Н.Пр. Посланик д-р Хюсеин Хюсеинов: Не може да се постигне смислена реконструкция, докато земята не е безопасна. И международната общност има жизненоважна роля в това отношение. Продължителната подкрепа под формата на финансиране, експертиза и технологии може значително да намали времето и човешките разходи. Отвъд геополитическите наративи, всичко това е свързано с хуманитарни нужди и спешни случаи.
Силната подкрепа от страна на международната общност ще бъде тест за издръжливост, координация и международна солидарност. Докато страната работи за възстановяване не само на територията си, но и на бъдещето си, гарантирането, че всяка стъпка, направена на земята на нейните освободени територии е безопасна, се превръща в мощен акт на изцеление - и надежда.
Снимки: © Чингиз Гарибли, Посолство на Азербайджан в България
На 12 май 2025 година в София, в залата за пресконференции на пресклуба на БТА се проведе Кръгла маса, посветена на проблемите на разминирането, възстановяването и завръщането на вътрешно разселените лица и бежанците в освободените райони на Република Азербайджан. По-долу предавеме в тезисен вид словото на Н.Пр. Посланик д-р Хюсеин Хюсеинов.
След историческата победа Азербайджан незабавно започна мащабни дейности по реконструкция и възстановяване на освободените територии. Днес всички налични държавни ресурси и капацитет са мобилизирани за цялостното възраждане на тези региони. Дейностите по възстановяване и възстановяване продължават с бързи темпове под прякото ръководство на Президента.
Усилията за възстановяване на Азербайджан се фокусират върху възстановяването на инфраструктурата, реинтегрирането на местното население и отключването на икономическия потенциал на тези райони. Бързото възстановяване на региона е доказателство за ефективността на стратегията на Азербайджан след конфликта. Текущите строителни проекти не са само за възстановяване на повредени структури, но и за оформяне на бъдещето на тези територии като оживени центрове на икономическа, културна и социална дейност.
Последствията от войната често се измерват не само в изгубените животи и разрушената инфраструктура, но и в невидимите опасности, които продължават да съществуват дълго след като са дадени последните изстрели. Освободените територии на Азербайджан остават една от най-силно минираните зони в света. След края на Втората война в Карабах през 2020 г. Азербайджан е изправен пред монументално предизвикателство: откриването и отстраняването на стотици хиляди противопехотни мини и неексплодирали боеприпаси (UXO), разпръснати из неговите новоосвободени територии. Според официални азербайджански източници се смята, че 1,6 милиона противопехотни мини и взривни устройства са заровени в целия регион.
След прекратяването на военните действия през 2020 г. около 400 азербайджански цивилни и военни са били убити или осакатени поради експлозии на противопехотни мини, включително сапьори, журналисти и завръщащи се вътрешно разселени лица (ВРЛ). Опасността, породена от тези скрити убийци, забави завръщането на стотици хиляди вътрешно разселени лица в домовете на техните предци, много от които са чакали десетилетия, за да се върнат.
Трагично е, че много от жертвите са цивилни, които се опитват да посетят отново родните си села, да проверят земеделските си земи или да оценят щетите на собствеността си. Правителството многократно е издавало предупреждения и е ограничавало достъпа до освободените райони, докато не бъдат обявени за безопасни, но емоционалното привличане от завръщането у дома често се оказва по-силно от рисковете.
Наличието на противопехотни мини не само застрашава живота, но и осакатява икономическото развитие. Плодородните земи на Карабах, някога известни със земеделие и животновъдство, остават до голяма степен недостъпни. Селското стопанство, един от основните източници на доходи за селските общности, не може да се възобнови в някакъв значим мащаб. Инфраструктурни проекти - като пътища, училища и електроцентрали - също се сблъскват със забавяния поради необходимостта от мащабно разминиране, преди да може да започне строителството.
Освен това разминирането е бавен, скъп и технически труден процес. Разчистването на един квадратен метър земя може да отнеме часове, особено в планински или гористи терени. Метеорологичните условия, топографията и остарелите карти допълнително усложняват операциите. Екологичните щети също са значителни; някои райони са били необратимо увредени поради дългосрочното наличие на мини и военна дейност.
Докато освободените територии остават замърсени с противопехотни мини и на линията на огъня, завръщането на вътрешно разселени лица и бежанци остава рискована и проблематична цел.
Азербайджан съответно разглежда както правото на връщане, така и разминирането като основни двигатели на устойчивото развитие, като признава непосредствените връзки между хуманитарното разминиране и целите на устойчивото развитие. За тази цел разминирането и презаселването са основни компоненти на целите за развитие на Азербайджан.
Азербайджанските вътрешно разселени лица и бежанците трябва да имат глас в генерирането на развитието на родината си. Следователно техните гласове трябва да заемат централно място в проектирането и осъществяването на устойчив процес на повторно заселване и развитие.
Азербайджанските бежанци, насилствено изгонени от домовете си в Армения, са лишени от упражняване на правото на завръщане в земите на предците си вече за около 40 години, което е грубо нарушение на върховните норми и принципи на международното право и правата на човека.
Процесът на връщане изисква решаването на значителни правни проблеми, на въпроса за сигурността, както и осигуряване на големи количества ресурси. Изпълнението на всички тези задачи изисква подкрепата на по-широката международна общност, наред с тази на Азербайджан и Армения.
Западноазербайджанската общност, представляваща азербайджанските бежанци, прогонени от Армения, многократно е призовавала арменското правителство за диалог, но отсрещната страна винаги е отхвърляла тези инициативи. Целта на Общността е да улесни мирното, безопасно и достойно завръщане на нашите сънародници, изселени от Западен Азербайджан, в земите на техните предци. Това е чисто хуманитарен въпрос. Инициативите, основани на успешното прилагане на Концепцията за завръщане, ще имат голям принос за мирното, безопасно и достойно завръщане на западните азербайджанци по родните им земи.
Днес Азербайджан се е ангажирал да превърне региона от символ на разрушението в символ на обновлението. Строителството на нови градове, пътища и енергийна инфраструктура е в разгара си, като правителството обещава да създаде мрежа от „умни градове“ в освободените територии.
И все пак не може да се постигне смислена реконструкция, докато земята не е безопасна. И международната общност има жизненоважна роля в това отношение. Продължителната подкрепа под формата на финансиране, експертиза и технологии може значително да намали времето и човешките разходи. Отвъд геополитическите наративи, всичко това е свързано с хуманитарни нужди и спешни случаи.
Силната подкрепа от страна на международната общност ще бъде тест за издръжливост, координация и международна солидарност. Докато страната работи за възстановяване не само на територията си, но и на бъдещето си, гарантирането, че всяка стъпка, направена на земята на нейните освободени територии е безопасна, се превръща в мощен акт на изцеление - и надежда.