„Според резултатите от гласуването по партийни листи до разпределянето на депутатските мандати са допуснати 6 политически партии: партията „AMANAT“, Народно-демократическата партия „Ауъл“, партия „Respublica“, Народната партия на Казахстан, Демократическата партия „Ақ жол“, Общонационалната социалдемократическа партия. Партията на зелените „Байтақ“, която не е събрала 5% от гласовете, не взима мандати“, - е казал Нурлан Абдиров.
Снимка: ЦИК на Република Казахстан
От Централната избирателна комисия на Казахстан обявиха резултатите от извънредните избори за депутати в Мажилиса – парламента на републиката, съобщава МИА „Казинформ“.
Както е съобщил председателят на ЦИК на Република Казахстан – Нурлан Абдиров, на изборите са гласували 6366441 души.
Гласовете на избирателите се разпределят по следния начин:
Партия „AMANAT“ – 53,90% или 3 341510 гласа;
Народно-демократическа партия „Ауъл“ – 10,90% или 693938 избиратели;
Партия „Respublica“ – 8,59% или 547 154 гласа;
Народна партия на Казахстан – 6,80% или 432 920 избиратели;
Партия на зелените „Байтақ“ – 2,30% или 146 431 избиратели;
Демократическая партия „Ақ жол“ – 535 139 гласа или 8,41%;
Общонационална социалдемократическа партия – 5,20% или 331 058 гласа.
Графата „Против всички“ са избрали 3,90% или 248 291 избиратели.
„Според резултатите от гласуването по партийни листи до разпределянето на депутатските мандати са допуснати 6 политически партии: партията „AMANAT“, Народно-демократическата партия „Ауъл“, партия „Respublica“, Народната партия на Казахстан, Демократическата партия „Ақ жол“, Общонационалната социалдемократическа партия. Партията на зелените „Байтақ“, която не е събрала 5% от гласовете, не взима мандати“, - е казал Нурлан Абдиров.
Според данните му, депутатските мандати се разпределят между политическите партии така:
Партия „AMANAT“ – 40;
Народно-демократическа партия „Ауъл“ – 8;
Партия „Respublica“ – 6;
Народна партия на Казахстана – 5;
Демократическа партия „Ақ жол“ – 6;
Общонационална социалдемократическа партия – 4.
На 19 март 2023 година в страната се проведоха извънредни избори за депутати в Мажилиса и в маслихатите (местни избори). Миналата седмица бяха обявени имената на победителите в едномандатните избирателни райони. Също така, станаха известни резултатите от изборите в маслихата Астана.
Източник: https://www.inform.kz/ru/kakie-partii-proshli-v-mazhilis_a4049952
Кратък коментар:
Едва ли някой смята, че демокрацията в Казахстан е направила гигантски скок напред с проведените извънредни парламентарни избори, но трябва да се признаят няколко неща. На този грешен свят, всичко трябва да се разглежда в контекста му, с отчитане на историческите дадености и хода на развитието на съответната политическа система.
На първо място, след изтичането на съюзния договор и практическото закриване на Съветския съюз, Казахстан беше средноазиатската държава с най-малко репресивен режим, особено пък в сравнение с управниците в Узбекистан и в Туркменистан. Нур Султан Назърбаев управляваше максимално умерено за тогавашните стандарти, като умело балансираше етнически и религиозно пъстрата държава Казахстан и изобщо не си позволяваше замашките, които Каримов правеше в Узбекистан или Ниязов – в Туркменистан.
Казахстан беше може би първата държава в Средна Азия (тук става дума само за Средна Азия, без да коментираме Южен Кавказ, тоест не разглеждаме целия регион около Каспийско море), която трябваше много бързо да се еманципира от Москва, подгонена от действията на самите руснаци.
Проведената от Елцин парична реформа в Руската федерация, доведе до заливането на Казахстан и някои други бивши съветски републики със съветски рубли с лика на Ленин. Това наложи спешното въвеждане на нова казахстанска национална валута – тенге, за да не се превръща страната в заложник на напълно неконтролируеми финансови флуктоации, свързани с играта на „тука има – тука нема“ около съветската рубла.
Операцията по въвеждането на новата парична единица – тенге в Казахстан, беше проведена блестящо и при максимални мерки за сигурност, като купюрите бяха отпечатани в Лондон и самото им доставяне по въздуха в Казахстан напомня на епизод от въздушния мост, спасил от глад и студ блокирания от Сталин Западен Берлин.
Иначе казано, бидейки заети с решаването на много сериозни реални проблеми на казахстанската държавност, ръководителите на новата страна не се изкушиха да отидат в крайности, които други смятаха за приемливи и нормални по средноазиатските стандарти.
Показателно е, че сегашните извънредни избори, идват след мистериозните безредици в Казахстан от януари 2022 година. След такива събития, хората с путиноподобно мислене по-скоро биха закрили Парламента (в случая – Мажилиса), отколкото да провеждат извънредни избори. Сегашното държавно ръководство на Казахстан направи точно обратното – предизвика избори и ги проведе доста прилично според стандартите в постсъветското пространство.
И в крайна сметка, с каквито и уговорки да са натоварени влезлите в новия Мажилис политически партии, може да се каже със сигурност, че съществува парламентарна опозиция, ако не в други то поне (най-малко) в лицето на депутатите от Общонационалната социалдемократическа партия. Управляващата партия не спечели изборите с 99 на сто, а взе малко над 50 процента, което също говори за движение на Казахстан към едно много по-плуралистично политическо пространство с много по-широко място за обществени дебати. С една дума – деколонизацията и либерализацията в Средна Азия продължават.