Карикатура: © Мирослав Божков
Тези дни отново и отново, въпросът за съдебната власт в България се поставя на дневен ред. Причините за това са повече от разбираеми и няма смисъл да бъдат повтаряни. Ако някой иска да чете нещо умно и качествено по въпроса, да се запознае с казаното и написаното от адвокат Лулчева.
Аз съм човек, който е патил от българската прокуратура, но както се казва не „държа гарез“. Проблемът е, че ако на времето бях обвинен, че съм откраднал от себе си, сега други хора ги мачкат с процедурни нарушения, които не са много за пред хора.
От личен опит зная, че българският съд е на доста по-високо ниво от българската прокуратура. Съчувствам на мнозина от прокурорите, които със сигурност биха предпочели да си вършат съвестно работата, вместо да са обект на натиск, при това натиск ефективен и ефикасен. Пак от личен опит знам, че съдът е доста по-безстрашен от прокуратурата и в редица случаи отсъжда порядъчно честно и безпристрастно.
Изобщо не бих се връщал към темата, ако делата на прокуратурата и на съда, не станаха отново първоизточник на дневния ред на политическия живот за този летен сезон.
Всички знаем, че понякога една снимка или една картинка казват повече от много страници писмен анализ. В този случай, макар че писането на дълги текстове ми е слабост ще заложа на една карикатура. Тя казва почти всичко.
Автор на карикатурата е моят стар познайник и надявам се – приятел Мирослав Божков, човек с име сред карикатуристите. С него сме работили заедно по времето, когато книжната преса беше повече от актуална и неговите умения на главен секретар на вестник бяха повече от необходими на няколко издания.
Помествам неговата „изнасилена Темида“ с пояснението, че карикатурата е нарисувана доста преди да започне новият цикъл от борби срещу експлоатацията на прокуратурата за политически цели, но за жалост у нас тази тема е актуална през всеки сезон.