Преди време в Туркменистан до властта се докопа бившият партиен секретар Ниязов. Не след дълго промени името си на: "Първи пожизнен Президент на независима неутрална република Туркменистан Сапармурат Туркменбаши Великолепни". Всички трябваше да се обръщат към него само с това име, а който не – случваха му се разни неща.
Сетих се за умилителния Ниязов (който поне приличаше на Дийн Мартин), гледайки Цацаров (който не прилича). Подкрепен от 204 депутата неразбиваемо конституционно мнозинство, главният прокурор във всеки момент може да последва светлия пример на Туркменбаши и да назове себе си, например:
"Пожизнен вожд на Първа прокурорска република България Сотир Велики, Бащица на българите"
Стига да поиска – ще може. Засега не иска, защото още не е събрал онзи обем реална власт, който му се иска да има.
Превземането на България от Цацаров стартира още през лятото на 2014 година – между краха на Орешарски и втория възход на Борисов. Намърдал се в междупарламентарния вакуум, Цацаров бързо и видимо даде заявка, че ще взема цялата власт. Привика останалите власти на "дискусия" за бъдещето на КТБ – и останалите власти дойдоха. С което демонстрираха пред своите данъкоплатци, кой кого привиква – т.е. в кого е властта. Защото така си личи, в кого е властта: един привиква втори, а оня отива, макар да разбира, колко зле изглежда за него това отстрани.
Когато, след изборите, отново заработиха парламент и правителство, Цацаров започна да демонстрира влиянието си и в четвъртата власт. Не се мина месец-два – и Пеевските медии станаха пропагандна машина на главния прокурор (наричан, от крепостните депутати в парламента, просто "Главния" – както навремето партийните другари наричаха Тодор Живков).
Като стана дума за Живков, в последните месеци Цацаров успя да надхитри Бойко Борисов в структурирането на авторитарната власт в страната
Борисов си мислеше, че прави ново БКП – т.е. партия на властта, във властта, завинаги над властта. След местните избори, Борисов реши, че това вече е постигнато – че ГЕРБ е БКП, а той е Тодор Живков; и че му предстоят 35 години на власт. Затова внезапно се върна към стария си образ на разпищолен нехранимайко от крайните квартали – не виждаше нужда повече да прави поведение.
Но зад строежа на новото БКП, оказа се, стои реалната власт на главния прокурор. На Борисов и ГЕРБ нищо не им костваше, имайки цялата власт по модела на БКП, да "пуснат" на обществото малко правосъдна реформа. Нито това щеше да им отнеме твърде от реалната власт, т.е. да крадат обществен ресурс заедно със своите приятели от подземието; нито щеше да ядоса някого. Напротив. Европа щеше да мърка, доволна, а българските граждани поне за месец-два щяха да се оставят да бъдат стригани от централна и местна власт, от централни и местни бандити.
ГЕРБ можеха да сторят това, но нямаха – оказа се – реалната власт. Цацаров натисна – и 204 депутати отвърнаха с пионерския поздрав "Винаги готов!". Борисов отиде да играе мач, за да не отговаря на неудобни въпроси. От парламента липсваха и неговите министри, освен определения за жертвен агнец Христо Иванов.
Това е онова, което се случи.
От пашкула на модела "КОЙ?" излетя главият прокурор, полу-неволно акуширан от Бойко Борисов
Властта, доскоро като че съсредоточена в ръцете на Бойко Борисов и неговия съратник Делян Пеевски, видимо се премести към Сотир Цацаров. Видимо, защото и Борисов и Пеевски тия дни се крият из храстите, а Цацаров стои пред публиката и стремително завзема нови територии на властта.
Почеркът на хора с психологическия профил на Цацаров е – никога да не оставят някаква власт извън себе си; и свирепо да отмъщават на всеки, който някога, по някакъв повод се е опълчвал срещу тях. Ако не правят това, избутаните встрани – в случая Бойко Борисов и Делян Пеевски – ще решат, че човекът не е толкова силен, колкото изглежда. И може да го заръфат.
Потвърждавайки психологическия си профил, след като превзе парламента, Цацаров веднага тръгна в атака срещу другите власти.
Внесе в Конституционния съд искане за прекрояване на Закона за адвокатурата така, щото адвокатите да не могат да гледат в паничката на прокурорите. Много по-интересен обаче е онзи знак, който Цацаров пусна към останалите видове власти в страната. В искането си към КС да конституира, като заинтересовани страни по проблема, различни държавни институции, Цацаров предложи на публиката списъка от власти, които възнамерява да подчини на себе си. А на тях им напомни, пак с този списък, че ги гледа изкъсо и не очаква те да се опъват.
Ето го списъка:
Народното събрание,
Министерския съвет,
Министерството на вътрешните работи,
Министерството на отбраната,
Министерството на финансите,
Висшия адвокатски съвет,
Висшия съдебен съвет,
Върховния касационен съд,
Върховния административен съд,
Министерство на правосъдието.
Тъй като в този списък единствено военните изглеждат по-костелив орех, Цацаров за всеки случай обяви, че ще разследва военния министър за сделката с МИГовете в Полша.
Това са властите, които Цацаров ще превземе (т.е. доколкото все още не ги контролира изцяло). Кого от несъгласните със себе си ще накаже ли? Христо Иванов, като начало, ще се окаже разследван. След това ще дойде редът на "любимите" му журналисти от "Дневник" и "Капитал". После – всички останали.
И вие, драги читатели, ще бъдете разследвани; този валяк, веднъж тръгнал, няма спиране
Ето го, уважаеми, превратът, който тече. Затова Пеевско-Цацаровите медии в последните седмици ни заливаха с теории за "преврат", прокарван от Реформаторския блок. Той, блокът, горкичкият, в момента е храносмилан от Бойко Борисов, както преди време той храносмля СДС. А превратът – т.е. незаконното и недемократично завземане на държавната власт – всъщност е на Цацаров.
От 9 декември, уважаеми, вече не се борим да има реформи – т.е. да изчегъртаме мафията от институциите и да си върнем държавата. Вече сме в положението да се борим срещу преврат.
Не искате? Имате си по-важна работа? Навън е студено?
Е, тогава тренирайте отсега, за да си нямате неприятности после: "Пожизнен вожд на Първа прокурорска република България Сотир Велики, Бащица на българите".
А какво стана с умилителния Сапармурат Туркменбаши Великолепни ли?
Умря.
* What Just Happened (slight return) - буквално от английски "Какво се случи току-що (малко връщане назад)". Заглавието е препратката и към Джими Хендрикс и албума му Electric Ladyland, който започва с дълга версия на Voodoo Chile, а по средата вкарва Voodoo Chile (slight return).
Източник: http://www.dnevnik.bg/analizi/2015/12/10/2667084_what_just_happened_slight_return/