„Главният въпрос е привличането на международни инвестиции“, каза Робъртс.
„Необходими са дългосрочни договори, за да се оправдаят инвестициите в инфраструктура и в увеличаването на добива. Но европейските институции, особено Европейската инвестиционна банка, водени от принципни съображения не подкрепят нови проекти, свързани с изкопаемите горива. Европейската банка за възстановяване и развитие също остава предпазлива“.
Снимка: Baku Energy Forum
Неотдавнашното съобщение на Азербайджан за започване на доставки на газ за Сирия през Турция предизвика интерес в региона. Въпреки че споразумението е в ранен етап, енергийните експерти го разглеждат като прагматична стъпка за подпомагане на възстановяването на Сирия и засилване на регионалната енергийна интеграция.
Година след година Азербайджан засилва позициите си на световната сцена благодарение на растежа на износа на газ и успехите в енергийния сектор. Досега доставките на газ от Азербайджан бяха насочени главно към европейските пазари, но сега фокусът се измества към Близкия изток. Дискусиите относно доставките на газ за Сирия и възстановяването на енергийната ѝ инфраструктура показват, че тази инициатива преминава от думи към дела.
Днес Азербайджан изнася газ за 12 държави, главно чрез Южния газов коридор. Добавянето на маршрута през Близкия изток ще направи Сирия 13-тата дестинация за доставки, което ще отбележи значително разширяване на географията на износа на Азербайджан и ще засили енергийната му дипломация.
Както отбеляза в интервю за Trend Джон Робъртс, старши сътрудник в Атлантическия съвет и един от водещите европейски експерти по енергийна сигурност, въпреки техническата и геополитическа несигурност, логиката на споразумението е „много здрава“. Според него участието на Азербайджан ще помогне за задоволяване на неотложните енергийни нужди на Сирия и същевременно ще засили ролята на Турция като ключов транзитен и логистичен партньор.
„Все още има въпроси относно физическата инфраструктура“, каза Робъртс. „Арабският газопровод достигна град Алепо преди сирийската гражданска война, а след това започна строителството на 63-километрова линия до границата с Турция. Не е известно обаче дали е завършена.“
Експертът обясни, че има два възможни сценария за доставки на газ от Азербайджан за Сирия. Първият е директни доставки по тръбопровод през инфраструктурата на BOTAS в Турция. Вторият е схема от суапови сделки, при която азербайджански газ се използва в Турция, а равен обем от системата BOTAS се изпраща в Сирия.
„От гледна точка на приходите на Азербайджан, разликата вероятно ще бъде незначителна“, каза Робъртс, добавяйки, че с политическа воля липсващите участъци от тръбопровода биха могли да бъдат построени бързо.
През 2024 година SOCAR демонстрира ръст в производството на природен газ. Благодарение на стабилната работа на находищата Шах Дениз и Умид, общият обем на добива надхвърли 50 милиарда кубически метра - значително повече от дългосрочната прогноза от 2016 година, която беше за 45 милиарда кубически метра.
Важен „километричен камък“ беше одобряването на инвестиционното решение от консорциума „Шах Дениз“ за проекта „Shah Deniz Compression“ (SDC), който обяви третата фаза на разработването на най-голямото газово находище в Азербайджан.
Проектът на стойност 2,9 милиарда долара има за цел да повиши коефициента на извличане на газа чрез понижаване на налягането в пласта. Очаква се да доведе до добиването на допълнителни 50 милиарда кубически метра газ и 25 милиона барела кондензат, всички от които ще бъдат насочени за износ.
Относно санкциите, Робъртс отбеляза, че въпреки все още запазващите се ограничения от страна на САЩ и ЕС, геополитическата ситуация се променя.
„Посланикът на САЩ в Анкара наскоро даде сравнително положителна оценка на сирийското правителство“, каза експертът. „Въпреки че това не означава, че санкциите ще бъдат автоматично отменени, Вашингтон може да намери начини да ги спре или да заобиколи механизма за тяхното прилагане, ако това ще допринесе за регионалната стабилизация – особено ако Сирия участва в инициативи като „Авраамовите споразумения“.
В рамките на Турция природният газ ще се доставя чрез мрежата на BOTAS, националният оператор на турската газопреносна система. Робъртс подчерта, че координацията между азербайджанските и турските технически служби ще бъде ключова за осигуряване на готовността на инфраструктурата от двете страни на границата.
„Турските инженери, евентуално работещи с азербайджански специалисти, ще проверят системата, за да се уверят, че тя отговаря на техническите изисквания“, добави той.
Робъртс каза, че геополитическите последици от сделката като цяло са умерени, но последиците ѝ за Сирия са твърде осезаеми.
„Това няма да промени световната енергийна карта“, каза той. „Но за Сирия, която преживява повече от десетилетие война, дори ограничените доставки на газ биха могли да възстановят отоплението, производството на електроенергия и промишлената дейност.“
Той отбеляза също така, че споразумението укрепва имиджа на Азербайджан като надежден регионален доставчик и засилва дипломатическата роля на Турция като посредник.
Ключовият проблем обаче, според него, е финансирането.
„Главният въпрос е привличането на международни инвестиции“, каза Робъртс. „Необходими са дългосрочни договори, за да се оправдаят инвестициите в инфраструктура и в увеличаването на добива. Но европейските институции, особено Европейската инвестиционна банка, водени от принципни съображения не подкрепят нови проекти, свързани с изкопаемите горива. Европейската банка за възстановяване и развитие също остава предпазлива“.
През 2024 година, Азербайджан достигна рекордно ниво на износ на природен газ – 25,3 милиарда кубически метра, надвишавайки нивата от 2023 година (23,9 милиарда) и 2022 година (22,4 милиарда). Разширяването на износа на газ за Близкия изток не само ще увеличи бюджетните приходи, но и ще укрепи репутацията на Азербайджан като надежден доставчик – особено за страни, изпитващи недостиг на енергийни ресурси. Това също така открива нови инвестиционни възможности за SOCAR и нейните партньори.
За азербайджанския газ, насочването към Сирия и други страни в региона не е просто географско разширение. Това е и засилване на геополитическото влияние, диверсификация на приходите от износ и принос към енергийната сигурност на Близкия изток. Централният елемент на тази стратегия е позиционирането на Сирия като потребител и транзитна страна за енергийни ресурси. Азербайджан все повече се утвърждава не само в осигуряването на енергийната сигурност на Европа, но и в стабилизирането на енергийния сектор на целия близкоизточен регион.