Въвеждането на еврото изобщо не е причина за поскъпването на нещо. То обаче е „информационен повод“ за разпространяване на „фалшиви новини“ или още по-точно – на фалшиви анализи

Столичната библиотека и секция „Социални теории, стратегии и прогнози“ към Института по философия и социология на Българската академия на науките отправиха покана към г-н Кирил Желязков – член на УС на АИКБ и председател на Българска браншова камара по електронна промишленост и информатика (ББКЕПИ), да вземе участие в Кръглата маса (дискусия) на тема „ЕДНА ГОДИНА БЪЛГАРИЯ В ЕВРОЗОНАТА – РАВНОСМЕТКА, ПРОБЛЕМИ И РИСКОВЕ“, която се проведе на 14 октомври 2026 г. от 10,00 ч., в залата на Американския център на Столична библиотека, площад Славейков 4а.

На специално поканените участници в дискусията бяха изпратени предварителни въпроси по темата на Кръглата маса. Тук предлагаме на нашите читатели пълния текст на отговорите на г-н Кирил Желязков.

         На първите два въпроса, които са сходни, той отговаря заедно.

         1. Успя ли България да овладее шока от смяната на националната валута и да се предпази от грешките на другите държави със сходно социално-икономическо положение след приемането на общата европейска валута?

2. Какво показват данните за публичните и личните финанси през изминалия едногодишен период и какви са очакванията пред българските граждани?

Реално погледнато, страната, респективно банковата й система, не са изпитали „шок от смяната на националната валута“. Статистическите данни и проучванията с качествен характер показват, че след въвеждането на еврото като разплащателно средство в България на 1-ви януари 2026 г., пророкуваният и от редица политици и от някои учени „инфлационен шок“ не се е състоял. (Aguiary Ginevra, Matteo Falagiarda, Christine Gartner and Ema Ivanova, Euro adoption and price increases in Bulgaria: separating myths from facts, April 9-th, 2026, The ECB Blog, https://www.ecb.europa.eu/press/blog/date/2026/html/ecb.blog20260409~cc951a0d29.bg.html).

Само крайни, партийно ангажирани пропагандисти не признават, че станахме свидетели на плавен и спокоен преход в банковата система и ежедневните плащания, като макар и неофициално беше дадена оценката, че въвеждането на еврото в България е станало много по-гладко, отколкото в Хърватско.

Никой не отрича, че през следващите месеци беше наблюдавано нарастване на инфлацията, но тя в много голяма степен беше следствие на царящата глобална и регионална несигурност. (Мутишева, Бетина, Годишната инфлация в България достигна 5% – третата най-висока в еврозоната, 17.09.2026, 2:39 PM, Банкеръ, https://banker.bg/2026/09/17/inflacziya-v-balgariya-evrozonata/).

Всеобщата несигурност беше движена, при това постоянно и мощно от военните действия в Украйна и в Близкия изток, от нарушаването на глобалните комуникации с опитите за блокиране на Ормузкия и Баб ел Мандебския пролив, спирането на износа на амониева селитра и на амоняк от Русия (първото по желание на руското ръководство, второто поради хода на военните действия), от митническите войни на Доналд Тръмп и от други фактори.

Несъмнено, нарастването на инфлацията без съмнение оказва натиск върху личните финанси, но като цяло през последните години сме свидетели и на устойчив ръст на доходите – на огромен ръст на минималната работна заплата и на много сериозен ръст на брутната средна работна заплата за страната. Трябва да се подчертае, че ръстът на БСРЗ е резултат в огромна степен на политиката по доходите в отделните предприятия.

В началото на октомври 2026 г., вече десет месеца след въвеждането на еврото, наблюдателите са на мнение, че наличните данни не са потвърдили някакъв „общ ценови шок“, който да е сравним с насажданите масови страхове. Евростат не установи значим ефект от смяната на валутата върху общата инфлация в България през периода януари–март 2026 г. Европейската централна банка определи предварителното въздействие като малко и еднократно, сходно с наблюдаваното при други присъединявания към еврозоната. (Атанасова, Мария, Какво промени еврото в ежедневните плащания,  3-ти октомври, 2026, 01:00, Fakti.bg, https://fakti.bg/biznes/1085389-kakvo-promeni-evroto-v-ejednevnite-plashtania)

Премахването на нуждата от превалутиране спестява на бизнеса и гражданите над 1 милиард лева годишно, особено при външнотърговски сделки, тъй като голям процент от търговията на България е с държави от еврозоната. Това е двигател на подобряването на макроикономическата стабилност и много важна предпоставка за по-висок растеж.

Логично е различните сектори от българската икономика да спечелят различно от въвеждането на еврото. Банките печелят сериозно от намалените разходи по трансакциите и от достъпа до по-евтино кредитиране. Населението печели от премахването на валутния риск,  респективно от по-ниските лихви по кредитите – сега и в близка перспектива. (Манов Богомил, Въвеждането на еврото в България, Публикации на Фискалния съвет на Р. България, https://www.fiscal-council.bg/bg/publikacii/vuvejdaneto-na-evroto-v-bulgaria ; проф. д-р Богомил Манов е член на Фискалния съвет на Р. България).

Един от основните резултати от присъединяването ни към еврозоната е облекченото финансиране на частния и държавния дълг. Определена част от сегашните валутни резерви постепенно се връщат на вътрешния кредитен и финансов пазар. Приемането на Р. българия в еврозоната води до постепенно намаляване на ставката  на задължителните минимални резерви за търговските банки в страната - от текущите 12% през 2025 – началото на 2026 годна до очакван 1%. Същевременно се намалява и базата, върху която се начислява ставката.

Този процес ще освободи допълнителен капитал, който допълнително ще стимулира финансирането на инвестиционния процес в частния сектор. Това е важен стимулатор на инвестиционния процес, от който не можем да се откажем, защото позволява по-големи вложения в публичната инфраструктура ще стимулира икономическата активност в страната. (Манов Богомил, Въвеждането на еврото в България, Публикации на Фискалния съвет на Р. България, https://www.fiscal-council.bg/bg/publikacii/vuvejdaneto-na-evroto-v-bulgaria ; проф. д-р Богомил Манов е член на Фискалния съвет на Р. България).

Една година след приемането на еврото, няма съмнение, че преминаването към еврото е затвърдило икономическата стабилност на страната и е премахнало валутния риск при международните трансакции. Българската народна банка функционира успешно в рамките на европейската банкова система в условията на членство на България в еврозоната.

Само по себе си, приемането на еврото не може да води до спадане на бюджетната дисциплина. Публичните финанси остават под строгия мониторинг на познатите ни критерии, особено за бюджетния дефицит. Тук няма да коментираме целия „ажиотаж“ около приемането на бюджета на страната за 2026 година, защото той беше богато натоварен с политически инсинуации и от страна на управляващите и от страна на опозицията. Замерянето със словесна кал в навечерието на важни избори не може да бъде вменено във вина нито на еврото, нито на ЕЦБ.

Има обаче признаци на прегряване на икономиката, което изисква затягане на фискалната дисциплина, за да не се стимулира допълнително инфлацията.

3. Как ще се отрази върху благосъстоянието и финансовата стабилност у нас наслагването на няколко кризи през последната година – поскъпването на енергийните източници в резултат на войните в Украйна и Близкия изток, заделянето на нарастващ публичен ресурс за отбрана и превъоръжаване на ЕС, продължаващия мигрантски натиск и нарастващото напрежение на пазара на труда, както и спекулативния натиск върху цените – резултат от въвеждането на еврото у нас?

Въпросът е зададен в малко странен, смесен формат. От една страна, съвсем безспорно е, изброените войни са сериозни геополитически проблеми, които няма как да се отразят положително на икономиката. Тук разбира се, трябва да се признае, че някои подотрасли на отбранителната промишленост, както и определени предприятия, буквално възкръснаха от 2022 година насам. Колкото и да е печална причината за натоварването на техните мощности, фактът си е факт.

Но все пак, България е държава отворена и енергоемка икономика и тя няма как да не усети негативните ефекти на споменатите по-горе събития. Поскъпването на енергоносителите, горивата и електроенергията имат очевидно пряко отрицателно въздействие върху нашата икономика. То „стеснява маржовете“ на предприятията и едновременно с това намалява покупателната способност на хората, което пък се отразява негативно на благосъстоянието на българите.

Пренасочването на разходи за отбрана, свързано както с изискването те да бъдат не по-малки от 2 % от БВП, така и с очевидната промяна на картината с регионалната сигурност в Черноморския басейн и в Югоизточна Европа натоварва без съмнение държавния бюджет.

Тук разбира се, би трябвало да признаем, че поне четвърт век ние се възползвахме от обратния ефект – благоприятното влияние на драстично намалелите разходи за отбрана след края на Студената война. След приемането ни в НАТО пък настъпи „пълна промяна“, като в известното предаване – от фронтов държава, намираща се на линията на съприкосновение между Варшавския договор и НАТО, България се оказа заобиколена отвсякъде със свои съюзници от Северноатлантическия пакт.

Напълно възможно е, един ден да признаем и това, че може би сме закъснели с увеличаването на разходите за отбрана, но това не отменя констатацията, че от чисто бюджетна гледна точка тенденцията не е толкова желана. Също така, събитията от 2014 година насам, ни задължават, освен всичко друго да размислим, както върху превъоръжаването си, така и върху посоките, в които трябва да се развива българската отбранителна промишленост, в която в крайна сметка има голям държавен дял.

Трябва обаче да подчертаем, че твърдението за „засилен миграционен натиск“ е съвършено спекулативно. Реално няма никакво засилване на миграционния натиск специално за България, което да бъде усетено от икономиката и от благосъстоянието на гражданите. Отделен въпрос е, че други държави са подложени на много по-силен миграционен натиск, но не спекулират с това толкова шумно, колкото някои наши политици. Впрочем, интересен парадокс е, че едни от най-гласовитите „оплаквачи“ на миграционния натиск са трите държави с най-нисък приток на мигранти – Унагрия (особено по времето на Орбан), Австрия и Словакия.

Хроничният недостиг на работна ръка води до постоянно нарастване на цената на труда и това е признато публично от различни синдикални лидери, сред които изпъква признанието на г-жа Ваня Григорова в национален ефир, че синдикатите са против вноса на работна ръка, защото състоянието на дефицит на човешки ресурси водело до постоянно нарастване на работните заплати.

Много хора не правят разлика между различните форми на миграция и законния внос на работна ръка, която поне в половината случаи е и сезонна. Това трябва да се обяснява, защото иначе просто ще помагаме на избуяването на ксенофобски, че и на откровено расистки нагласи в обществото.

Що се отнася до съдържащото се във въпроса твърдение за „спекулативния натиск върху цените – резултат от въвеждането на еврото“, можем да отговорим: Да, натиск върху цените има, в някои случаи той е и спекулативен, но точно по тази причина изобщо не може да се твърди, че въвеждането на еврото е причина. Въвеждането на еврото е извинение за хора, които и без него постоянно повишават цените на продуктите си. Внушението, че въвеждането на еврото ще доведе до повишаване на цените, беше част от един от най-мощните потоци на хибридни атаки у нас.

Задаването на въпроса по този начин търпи много сурова критика и ние протестираме срещу такава формулировка, защото е недопустимо на такъв академично организиран форум да се пропагандират „опорките“ на Russia Today. Въвеждането на еврото изобщо не е причина за поскъпването на нещо. То обаче е „информационен повод“ за разпространяване на „фалшиви новини“ или още по-точно – на фалшиви анализи.

Друг е въпросът, че мерките обявени от правителството за борба със спекулата, трудно могат да постигнат повсеместен ефект. Те в много голяма степен затрудняват работата на добросъвестните търговци, които са поставени на равно със спекулантите. Със сигурност може да се твърди, че към днешна дата добросъвестните търговци са загубили повече сумарно време от мерките за борба със спекулата, отколкото е ефектът от санкционирани спекуланти.

4. Има ли България, след отпадането на Валутния борд, инструменти за смекчаване на внесените отвън финансово-икономически рискове в резултат на лавинообразно растящият дефицит на големите страни членки на еврозоната и на политиката на Европейската централна банка?

Отпадането на Валутния борд и влизането й в еврозоната води не до загуба на инструменти за защита, а до достъп до много по-мощни такива инструменти. След като България е член на еврозоната, Управителят на БНБ вече е член на Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ). Точно затова, ако досега е можело да се твърди за някакво пасивно внасяне на рискове, сега вече българската страна е в активна позиция и участва в определянето на политиката на ЕЦБ, включително и чрез гласуване в Управителния съвет на ЕЦБ.

В ръцете на българското правителство остава основен инструмент за смекчаване на „шокове с външен произход“. Държавите от еврозоната никога не са загубвали свободата си да управляват държавните си бюджети, стига разбира се да се спазват задължителните критерии, които не са ни непознати и които сме спазвали и до сега.

Влизането в еврозоната ни дава достъп до Европейския механизъм за стабилност (EMS). Той може да осигури на която и да е изпаднала в критично състояние страна „спасителен фонд“ със стотици милиарди евро. Това изобщо не беше така, докато бяхме извън еврозоната, пък макар и с Валутен борд.

Не на последно място по важност – БНБ не е загубила правото си да регулира търговските банки у нас. Тя може да извършва тази регулация и чрез изискванията към ликвидността на търговските банки; чрез контрол та дори и с рестрикции върху кредитирането; чрез капиталови буфери и прочее. Тази възможност да регулира търговските банки, дава силна възможност на БНБ пази българската банкова система от визираните „външни сътресения“.

Така зададен въпросът волно или неволно (по-скоро съвсем насочено и провокативно) внушава любими тези на политиците – евроскептици у нас: внушава ни се, че България губи суверенитет и защита за банковата си система след отмяната на Валутния борд; внушава ни се, ме еврозоната едва ли не вече е надупчена като швейцарско сирене от дефицити; че едва ли не Европейската централна банка (ЕЦБ) е заплаха за банковата система в България.

Човек остава с впечатлението, че участниците в дискусията са деликатно тласкани да отговорят, че без Валутния борд на нас не са ни останали инструменти за защита, че бордът ни е пазел, а сега сме оставени беззащитни. Със сигурност има участници в дискусията, които искат да чуят точно това, но то изобщо не е вярно.

Фактите сочат, че еврото се използва от над 350 милиона души в 20 държави от Европейския съюз. То е основа за стабилност и символ на европейското единство. Освен това е една от валутите, които се радват на най-голямо доверие в света. Ако се съди по индикаторите на Фондовите пазари, еврото е една от най-стабилните валути в момента, която показва силно представяне и голяма стабилност (между другото – с особено високи показатели точно през първите месеци на 2025 година, когато истерията „взимат ни хубавия лев“ и ни пробутват „несигурното евро“ беше достигнала кулминацията си), подкрепена от позитивни икономически индикатори и доверие на инвеститорите във валутата. Това даде основание на Председателя на ЕЦБ да предложи да се използва историческия момент  за да се работи в посока на утвърждаване на еврото като резервна валута. (Манов Богомил, Въвеждането на еврото в България, Публикации на Фискалния съвет на Р. България, https://www.fiscal-council.bg/bg/publikacii/vuvejdaneto-na-evroto-v-bulgaria ; проф. д-р Богомил Манов е член на Фискалния съвет на Р. България).

5. Възможни ли са защитни стратегии у нас от типа на плана за резервна (паралелна) система за разплащания, разработена от Янис Варуфакис по време на валутната криза в Гърция и др.

От една страна, прилагането на похвати от типа на „паралелната система на разплащане“, известна и като т.нар. „План Б“ на Янис Варуфакис е невъзможно от юридическа гледна точка. Ако някой проучва възможностите за напускане на Европейския съюз от България, тогава би могло да се води подобен разговор, но днес у нас той е абсолютно безпредметен. Освен, че е безпредметен от правна и от институционална гледна точка, подобен разговор е и безсмислен, защото в България, слава Богу изобщо не се налице обстоятелствата, които са дали вдъхновение на Варуфакис за да съставя подобен план.

Не бива да се забравя, че първоначално секретният проект за създаване на „паралелна платежна система“ в Гърция е бил създаден с идеята да се избегне така наречената „ликвидна примка“ на Европейската централна банка, иначе казано той е бил крайно безочлив опит Гърция да не плаща дълговете си. Самата същност на плана се базира на повече от съмнително законното намерение да бъдат използвани данъчните номера на гражданите и фирмите за тази цел, като държавата издава дигитални дългови разписки, с които да плаща заплати и пенсии, а пък те обратно да могат да се използват за плащане на данъци към фиска. Не можем да квалифицираме подобен план като нещо друго, освен като престъпен заговор с „благородното намерение“, Европейската централна банка да бъде „финтирана“ без Гърция да напуска еврозоната.

Подобно създаване на успоредно платежно средство или ако предпочитате – на квази пари е тежко нарушение на Договора за функционирането на Европейския съюз и на правото на ЕС. Де факто, това би било едностранен отказ от спазване на европейското законодателство.

Отделен въпрос е, че по времето, когато Варуфакис се подвизаваше като финансов министър на Гърция, софтуеърът на гръцката данъчна администрация беше под контрола на така наречената „Тройка“ – Европейската комисия, Европейската централна банка и Международният валутен фонд. В този смисъл, неговият „план Б“ на практика представляваше „хакване“ на софтуеъра на гръцката данъчна администрация. У нас, слава Богу, всяка подобна нерегламентирана намеса в базите данни на НАП е тежко криминално престъпление.

Съвсем не на последно място, през последния четвърт век, България не е имала и няма нужда от подобни ляво-криминални „спасителни планове“. Причина за разработването на подобни планове би могло да бъде:

- Тотален колапс на българската банкова система и спирането на всякакво външно финансиране.

- Налагането на строг финансов контрол, стигащ до крайно ограничени лимити за теглене от банкоматите, какъвто действително в Гърция имаше, но у нас няма никакви симптоми за подобно развитие.

- Взимането на политическо решение за излизане от еврозоната, което би означавало и напускане на ЕС, защото въвеждането на еврото е условие по Договора за присъединяване.

За нито едно от тези три неща няма никакви сигнали или дори намеци и слава Богу. В този смисъл, когато ни се задава подобен неадекватен въпрос, ние сме в правото си да запитаме: „А кой всъщност пита?“…