Продължаващият няколко десетилетия арменско - азербайджански конфликт трябва да бъде разглеждан през призмата на възстановителното правосъдие (restorative justice). В литературата по проблемите на разрешаването на конфликти, „възстановителното правосъдие“ предвижда редица действия за успокояване на враждебните действия между намиращите се в състояние на конфликт конфликт страни. Арменcко-азербайджанският конфликт започна с въоръжено военно нападение, предприето от Армения срещу Азербайджан в края на 1980-те и началото на 1990-те години. Войната (1988-1994 г.) доведе до окупацирането от страна на Армения на региона на Нагорни Карабах и седемте съседни региона, като четирите резолюции на Съвета за сигурност на ООН (822, 853, 874, 884), настояващи за освобождаването на окупираните азербайджански територии, продължават да се игнорират се игнорират.
До сега, разрешаването на конфликта си остава трудно постижимо, въпреки факта, че Съпредседателството на Минската група на ОССЕ, което включва САЩ, Франция и Русия, работи по този въпрос от 1997 г. За да се доближи до разрешаването на арменско-азербайджанския конфликт, е необходимо Армения да води преговори, имайки на ум принципите на възстановителното правосъдие.
Въпреки факта, че през 2019 година се проведоха няколко срещи между министрите на външните работи на двете страни и беше отбелязана положителна динамика в хуманитарен план с взаимните посещения на журналисти в Азербайджан и в Аремния, които се провеждат за първи път, съществен напредък в преговорите не беше постигнат. По тази причина, 2019 година беше наречена „загубена година за уреждане на конфликта“. През януари 2020 г. в Женева се проведе среща между министрите на външните работи, последвана от много обсъжданите Мюнхенските дебати между президента Илхам Алиев и министър-председателя Пашинян през февруари. Тези дебати бяха оценени от някои експерти по-скоро като контрапродуктивни, тъй като те са засилили противоречията и не са допринесли за сближаване на позициите на противостоящите страни.
След това последваха така наречените „парламентарни и президентски избори“, проведени от Армения в Нагорно Карабахския регион, резултатите от които не бяха признати от нито един член на международната общност. Изборите доведоха до Шушинската провокация, когато „новоизбраният президент“ на марионетния режим в окупираните територии на Азербайджан беше „инагуриран“ в Шуша - град с голямо нравствено и културно значение за Азербайджан. Подстрекателските коментари на арменския министър-председател Пашинян, отричащи думите на министър на външните работи на Русия Лавров относно факта, че постепенното и поетапно разрешаване на конфликта е било някога предмет на преговори, добави още масло в огъня.
На този фон, през месец май въоръжените сили на Азербайджан проведоха военни учения, включително в Нахчъван, както страната също засили покупките си на въоръжение от чужбина. Покупките на Азербайджан са инициирани, благодарение на неотдавнашната ратификация на военно-финансовото споразумение от парламента на 31 май, което позволява на Азербайджан да купува нови оръжия от Турция за укрепване на своя военен потенциал. Турските безпилотни летателни апарати (дронове) се смятат за сериозен възможен вариант сред широкия спектър от разнообразни избори, които са на разположение според споразумението.
От 12 до 14 юли Армения наруши режима на прекратяване на огъня, този път на международно признатата арменско-азербайджанска граница в посока на азербайджанския регион Товуз. След като атаката беше спряна от Азербайджан, от международни страни, включително от Европейския съюз, от съпредседателите на Минската група на ОССЕ и от Руската федерация призоваха за незабавно прекратяване на военните действия.
Освен това, блокирането, предизвикано от COVID-19, допълнително попречи на преговорния процес. Страните се срещнаха по време на пандемията на 21 април, както и на 29 и 30 юни, чрез видеоконференция между министрите на външните работи Мамедяров и Мнацаканян с участието на съпредседателите на Минската група - Игор Попов (Русия), Стефан Висконти (Франция), Андрю Шофер (САЩ) и личния представител на действащия председател на ОССЕ - Андрей Каспршик.
В съвместното изявление от срещата на 21 април се посочва, че предвид настоящите безпрецедентни предизвикателства, пред които са изправени хората по целия свят, „... министрите на външните работи и съпредседателите изразиха надежда, че решителността, проявена в глобални ответни мерки на пандемията, ще даде творчески и конструктивен тласък на мирния процес." Освен това, в съвместното си изявление от 29 и 30 юни 2020 година, съпредседателите на Минската група призоваха страните „да предприемат допълнителни стъпки за укрепване на режима на прекратяване на огъня и да подготвят населението за мир“.
Предвид възникналото безизходно положение, става от важно значение да се разгледа концепцията за възстановително правосъдие в арменско-азербайджанския конфликт.
Възстановителното правосъдие - термин, който произлиза от литературата за разрешаване на конфликти, означава предприемане на действия за намаляване на враждебността между враждуващите страни. Привържениците на тази идея твърдят, че „наказанието на нарушителите само по себе си не им пречи да продължат да мразят другата страна“. Ето защо е най-добре „нарушителите да поемат отговорността да признаят престъплението си и да бъдат мотивирани да променят връзката от деструктивна на конструктивна“. Концепцията не цели единствено да компенсира загубите на жертвите, които са претърпяли от ръката на нарушителя. Необходимо е също така да бъдат преразгледани съществуващите системи, така че несправедливостите, извършени в миналото, да не бъдат повече възможни в бъдеще.
Тези елементи на възстановителното правосъдие, особено последното, отнасящо се до необходимостта от преразглеждане на съществуващите системи, трябва да станат част от политиката на Армения по време на разрешаването на този конфликт, както и на последващия миротворчески процес. Признаването на всички неправомерни действия спрямо Азербайджан и истинското намерение да се работи за справедлив и траен мир, основан на нормите и принципите на международното право, включително зачитането на суверенитета, може да положи основата за постигане на възстановително правосъдие в това нестабилно съседство.
Отхвърлянето на слабия напредък, постигнат в преговорния процес до момента, точно както наскоро се изрази гласно премиерът на Армения Пашинян, още повече застрашава и без това нестабилна ситуация и стеснява перспективите за възстановително правосъдие. Още повече, провокациите в стил „право в лицето ти“, извършени от арменското ръководство - първо в Ханкенди през ноември 2019 г., където Пашинян нагло заяви, че „Нагорни Карабах е Армения и точка“, а по-късно - гореспоменатата Шушинска провокация, заедно с грубите нарушения на режима на прекратяването на огъня, включително неотдавнашната провокация в Товуз - всичко това подкопава надеждите, че тази година може да е възможен някакъв напредък.
Вместо да изостряват конфликта, народите трябва да търсят добросъседски отношения и мирно съжителство в региона, към който принадлежат. Това е от съдбоносно значение за Южен Кавказ, регион, който е невероятно дезинтегриран, поради неразрешения конфликт между Армения и Азербайджан.
Има три важни стъпки, които Армения трябва да предприеме за постигане на възстановително правосъдие.
Първо, Армения трябва да поеме отговорност за дългогодишната си военна окупация.
Второ, Армения трябва реално да участва в преговори за мирно разрешаване на конфликта, основано на зачитането на принципите на суверенитета и териториалната цялост, както и на най-високата степен на самоуправление, предлагана от Азербайджан за региона Нагорни Карабах, като част от формулата за бъдещо уреждане.
Трето, Армения трябва да работи в тандем с други съседи за подобряване на регионалната архитектура и да преследва постигане на добри отношения с всички държави в региона, включително и с Азербайджан.
Тези стъпки ще привлекат в замяна подобни ходове на сътрудничество от страна на Азербайджан, под формата на отваряне на комуникации, на границите с Армения и нейното включване във всички мащабни регионални енергийни и инфраструктурни проекти, осъществявани от Азербайджан и неговите международни партньори. Предприемането на подобни действия може също да означава, че Армения и Азербайджан най-накрая биха могли да отново да възобновят отношенията си и реинтегрират своето население и общества.
Възстановителното правосъдие, което включва конфликтните страни в диалог, „насърчава нарушителите да поемат отговорност за своите действия и да се извинят, за да се възстанови консенсус между страните“. Възстановителното правосъдие често се съпоставя с „възмездното правосъдие“, което носи предимно наказателната конотация за нарушителя, докато възстановителното правосъдие цели да се намалят неприязънта и враждебността между страните след признаването от страна на нарушителя на собствените му разрушителни действия. Това от своя страна ще създаде среда, в която нарушителят и жертвата биха могли да съществуват съвместно в бъдеще.
Окупацията на азербайджански територии подкопава перспективите за възстановително правосъдие. По тази причина, Армения трябва да се ангажира с конструктивни преговори с Азербайджан за постигане на справедливо и трайно решение на арменско-азербайджанския конфликт, като с това ще постигне по-голяма полза за себе си, както и за регионална стабилност и сътрудничество. В интерес на Армения, по възможно най-добър начин, е да работи за постигане на възстановително правосъдие с Азербайджан и накрая да поеме отговорност за своите действия, като по този начин да положи основите за мир и съвместно съществуване с азербайджанците в Южен Кавказ.
. . .
Д-р Есмира Джафарова е член на управителния съвет на Бакинския център за анализ на международните отношения (Center of Analysis of International Relations - AIR Center).