В предишна публикация, запознахме читателите на „Свободен народ онлайн” с част от реакциите на референдума в Нагорни Карабах. (Виж: Нагорни Карабах породи бурни емоции в българското медийно пространство, Свободен народ онлайн, 02 април 2017, http://www.svobodennarod.com/views/item/5876-nagorni-karabah-porodi-burni-emotzii-v-balgarskoto-mediyno-prostranstvo.html ). Естествено, специално място в отразяването беше дадено на писмото на Н. Пр. д-р Наргиз Гурбанова – посланник на Азербайджан в България до нашите медии, което поместихме изцяло.
В редакцията получихме и реакцията на д-р Георги Коларов – друг българин, участвувал като наблюдател на референдума в Нагорни Карабах, който не е член на Националния фронт за спасение на България (ФНСБ). Редакцията помества изцяло писмото на д-р Коларов, защото познаваме добре неговата професионална кариера и знаем, че той има какво да каже по въпроса.
Георги Коларов е доктор по политология, като само бюрократичната безкрайност на руската официална наука пречи той вече да е доктор на политическите науки или иначе казано – „голям доктор“. Д-р Коларов също така е един от талантливите испанисти в България и много задълбочен познавач на ляво радикалните и терористични движения в Латинска Америка. Бидейки арменски зет, той е нагазил дълбоко и в проблематиката на взаимоотношенията между народите в Закавказието.
Естествено, никой не се съмнява в откритото и откровено пристрастие на д-р Коларов към каузата на арменците (в крайна сметка, известна ни е пословицата, че „от където е жената от там е и родата”), но в подобни дискусии, ясно заетата страна често е за предпочитане пред съмнителната „обективност” и „равноотдалеченост”. Затова поместваме текста на д-р Георги Коларов изцяло, още повече, че той е стар автор на вестник „Свободен народ”, още от периода 1992 – 1996 година. С времето, нашите политически възгледи се раздалечават все повече и повече, но това не означава, че мнението му няма място в електронния ни вестник. Още повече, че вече едва ли има човек, който да се наеме да изброи всички издания, особено електронните, в които той пише или пък бива интервюиран.
Тук е мястото да отбележим, че редакцията на „Свободен народ онлайн” изобщо НЕ споделя „тънко снисходителното” отношение на д-р Коларов към Н. Пр. д-р Наргиз Гурбанова. Д-р Гурбанова наистина е един способен и отдаден на каузата на своята страна дипломат и младостта и енергията й определено не са порок, а голямо предимство. Хората, които наблюдават активността на посолството на Азербайджан в София знаят добре, че дейността на д-р Гурбанова е колкото дипломатическа и политическа, толкова и икономическа. Подобно „икономизиране на външната политика” може само да служи като пример за добра практика на нашето външно министерство.
Ето и текста на писмото на д-р Георги Коларов до Н. Пр. д-р Наргиз Гурбанова, предоставено на нашия електронен вестник:
Ваше Превъзходителство,
Искам да започна писмото си с учудването ми от факта, че не съм споменат във Вашето отворено писмо до българските СМИ, по повод на успешно приключилия референдум в Република Арцах (до преди него – Нагорно-Карабахска Република). Допускам, че единствената причина в случая е стремежът за омаловажаване ранга на българското представителство там.
Аз не съм член на Националния Фронт за Спасение на България и въпреки редовните си участия в различни предавания на партийната телевизия СКАТ, с господата Валери Симеонов, Валентин Касабов, Християн Митев и Петър Петров успяхме да се видим съвсем за малко в Степанакерт, тъй като работихме по различни маршрути и програми.
Конкретно моето участие в референдума на 20.02.2017г. се изрази в посещение на избирателни секции в Гадрутски и Мартунински райони. А на следващия ден - 21.02.2017 посетих Шушинския район, където имах честта и удоволствието дълго да общувам с великия арменски геолог Григорий Аркадиевич Габриелянц. Неговите открития вече десетилетия наред играят огромна роля в поддържането на социално-икономическата стабилност на Република Арцах, благодарение на износа на цветни метали и други полезни изкопаеми, навремето присвоявани от паразитната власт в Баку.
Навсякъде, където бях поканен да наблюдавам гласуването, забелязах всенародния ентусиазъм и традиционното гостоприемство на арцахските арменци, на което съм се радвал многократно и ще се радвам и в бъдеще. Тези хора си живеят своя живот и изобщо не се притесняват от липсата на международно признание на тяхната република. Както изтъкнаха редица политици и депломати в последните дни, дори Ереван не признава държавния статус на Степанакерт. Причината обаче не е тази, която изтъкват азербайджанските СМИ: страх от пълномащабен военен конфликт (който наистина може да започне във всеки един момент).
В случая става дума за следното: в арменското общество (от двете страни на искуствената граница край Карвачар – някога Лачин) на този етап не е налице консенсус за бъдещето на Република Арцах: дали да остане втора арменска държава (по примера на Република Македония, която рано или късно ще се признае за втора българска държава), или да се присъедини към Република Армения. Ако общественото мнение се ориентира към втория вариант, едно признаване ще създаде сложен юридически казус. Поради което, то се превръща във вътрешен арменски въпрос, към който ние с Вас вече нямаме отношение.
Така или иначе, Република Арцах е една пълноценна, функционираща държава, която няма как да бъде отъждествена с Република Армения, поне на този етап: доказателство е именно успехът на този референдум, който усилва президентската власт в Степанакерт, на фона на преминаването към парламентарна система на управление в Ереван. Как по-нататък ще се развиват отношенията между двете арменски държави, ние с Вас можем само да гадаем.
Едно е сигурно: жителите на Арцах и Азербайджан нямат друг избор, освен да станат добри съседи. Иначе, както казва директорът на Института за Общността на Независимите Държави - Константин Затулин, “азербайджанците трябва да избият 150 000 арцахци”, за да се върнат.
Искам също така да отбележа, че на референдума бяхме представени 104 международни наблюдатели (включително ние петимата от Република България), 103 вътрешни и 80 журналисти. Както информират СМИ в Ереван и Степанакерт, в Баку вече има издадени международни заповеди за арест на тези от нас, които до момента не бяха “удостоени с тази чест”. В тази връзка, държа да Ви информирам, че ще продължа да посещавам Република Арцах тогава, когато желая, без да намирам за нужно да се отчитам пред Вас, или пред Негово Превъзходителство господин Полад Бюл-Бюл Оглъ – навремето талантлив съветски актер и любимец на всички нас, които сме израсли и сме пропитани със съветската култура и искуство, а сега извънреден и пълномощен посланик на Република Азербайджан в Москва.
В края на ноември 2016г. имах възможност (за която съм сърдечно благодарен на колегата Заур Расулзаде) да изкажа част от тези съобръжения пред азербайджанското обществено мнение на страниците на www.haqqin.az и съжалявам, че сега с Вас се налага да си губим времето и да се повтаряме. Но може би знаете българската поговорка “Повторението е майка на знанието”.
В заключение, искам да изразя възхищение от Вашата напористост и последователност в защитата на националните интереси на Република Азербайджан, на поста, който заемате. Особено бях впечатлен от факта, че сте подарила магнит с макет на старата бакинска крепост в Съюза на Българските Журналисти (СБЖ), без да обясните, че е построена от арменците.
Бих искал да отбележа, че въпреки Вашата младост, от Вас могат да се учат много дипломати. Това казвам и на моите студенти-международници в Славянския Университет в Ереван.
С искрено уважение:
Георги Коларов – доктор по политология.