаеми горива – газ и въглища. С други думи тревогата, дори паниката, за руското правителство и бизнес са напълно обясними.
Що се отнася до твърдението за края на петролната ера Греф е наполовина прав.
Краят настъпва, но по-бавно, отколкото той твърди. През 2015 година светът е консумирал по 92.8 милиона барела нефт на ден. ОПЕК очаква, че през 2040 година, тоест след 25 години, ще консумираме по 110 милиона барела на ден. Това разбира се е прогноза на ОПЕК, организация на петролни износители, които трудно могат да си представят, че нещо фатално може да се случи с петрола. Твърде вероятно е тяхната прогноза да се окаже сериозно сбъркана. Причината е в развитието на транспорта.
Голямата част от търсенето на петрол зависи от автомобилната индустрия. Около 44% от петрола се изгаря по пътищата. Индустрията изгаря около 15%, отделно химическата индустрия поглъща 11%, авиацията 6% и морският транспорт – 5%. За да говорим за край на петролната ера, трябва преди всичко да престанем да използваме бензин или дизел в колите си и да заменим двигателите с вътрешно горене с електродвигатели. Тази замяна се случва пред очите ни и по всяка вероятност ще приключи по-бързо, отколкото повечето хора очакват. Трудно е обаче да се случи за десет години по простата причина, че колите имат живот от около 15 години. Дори ако от утре всички автомобилни производители спрат да произвеждат коли с двигатели с вътрешно горене, след 15 години все още ще има коли, които ще имат нужда от бензин.
Химическата индустрия ще продължи дълго да използва петрол. Авиацията и морският транспорт също трудно ще се откажат от петрола. Малкото петролни продукти, които се употребяват в електропроизводството лесно ще се заменят с възобновяема енергия.
Нещо, което много анализатори рядко вземат предвид са технологичните революции.
Ако някой измисли утре нов тип гориво за авиацията, което да може да се конкурира с авиационния бензин, възможно е до 10 или 15 години това гориво да измести петролния продукт. Технологична революция в горивата е доста вероятна, защото в последните десетина години огромни средства бяха инвестирани в научни изследвания в сферата на чистите енергийни технологии.
Разликата между Русия и Китай, САЩ, Япония, Европейския съюз и някои други страни е че Русия не инвестира в нови енергийни технологии, извън, вероятно, в сферата на военните си изследвания. Русия обаче няма навика да комерсиализира военните си разработки в цивилната икономика.
Тревогата на руския банкер е все пак светъл лъч в московското икономическо мислене. Ден след неговото изказване, по време на годишната среща на Международната агенция за възобновяема енергия в Абу Даби един от руските заместник министър-председатели заяви, че
Русия има огромен потенциал за възобновяема енергия и че твърдо тръгва по пътя на соларната и вятърната енергия.
Двете изказвания най-вероятно ще си останат самотни представления, не на последно място защото възобновяемата енергия е доста непригодна за централизирани клептократични режими и идеята, Русия да се хвърли да слага слънчеви панели по покривите на сградите не изглежда много реалистична.
Русия днес е силно притисната да намери решение за фундаментално сгрешената си икономика, която не само и отрежда незавидно място в глобалната икономическа конкуренция, но поставя под съмнение националната й сигурност. За да намали рисковете за националната си сигурност, Москва ще направи по-добре ако престане да се вторачва в НАТО, в границите си и в съседните територии и да насочи тревогата си към малката територия в Москва, оградена от стените на Кремъл.