Илиана Беновска: Господин Гечев, може ли това правителство и този парламент да се справят със ситуацията в държавата и как? И директно към вашия ресор, вие сте заместник – министър в Министерството на земеделието и храните и представихте първия вариант на Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020. Какво е основното, което вие внасяте след обстоен анализ, очевидно, в принципите и философията на управлението на селските райони?
Явор Гечев: Да, права сте, темата е наистина дали нещата могат да се променят, главната тема тази седмица е, че внесохме Програмата за развитие на селските райони, пред обществото я внесохме за дебат, най – вече, за да има първо прозрачност и хората да знаят, че има смисъл в тази програма. Различното е, че тя е базирана наистина на детайлен анализ, важно е да се правят нещата не защото ми харесват на мен или на някой от експертите в министерството, а заради реалните нужди в държавата. Анализът показва няколко простички неща, че секторите зеленчукопроизводство, трайни насаждения, животновъдство, са много трайно изостанали от други сектори. Младите фермери трудно се издържат по населените места, в селата, изобщо интензивното земеделие трябва да бъде развивано и това е и рамката на програмата, тоест това са новите приоритети в програмата, които се опитваме така да ги напомпим, че наистина да има реален резултат. Идеята е с тази програма, след нейното осъществяване, да има реален ръст на Брутния национален продукт от земеделие вътре в държавата.
Разбира се това не е единственият елемент, защото предстои и директните плащания да уточним за следващия седемгодишен период, както и държавните помощи, разбира се.Илиана Беновска: Можете ли да кажете една прогнозна цифра, какъв би бил за този период, по години или съвкупно за целия период, той е дълъг разбира се, ръстът на Брутния национален продукт?
Явор Гечев: Зависи, трудно е, в момента е наистина много несигурно в България, няколко години поред стои около 6,4%, затова първо трябва да осигурим повече средства и инвестиции вътре в стопанствата, за да са по – конкурентни те, в малките ферми първо, не просто да ги финансираме като малки ферми, а да станат средни, тоест да станат пазарно устойчиви. Брутният национален продукт трябва да се повиши, като първо секторът животновъдство знаем в какво състояние е.
Секторът животновъдство трябва да даде първо по – голяма заетост, смятам, че може да се увеличи доста сериозно броя на животните в България и смятам, че тази програма ще помогне за това. Зеленчуковите култури дават много различна заетост, интензивните култури създават по – голяма печалба от декар площ. Аз мисля, че може да мръдне в доста положителна посока Брутният национален продукт, да не казвам големи думи, но това е идеята.
Илиана Беновска: Вие сте едно ново поколение управленец със специализирано образование и личен опит. През тази призма пречупено да добавим, мисля че за пръв път професор специалист в областта е министър на земеделието и храните, имам предвид проф. Греков, през тази призма ако пречупим конкурентността, иновативността на този отрасъл, какво ново внасяте във философията при този вариант на Програмата за развитие на селските райони?
Явор Гечев: Ето, ще ви кажа буквално, да, права сте! Според мен екипът на Министерството на земеделието е изключително балансиран и взаимно се допълваме с колегите, както по отношение на теорията, така и по отношение на практиката. Тук наистина всички сме сложили своите знания, умения и опит, за да можем да направим читав продукт. Да речем сектор животновъдство, ще ви кажа какво е новото при него. Първо, малките фирми, 30 000 фирми трябва да затворим, малки ферми, които произвеждат мляко. Нали се сещате, че това ще е катастрофа, най – малко за малките райони.
В тази програма има осигурени средства за млекосъбирателни пунктове в планинските и полупланинските райони, почти в цялата държава, със специализиран транспорт, които с участието на общината, 20% участие на общината, другото да е на малките фермери, които притежават една, две или пет крави, това първо. Второ, хуманното отношение към животните, включително свободно пасищното отглеждане на животните е осигурено в тази програма. Продължавам нататък, парите за фермите, вдигнати като тавани, всички знаем, че най – големият проблем в България е липсата на суровина, на базова суровина. Опитваме се да вдигнем производството в България и не да внасяме вносни продукти, а да произвеждаме вътре в държавата, да ги преработваме и консумираме тук, включително и да изнасяме.
В програмата има осигурени средства и за Геномен център и за генна банка, животновъдна такава, която предвиждайки две – три годишна програма, да речем инвитро заплождане на различните крави, най – образно казано, по селата, защото знаем, че там няма селекция, те са ниско продуктивни животни.
В тази програма няма да има пари за пасища, ако те нямат животни. Да ви кажа един пример, преди двайсетина години в България е имало около 9 милиона овце, в момента има под милион. Тоест този сектор на свободно пасищното отглеждане на животни, което в Европа дава много добра заетост и използване на природните ресурси, в България в момента липсва. Да ви кажа и нещо друго, в програмата ще има и Национална референтна лаборатория, свръхмодерна, наистина са осигурени достатъчно пари в нея за това, но не е идеята тази лаборатория да се занимава с търговска дейност, а да покрива на 100% качествата на храните в България, ще ви кажа и как. Всяка проба, която се взима в държавата, от вътрешния контрол на лабораториите вътре в предприятията, или от частните лаборатории, или от държавните лаборатории, се взимат по две проби, както от магазинните проби, се взимат по две проби, с баркодовете, системите без да може да се проследява коя е точно пробата, се праща втора проба в Националния референтен център. И на база сигнал, или нарочни проверки, се изследват втори проби в свръхмодерна лаборатория, което го прави държавата. Тогава ще можем да кажем смело, че имаме 100% контрол върху храните.
Да ви кажа и друго нещо, предвиждаме два големи животновъдни пазара, защото да ни дават по телевизиите в Европа, че колим животни по улиците, или различните неща, нали се сещаме, че нещо трябва да се промени. Сега ще продължа с това, което е новото, всички знаем, че трудно се стига вътре в магазинните мрежи от малките производители, те нямат достатъчно средства. В тази програма има един друг елемент, който се казва „колективни инвестиции”. Това е стимул за хората да се обединяват в сдружения, които заедно да продават на пазара.
Тоест, ако правите вие един обект, независимо какъв, една инвестиция, субсидията ще ви е 50%, но ако го правят десет човека, регистрирани земеделски производители, разбира се не взаимосвързани един с друг, тогава субсидията става 60%. Ако се обединят 20 човека, които да правят нещо заедно, да си работят земята отделно, но да правят нещо заедно, заедно да търгуват примерно, то субсидията в тези инвестиции става 70%. И така получаваме по – голямо окрупняване на продуктите и по – добро стигане на пазара.
Илиана Беновска: Тези колективни инвестиции как ще бъдат постигнати, с какъв вид проекти и до колко може да се изключи наличието на лобизъм, на свои хора, които могат да се обединят в един такъв проект?
Явор Гечев: По изискванията на Закона за конфликт на интереси, свързани лица по този закон ще предлагаме да са несъвместими за включване. И затова праговете са над 10 и над 20 човека, защото това не е толкова лесно вече, не може мама, татко и аз да направим колективна инвестиция.
Илиана Беновска: Какъв вид проекти ще бъдат обект на колективните инвестиции или няма диференциация?
Явор Гечев: В тези мерки, които са пряко за инвестиции в селските стопанства, трябва да ме разберат хората...
Илиана Беновска: Да, мъча се да ви накарам по – простичко да го кажете.
Явор Гечев: Да, всички, които са преки инвестиции в земеделското стопанство.
Илиана Беновска: Например?
Явор Гечев: Ако 10 производителя на домати искат да направят общо хале, където да сортират доматите, да ги опаковат, да ги заготвят за пазара, то ще имат допълнителна бонификация. Или ако 10 или 20 човека произвеждат определени продукти, ако те общо направят малко преработвателно предприятие, или по – голямо преработвателно предприятие, имат 20% бонификация отгоре.
Илиана Беновска: Можете ли да напомните какъв е общият бюджет на новата Програма за развитие на селките райони и как е разбит той по мерки, ако разбира се имате готовност с цифри?
Явор Гечев: Нямам списъка през мен, но относително мога да ви кажа.
Илиана Беновска: Откройте по – важните неща.Явор Гечев: Имаме намаление на бюджета, това стана ясно от много време насам, просто няма толкова пари в програмата. Решение на Европа беше нашата и не само нашата програма да са с по – малко средства. Тук казвам още един проблем, който хората трябва да го знаят, тази програма има поети ангажименти от предишната програма, примерно плащания, коита са с 5 годишен ангажимент, продължават да се финансират и в тази праграма. Това намалява още повече ресурса. Имаме и друг елемент в програмата, който е т. нар. солидарен фонд, в който рамково имаме 50 милиона евро. Един фонд, който ако ви удари градушка или, не дай си Боже, природно бедствие и така нататък, държавата и Европа да могат да ви помогнат да останете в бранша, да ви дадат пари за следващата година, част от разходите, за да можете да останете земеделски производител.
Тези всички елементи декапитализират допълнително програмата. Може би затова повечето от браншовите организации харесват много рамката на програмата, но не харесват абсолютните стойности на сумите вътре в нея. Когато имаш по – малко средства, се опитваш да ги харчиш по – умно.
Затова по – голямата част от парите отиват по два основни елемента. Единият е по инвестиции пряко вътре в селското стопанство и преработката, където са над 700 милиона евро, другото голямо перо са инвестициите, които правят малките общини. Там също отива голям ресурс. 30% по изискване на европейските регламенти отиват за така наречените агроекологични плащания, включително биологично земеделие, тук идеята е да се съхрани генофонда, там имаме допълнително разработки по съхраняването на традиционните български видове и култури. Ако щете като ябълка Карастоянка, която аз не съм виждал скоро на пазара, или други традиционни сортове. 5% отиват по отношение на програма „Лидер”. Това са основните параметри на средствата, които ще отидат за различни дейности за следващия програмен период.
Илиана Беновска: Вие споменахте в началото, че усилията ви са насочени да се повиши Брутния национален продукт, който се акумулира, но как ще разбиете тази нагласа на браншовите организации да консумират пари, но с краткосрочен хоризонт, за този проект, за този период, без да има прогнозиране и стратегиране?
Явор Гечев: Вижте, така е, права сте, има нагласа и в обществото, и в браншовите организации, за по – голямо дофинансиране, тоест така наречените компенсаторни мерки, които просто дават пари за дадената дейност, която се извършва. Аз мисля, че тази система не е много съвършена.
Илиана Беновска: Тя даже е старомодна, да ви кажа честно.
Явор Гечев: Ами не, например биологичното земеделие наистина трябва да се дофинансира, но цялото ли, защото в момента има схеми, които работят, но които не са, как ви кажа, на мен не ми се виждат много читави. Биологичното отглеждане на орехи например, когато ги засадиш, те седем години не плододават, какво значение има дали са биологични първите пет. Давам ви простичък пример. Или програмата „млад фермер”, аз съм най – големия радетел на младите фермери, но не само по мярката „Млад фермер”, защото се оказва, че ще станем България държавата на младите фермери, които произвеждат червен калифорнийски червей, който носи повече бонификации.
Тоест трябва да изчистим възможността да се взимат пари просто заради самото взимане. Аз съм по – голям почитател на това да налееш пари вътре в земеделското стопанство, за техника, за всичките нужди, които има, за поливно земеделие, за поливни инсталации, защото това дава по – голяма добавена стойност. Това дава възможност фирмите да се развиват и да вадят по – голяма част от парите си сами, всеки на пазара.
Илиана Беновска: Малко ще разширя разговора, в началото направих хронологичен преглед на важните събития, случили се в политиката и в управлението от 12 – ти май, предсрочните избори за ново Народно събрание и конституирането на новото правителство. Тази седмица имаше и друго събитие, минаха 5 дни от проведения от министър – председателя Орешарски Национален форум „правителство – бизнес”. Панелите бяха четири.
Явор Гечев: Единият беше земеделие.
Илиана Беновска: Точно така, искам да ги свържа всичките. Първият беше „Визия за икономиката на България”, вторият беше „Икономическа и социална политика”, третият беше „Регионална политика и развитие” и четвъртият - „Земеделие”. С какво се откроява замеделието в такава равнопоставеност с визията за икономиката, как се вписва земеделието във визията за икономиката?
Явор Гечев: Ще ви кажа как, първо, някъде около 800 000 човека в България се занимават по един или друг начин със земеделие, процентът е убийствено голям и засяга много хора. В нашата програма, в нашите компетенции има всичко на практика. Програмата е и регионално развитие, програмата е и социална политика, тя е и програма за младежите, тя има всичко в нея, тя съдържа в себе си част от програмата „Транспорт”, част от програмата „Регионално развитие”.
Илиана Беновска: И инфраструктура също.
Явор Гечев: Да, и „Конкурентноспособност”, тя съдържа всичко в нея, затова е много сложна. Ние трябва да сме с такова усещане, когато взимаме управленските решения, защото всяко управленско решение не е ли хубаво, някак си не става. И да ви дам един пример, в земеделието проблемът е, че нещата стават по – бавно. Защото едно стадо животни се прави за много дълго време, или една оранжерия, или едно трайно насаждение, което започва да плододава четвъртата или петата година. Тоест тук нещата стават по – бавно и затова всяка грешка струва много скъпо на държавата, защото, когато се види, че е грешка, вече е доста късно. А земеделието е гръбнака на всички малки общини, ако няма там бизнес, проблемът в държавата е огромен. А и някак си исторически е доказано, че винаги по време на криза, земеделието е бил един от факторите, който изкарва държавата.
Не казвам, че сме 100% земеделска държава, но без земеделие просто няма да стане, пък и всеки в крайна сметка консумира храна. Що се отнася до бизнеса, аз мисля, че има реален диалог с бизнеса, с браншовите организации. Опитваме се така да балансираме нещата, че да има достатъчно средства за всеки подотрасъл. Опитваме се обаче и да помагаме на малките. В новата програма има така наречената тематична подпрограма, над 80 милиона евро само за малки земеделски производители, които по много лесен начин, с няколко листа буквално, ще разработваме тепърва типови проекти. Съвсем типови проекти, които много лесно да могат да бъдат адаптирани, за да могат и те да имат лесен достъп до средства. Но не да ги финансираме просто защото са малки, а за да могат да станат малко по – големи, да са пазарно устойчиви.
Илиана Беновска: Тоест можем ли да кажем дръзко, ако не звучи съвсем опростенчески, че Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 е едно успешно съчетание между политическата и икономическата отговорност?
Явор Гечев: Това е идеята. Вижте, когато се говори за замеделие, всички казват – ние трябва да имаме стратегия за земеделието, да, прави са, но тогава започва да се прави един голям документ, който в себе си включва как се гледа царевицата, как се гледа слънчогледа, как се гледат лозята, според мен това трябва да е макроикономическа рамка, това, което искаме да постигнем, структурата на бизнеса в България, къде има повече нужда от финансиране, зеленчуците наистина, всички знаят, че в България няма достатъчно зеленчуци като ресурс, като базов ресурс, който да се продава, но не взимаме мерки.
Говорим за поземлена реформа, с която тепърва ще започнем да се занимаваме. Наистина е сложно да се управлява една държава, особено един сектор като земеделието. Вижте, всичко няма да е свършено дори и да изкараме целия мандат, ще остане още работа, но въпросът е философията да остане и тя да продължи устойчиво да се прилага. А философията е на базата на силните страни, които има държавата. Това е една формула, която трудно се изпълнява.
Редактор: Теодор Дечев