Нойшванщайн е толкова впечатляващ с вълшебния си вид, че е успял да омагьоса гениите Чайковски и Уолт Дисни. Красотата му вдъхновява Пьотър Илич за създаването на балета „Лебедово езеро“. След като го използва като прототип за двореца на анимационния филм „Спящата красавица“, бащата на приказния Дисни свят използва силуета на замъка за лого на компанията си.
Издигнат на 1100 м надморска височина в германските Алпи, Нойшванщайн е един от най-известните замъци в света. Той е разположен на горист хълм, близо до границата с австрийската провинция Тирол. Наричан още „Замъкът на лебедовата скала“, той е любимото творение на баварския крал Лудвиг II. В едно от писмата си до великия композитор той споделя: “Искам да построя замък върху старите руини на Хохеншвангау край клисурата на река Пьолат. Той трябва да притежава автентичния стил на укрепленията на старите германски рицари. Ще го построя в чест на твоя невероятен гений“. Вдъхновен от легендата за рицаря Лоенгрин и от сюжетите в оперите на Вагнер, монархът започва строежа на мечтите си през 1869 година.
Градежът на замъка отнема 17 години. Според желанието на краля, фасадата му е копие на германските рицарски крепости. Оформлението му е изцяло идея на Лудвиг II. По начина, по който обикновените деца строят пясъчни кули, коронованият на 18 години монарх, започва градежа на приказния си замък. Повечето от помещенията са декорирани със сцени от средновековни легенди, а тронната зала е във византийски стил, вдъхновена от „Света София” в Цариград. Вътрешността на двореца е декорирана с картини по мотиви от оперите на Рихард Вагнер като "Пърсифал", "Лоенгрин", "Тайнхойзер и "Тристан и Изолда". Лебедът – любимата птица на краля се превръща в емблематичен за замъка образ. Но Лудвиг, наричан още Безумния, така и не успява да завърши проекта си. Той се пренася в него, когато само 14 от стаите били готови. Десет дена след това Лудият крал умира мистериозно.
Издигнат е в чест на Вагнер Лудият крал на Бавария Лудвиг II е човекът, построил монумент на гениалния композитор, известен с тежката си мрачна и могъща музика. Картините около главните стълбища изобразяват сцени от сагата "Зигфрид“. Внушителният вестибюл е направен от неполиран мрамор и разделя покоите на краля от тронната зала. В нея са изрисавани Христос, Богородица, дванадесетте апостола, както и сцени от живота на шест канонизирани крале. Големият полилей с формата на Византийска корона тежи 2 тона и е направен от позлатен месинг. Подът е покрит със специално изработена мозайка, която изобразява флората и фауната на всички континенти. Повече от 2 милиона камъчета са били необходими за създаването на този шедьовър. Картините в трапезарията са посветени на живота в замъка Вартбург по времето на легендарния Певчески конкурс, основан през 1207 година. Събитията свързани с него, както и сагата "Тайнхойзер" са основният сюжет на една от най-прочутите опери на Вагнер.
Покоите на безумния крал са известни с разкоша си. Необходими били четиринадесет скулптора и почти пет години, за да се задоволят изискванията на монарха. Стаята е с богата дърворезба. Особено впечатляваща е тази на леглото, която изобразява възкресението на Христос, пресъздавайки асоциацията между съня и смъртта. Стенните картини изобразяват детайли от вагнеровата опера "Тристан и Изолда". Завесите и покривалата са в любимото на Лудвиг II баварско синьо. Те са избродирани с гербове, лебеди и лъвове. Вратата между спалнята и съблекалнята на краля е декорирана с изящно ковано желязо. Картините в стаята за преобличане показват сцени от „Майстерзингерите от Нюрнберг“.
Ефектно пресъздадените пещера и зимна градина водят към всекидневната. Тя включва голям салон и отделено от колони място за отдих, наричано още Лебедов ъгъл. Тук мотивите на картините са от сагата за „Лоенгрин“, която вдъхновява големият композитор да напише невероятната си опера. Вратите с големи рамки в римски стил показват сцени от легендите за "Тристан и Изолда", "Пърсивал" и "Зигфрид". Голяма порцеланова ваза във формата и естествените размери на лебед стои над печката. Полюлея е направен от позлатен месинг, а орнаментите му са от цветно бохемско стъкло. Покривалата и завесите са отново в любимото за краля Баварско синьо и са избродирани с лебедови мотиви.
Замъкът е замислен като изолирано, лично убежище на ексцентричния монарх, но по ирония на съдбата се превръща в едно от най-посещаваните места. Потокът от желаещите да видят вълшебството се оформя само седем седмици след смъртта на краля, когато дворецът се отваря официално за посещения. Днес, над 1 милион туристи, ежегодно се отбиват, за да се потопят в магията му. Въпреки протестите на придворните архитекти, Лудвиг II наема театрален сценограф, който според разпоредбите на краля имал задачата да създаде „достоен замък за божествения му приятел“. Парадоксът в случая е, че дворецът посветен на Вагнер, не бил посетен нито веднъж от композитора.