Кръгла маса в София, разисква въпросите на разминирането, възстановяването и връщането на вътрешно разселените лица в освободените райони на Азербайджан

На 12 май 2025 година се състоя Кръгла маса на тема: хуманитарни заплахи и предизвикателства в освободените райони на Азербайджан. Състоя се дискусия по проблемите на хуманитарното разминиране в Карабахския регион на Република Азербайджан, възстановяването на региона и завръщането на бежанците и вътрешно разселените лица.

Организатори на Кръглата маса бяха: Висшето училище по сигурност и икономика (ВУСИ), Лабораторията по проблемите на Черноморския и Каспийския регион при ВУСИ (ЛПЧКР при ВУСИ) и Посолството на Република Азербайджан в София. Кръглата маса се проведе в залата на Пресклуба на Българската телеграфна агенция (БТА) от 15:00 часа да 17:00 часа.

Впечатляващо беше участието на специалисти от общността на специалистите по военно и хуманитарно разминиране. Освен майор д-р Красимир Моллов от Националния военен университет „Васил Левски“, участваха специалистите по инженерни боеприпаси и разминиране, работещи в частния сектор: инж. Найден Илиев и инж. Иван Табов, както и специалистите по инженерни боеприпаси от Института по металознание при БАН – инж. Иван Стоянов и инж. Михаил Христов.

Участваха също така представители на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) в лицето на изпълнителния й директор – г-н Добрин Иванов, на Агенцията за бежанците в лицето на Н.Пр. Посланик Петър Атанасов, на КРДОПБГДСРСБНА (Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия) в лицето на члена на Комисията – г-н Борис Михайлов; на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) в лицето на Доц. Паскал Желев и доц. Георги Цолов, на Българската стопанска камара в лицето на г-жа Жасмина Саръиванова – главен експерт „социален диалог“ в БСК; и на други работодателски и бизнес организации, както и на отделни компании, проявяващи интерес към събитието.

Сред последната категория трябва да бъдат откроени; г-н Трайко Ангелов – председател на УС на Асоциацията на производителите, доставчиците и потребителите на бутилиран пропан-бутан; инж. Божидар Петков – председател на УС на Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните; г-жа Валентина Лулева от Асоциацията на българските авиокомпании; г-н Ясен Ишев – главен секретар на Федерацията на НТС и председател на Научно-технически съюз по пътища; г-н Живко Чакракчиев – председател на УС на Национална браншова камара „Охранители и детективи“; г-н Велин Джиджев – председател на УС на Асоциацията на Дунавските винари; г-н Плавен Стоянов – търговски представител на млекопреработвателната компания „RIAL“; г-жа Цветелина Гълъбова – генерален мениджър на “ULOGISTICS”; доц. Дария Крачунова Николиева – ръководител на катедра „Бизнес администрация“ в Колеж по туризма в град Благоевград; д-р Антон Праматаров от Висша медицинска академия / Стопанска академия „Димитър Ценов“ – Свищов; г-н Васил Калайджиев – управител и собственик на Финансово счетоводна къща „Прима Консулт“; г-н Рубен Лазарев – управител и собственик на верига книжарници „Елефант Букстор“; г-н Мирослав Божков – журналист и карикатурист; г-жа Милкана Господинова – ръководител отдел „Човешки ресурси“ в „Ойрошпед“ АД; г-н Георги Иванов – почетен консул на Бангладеш в Р. България; инж. Иван Гълъбов от лабораторията по проблемите на Черноморския и Каспийския регион при ВУСИ; г-жа Ани Хосен от Висшето училище по сигурност и икономика (ВУСИ).

Медийни партньори на Кръглата маса бяха: вестник „Строител“ (официално издание на Строителната камара), представляван на Кръглата маса от г-жа Ренета Николова – главен редактор; електронният сайт blacksea-caspia.eu (издание на Лабораторията по проблемите на Черноморския и Каспийския регион при ВУСИ) и електронният вестник „Икономически живот“ (ikj.bg), представляван от главния си редактор Милослав Йосифов.

Доц. д-р Теодор Дечев, ръководител на Лабораторията по проблемите на Черноморския и Каспийския регион при ВУСИ (ЛПЧКР при ВУСИ) приветства с добре дошли участниците в Кръглата маса.

 Встъпително слово произнесе Н.Пр. Посланик д-р Хюсеин Хюсеинов  извънреден и пълномощен посланик на Република Азербайджан в България. Той направи бърз преглед на обстоятелствата при които възниква проблемът с минирането на големи площи в Азербайджан с противопехотни и противотанкови мини. Това става по време и най-вече след Първата Карабахска война (1988 -1994 г.), по време на която Армения окупира около 20 процента от територията на Азербайджан. Освен някогашната съветска Нагорно-Карабахска автономна област (НКАО), арменските сили окупират и седем азербайджански административни района, граничещи с бившата НКАО. Населението на тези райони, което е предимно азербайджанско и в някаква степен и кюрдско (примерно в Келбаджарския район) е прогонено и то формира един контингент от вътрешно разселени лица, оценката на която варира между 600 000 и един милион души.

През годините, всички проекти за мирни договори между Азербайджан и Армения предвиждат безусловното връщане на седемте административни района на азербайджанската страна, но преговорите са бавени около 30 години и в крайна сметка се стига до Втората Карабахска война (известна и като 44 дневната война), в която Азербайджан освобождава тези седем района. По-късно Азербайджан успява да възстанови и суверенитета си върху някогашната НКАО.

Постигнала такава важна политическа цел, азербайджанската страна е изправена пред два изключително тежки въпроса – въпросът за връщането на вътрешно разселените лица по родните им места и създаване на условия за нормален живот там. Арменската окупация довежда до много тежки поражения в окупираните територии – напълно разрушени населени места и превръщане на територията на седемте района в укрепени райони с огромни минни полета. Цитират се различни числа, но най-общо казано ако не се намерят някакви по-мащабни или иновационни начини за разминиране, премахването на минните полета може да отнеме десетилетия. Въпросът е изключително важен, защото и в момента продължават да се дават жертви, като те са почти изцяло цивилни лица – много често деца и жени. Става дума за стотици жертви на минните полета от противопехотни мини.

Азербайджан търси всякакви решения на този проблем, защото той е в основата на въпроса за икономическото и екологично възстановяване на Карабахския регион. Не е възможно връщането на вътрешно разселените лица (наричани и „бежанци“, но от правна гледна точка терминът е неправилен), без да се реши въпросът за осигуряването на сигурност и на определено качество на живота в региона. Това минава през триадата: разминиране-възстановяване-връщане на вътрешно разселените лица.

Азербайджанското държавно ръководство има намерение да превърне региона на Карабах във зона с висок стандарт на живот, което да се гарантира от проектирането и изграждането на новите градове там като „умни градове“. Регионът е обявен също така за зона където ще се използва и ще се произвежда зелена електроенергия.

Н. Пр. Посланик д-р Хюсеин Хюсеинов обърна специално внимание върху желанието на бежанци от Западен Зангезур (част от територията на Армения в международно признатите й граници), да се завърнат по родните си места там. той подчерта, че това е гражданска инициатива на хора които са изселени насилствено от там по време на началото на конфликта и в навечерието на Първата Карабахска война през 90-те години на 20-ия век. Той подчерта, че азербайджанската страна е готова да приеме всеки арменец, живял някого в страната, стига той да изпълни изискването да приеме азербайджанско гражданство. (Встъпителното слово на Н.Пр. д-р Хюсеин Хюсениов даваме отделно).

В своето приветствие към участниците в Кръглата маса, г-жа Олга Манолова – председател на настоятелството на ВУСИ се спря най-вече на постиженията на Висшето училище по сигурност и икономика (ВУСИ) в областта на изследванията на Черноморския и особено на Каспийския регион в контекста на икономиката, геополитика и сигурността.

Тя отбеляза, че Висшето училище по сигурност и икономика (ВУСИ) работи в областта на проблемите на региона на Южен Кавказ и на Каспийския регион като цяло още от 2017 година. Тогава за първи път бяха публикувани някои наши анализи, направени в контекста на пускането в експлоатация на Транс-анадолския газопровод – събитие, което показа че енергийната експортна стратегия на Азербайджан е правилна и изпълнима.

Пак по същото време, изследванията на ВУСИ се насочват и към историята на Южен Кавказ, а също така и към проблемите на мира и войната в региона. Редом с различните специализирани изследвания, възникна и едно от най-важните направления в нашата работа по проблемите на Каспийския регион – преводи на голям брой важни актуални текстове и публикуването им в сайта blacksea-caspia.eu – основната информационна платформа, предоставяща внимателно подбрана, балансирана и добросъвестно представена информация за Черноморския и Каспийския регион. 

Разбира се, сайтът публикува и значителен брой оригинални анализи и изследвания, но селекцията на важни информации и публикуването им на три или четири езика (български, английски, руски и украински) си остава главното направление при списването му.

През месец август 2019 година, академичното ръководство на ВУСИ одобрява предложението за създаване на Лабораторията по проблемите на Черноморския и Каспийския регион (ЛПЧКР). Лабораторията функционира успешно вече шест години, като се занимава с всички дейности, свързани с изследванията на Каспийския регион, Средна Азия и Черноморието. В нея работят като доброволци хабилитирани лица и изследователи с докторски степени, които показват сериозна публикационна активност.

В сътрудничество с посолството на Република Азербайджан, ЛПЧКР е в основата на превода и / или издаването на три книги по проблемите на региона.

Отделно, бяха публикувани няколко монографични труда върху историята на мирните преговори между Азербайджан и Армения, върху ролята на Азербайджан на европейския енергиен пазар и перспективите на развитието на експорта на природен газ от Каспийския шелф и други теми.

Публикувани бяха и редица студии и статии, посветени на проблематиката на Каспийския регион и Азербайджан в частност на български, английски и руски език. Всички тези публикации, особено монографиите са на разположение на свободен достъп за всички в раздела „Библиотека“ на сайта blacksea-caspia.eu .

Учени от ВУСИ участваха в различни научни форуми, свързани с проблемите на Южен Кавказ и отношенията между България и Азербайджан. Участвахме в дебатите при посещението на азербайджански учени в София по покана на Центъра за азербайджански език и култура при Софийския университет. ВУСИ беше съорганизатор и на международната научна среща, посветена на паметта за Ходжали, състояла се на 25 февруари 2022 година.

Висшето училище по сигурност и икономика участва в няколко научни конференции, организирани от Академията по държавно управление при Президента на Република Азербайджан. ВУСИ беше единственото българско висше учебно заведение, което участва в голямата научна конференция, посветена на срещата на най-високо равнище по климатичните политики – COP29 и в международната научна конференция „Конституционно-правното разбиране на суверенитета и външната политика на държавата: Азербайджан в контекста на глобалните предизвикателства“, организирани от Академията по държавно управление при Президента на Република Азербайджан.

ВУСИ е съиздател на международното научно списание „Право и политология“, издавано от Академията на науките на Молдова, Гелатската академия на науките на Грузия, Израелско-азербайджанското дружество за приятелство и Висшето училище за сигурност и икономика – България. 

Г-жа Олга Манолова подчерта, че ВУСИ е висше училище със самочувствие, че предоставя на българската научна общност, на политическите среди и на обществеността като цяло, полезна и неизопачена информация по проблемите на Южен Кавказ и Каспийския регион.

Майор д-р Красимир Моллов изнесе подробен доклад, в който се визираха някои важни технически аспекти на минирането и съответно – на военното и на хуманитарното разминиране. Той се спря подробно и на международната правна уредба на проблема, в това число и на Конвенцията от Отава за забрана на употребата на противопехотни мини. Той представи и един „поглед отстрани“ към действията на Азербайджан за решаване на проблема с минните полета. (Докладът на майор д-р Красимир Моллов ще бъде представен отделно).

Докладът на майор д-р Красимир Моллов предизвика голям интерес, още повече, че след това последва включване от Баку на представителs на азербайджанската агенция по разминирането ANAMA(Mine Action Agency of the Republic of Azerbaijan) – Г-н Рамил Азизов, началник на отдел в Агенцията. От страна на ANAMA беше представена изключително изчерпателна и много добре илюстрирана с карти и снимков материал информация за състоянието на проблема с минните полета в освободените райони на страната. С особено внимание следиха изложението на ANAMA българските експерти по разминирането – участници в Кръглата маса.

Двама от тях - инж. Найден Илиев и инж. Иван Табов, взеха думата след приключването на изложението на ANAMA и формулираха добре структурирано предложение за сътрудничество от българска страна, включващо преди всичко обучението сапьори – специалисти по разминиране, за което у нас има подходящи условия. Едно от големите предимства на България за подобно обучение е наличността на образци от всички възможни противопехотни мини и други инженерни боеприпаси, подлежащи на унищожаване. Такива наличности на образци има и в Националния военен университет „Васил Левски“ и в редица частни фирми, работещи в тази област.

Направеното предложение беше посрещнато изключително сериозно от Посланик д-р Хюсеин Хюсеинов и можем да очаква по-нататъшно развитие на връзките между българската общност на специалистите по военно и хуманитарно разминиране и ANAMA.

Доц. д-р Теодор Дечев (ръководител на Лабораторията по проблемите на Черноморския и Каспийския регион при ВУСИ – ЛПЧКР при ВУСИ) се спря на възможностите за бизнеса и предприемачите, които поражда необходимостта от възстановяване на освободените райони на Азербайджан, в това число и на Карабахския регион. Той посочи, че редица градове и населени места там са „картогрфски понятия“ – има ги на картата, но трудно се откриват на място. Доц. д-р Теодор Дечев е посетил областния център – град Агдам, скоро след освобождаването му и той изрази мнение, че в освободените райони ще има необходимост от много големи строителни работи на широк фронт.

Той подчерта бързината и качеството, с които в Азербайджан се изгражда пътната мрежа – особено в освободените райони. Той обърна внимание и на много бързото построяване на международното летище във Физули, също в освободените райони, близо до границата с Иран, което е едно много сериозно постижение на азербайджанските строители.

Доц. д-р Теодор Дечев също акцентира на намерението на азербайджанските власти да изграждат „умни градове“ и да произвеждат зелена енергия в освободените райони. Той определи тези два момента като определена възможност и за българските софтуеърни и електро-енергийни, особено фотоволтаични компании.

Ръководителят на ЛПЧКР при ВУСИ акцентира и върху възможностите за използване на изключително благоприятната бизнес среда в Азербайджан за разширяване на дейността на български предприятия и за търговия в региона, като акцентира върху предимствата които биха имали производителите на строителни материали – най-вече производителите на строителни изолации.

Той даде редица примери на индустриални зони в Азербайджан, където примерно срещу условието да изнасят поне 70 на сто от продукцията си (която трябва да има някакво ниво на по-голяма технологична сложност), компаниите са освободени от корпоративен данък, от данък върху добавената стойност, от митнически сборове, а ако са назначили азербайджански граждани на работа са освободени и от плащане на социални осигуровки.

Той отбеляза, потвърденото и от Посланик д-р Хюсеинов положение, че всеки чуждестранен инвеститор в Азербайджан, независимо къде е позициониран – в индустриална зона или другаде, е освободен минимум за една година от плащането на данъци. Доц. д-р Теодор Дечев и г-жа Олга Манолова заявиха готовността на ВУСИ да съдейства на българските компании за проучване на възможностите за работа и инвестиции в Азербайджан, за което Висшето училище има определен потенциал.

Изпълнителният директор на АИКБ – г-н Добрин Иванов, подчерта създадените връзки и сътрудничество между Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и различни азербайджански институции и стопански субекти. Той отбеляза, че първите срещи между АИКБ и азербайджанските власти на институционално ниво са проведени още при предишния мандат на азербайджанския посланик – с Н.Пр. д-р Наргиз Гурбанова.

АИКБ е била домакин и на представянето на една от най-добре работещите свободни икономически зони в Азербайджан – AFEZ, разположена до пристанището Алят, намиращо се непосредствено до столицата Баку. Точно в нея са предвидени в тяхната цялост всичките огромни облекчения, споменати преди това от доц. д-р Теодор Дечев.

Г-н Добрин Иванов също акцентира върху възможностите за използване на Азербайджан като платформа за разширяване на производствените дейности на български компании, желаещи да изнасят продукция за регионите на Южен Кавказ и на Средна Азия. Той декларира готовността на АИКБ като представителна на национално ниво работодателска организация да бъде активен фактор в развитието на бизнес сътрудничеството между Азербайджан и България.

Инж. Божидар Петков – председател на УС на Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните направи интересно предложение, свързано с възможността за създаване на поминък на завръщащите се в освободените територии. Той предлага отглеждането на селектирани сортове малини, които дават плод още първата година след засаждането им и се отличават с голям размер на плода, което предполага и по-голяма добавена стойност при продажбата на продукцията. Той изтъкна, че за разлика от много други земеделски култури, отглеждането на малини може да започне и с площи от по няколко хектара и да носи доход практически веднага. Инж. Божидар Петков обеща всякаква консултантска и техническа помощ от свое име и от името на асоциация на малинопроизводителите.

Последва ново включване от Азербайджан – този път с Милли Маджлиса – азербайджанския Парламент. Този път на участниците в Кръглата маса беше представена азербайджанската позиция по разглежданите три въпроса от гледната точка на народните представители в Милли Маджлиса. Това направи г-н Гая Маммадов – депутат в Милли Маджлиса. Очевидно е, че в азербайджанското общество има пълно съгласие, консенсус по необходимостта от даване на справедливост и на бежанците и на разселените лица, за тяхното завръщане по родните места, при това при едни високи стандарти на труд и на качество на живот.

В края на Кръглата маса, следвайки логическата последователност „разминиране – възстановяване – връщане на вътрешно разселените лица и бежанците“, думата взе Н.Пр. Посланик Петър Атанасов, който представляваше Агенцията за бежанците. Той обърна внимание на някои терминологически тънкости при разглеждането на въпроса за вътрешно разселените лица от една страна и за бежанците – от друга. Той отбеляза, че що се отнася до прогоненото от родните си места в освободените днес азербайджански територии, то става дума най-вече за вътрешно разселени лица.

Н.Пр. Посланик Петър Атанасов се спря на някои аспекти на международното право в тази област и приветства Република Азербайджан за постигнатото от нея възстановяване на териториалната цялост на страната и на суверенитета над пълната си международно призната територия. Той приветства заявлението на Н.Пр. Посланик д-р Хюсеин Хюсеинов, че Азербайджан желае завръщането на своите граждани от арменски етнически произход. От своя страна Посланик д-р Хюсеинов още един път акцентира, че основното и общо взето единствено и главно условие за това е приемането на азербайджанско гражданство, като поясни, че Република Азербайджан не допуска двойно гражданство.

Разговорите между участниците в Кръглата маса продължиха и след официалното приключване на дискусията. Пълният видеозапис на Кръглата маса на тема: „Хуманитарни заплахи и предизвикателства в освободените региони на Азербайджан“, състояла се на 12 май 2025 година, може да бъде видян във видеоархива на БТА на адрес: https://www.bta.bg/bg/pressclub/archive/27599