Христо Григоров, председател на Български червен кръст (БЧК) в интервю за Агенция "Фокус".
Фокус: Г-н Григоров, какво успя да направи дотук Българският червен кръст в бедстващите населени места в страната?
Христо Григоров: В целия период на бедствията БЧК е имал своята готовност за незабавно включване на своите човешки и материални ресурси в помощ на бедстващите хора. В момента усилията ни са насочени в Кърджали. Там сме предоставили вода, преди всичко за детските заведения и един високопроходим автомобил, който предоставихме на Спешна помощ, за да може да достига до непроходимите места. Благодарения на това нещо едномесечно бебе от с. Рани лист е спасено и транспортирано до болницата в Кърджали. Хубавото е, че водата вече е пусната и обстановката в страната като цяло се нормализира.
Фокус: Има ли все още места, в които хората имат нужда от БЧК?
Христо Григоров: В момента сме на разположение. Участваме в националните щабове, включително и в щабовете в Смолян, в Кърджали. Там, където ни е поискана помощ и е необходимо да помогнем, ние се включваме. Доказахме, че възможностите ни не са малки и имаме огромен опит. Институциите и хората могат да продължават да разчитат на БЧК.
Фокус: Имаше ли много доброволци, които се включиха в акциите на БЧК за подпомагане на хора в критичните точки?
Христо Григоров: Доброволчеството е дълбоко залегнало в ценностната система на българина, включително и дарителството. Когато говорим за доброволците, трябва да се отнасяме с най-голямо уважение към всички тези хора. Много доброволци от цялата страна този път изявиха желание да се включат. В конкретния случай БЧК и всички доброволци са в услуга на държавните институции, както и на ПБЗН и хората на главен комисар Николай Николов. Те отново и отново показват, че това е една сериозно работеща институция. Съвсем сериозно ще поставим въпроса и ще помолим най-отговорно доброволчеството да влезе в пленарна зала. Пет правителства си го прехвърлят като „горещ картоф”. Мисля, че мястото и дейността на доброволеца в българското общество трябва да бъдат нормативно регулирани, най-после, както е и в целия свят. Ние сме част от този свят.
Фокус: По време на бедствията непрекъснато има необходимост от подпомагане на граждани. Как се попълва резервът на БЧК?
Христо Григоров: Съгласно този Законът за БЧК, който е гласуван от парламента през 1995 г. и е изработен на база на женевските споразумения, държавата има ангажименти към БЧК да помага. Но също така е вменила на организацията много отговорни дейности като Планинска спасителна служба, Водноспасителната служба, безвъзмездното кръводаряване и най-важното – бедствената готовност. БЧК има 5 склада в страната с ресурси в готовност за 12 хил. души и възможност в рамките на 2-3 часа във всяка една точка на страната да бъде изнесена помощ. Именно по тази причина сме включени с една малка сума в държавния бюджет. Държавата ни дава тези средства и с част от тях, освен че издържаме ПСС, Водноспасителната служба и безвъзмездното кръводаряване, ние добавяме или възстановяваме бедствения склад. Той е един оперативен резерв за държавните институции, а респективно и за хората. Това стана ясно и когато дойдоха бежанците, видя се и когато имаше големи наводнения в Мизия, в Аспарухово и т.н. Изобщо, където има бедствия БЧК е там с помощ за хората.
Фокус: Организират ли се в момента национални кампании за подпомагане?
Христо Григоров: Не. Това, което направихме по време на бедственото положение е един апел за вода в Кърджали. Водата е получена и предоставена. Не трябва да преиграваме с доверието на българския народ с национални кампании. Национална кампания трябва да има тогава, когато има голямо национално бедствие. БЧК със своя ресурс, както и държавата и институциите имат капацитета за момента да се справят. В момента не е необходимо да се апелира за помощ.В момента има призив да се направи национална кампания за Украйна, но считаме, че ресурсът, който има държавата, както и БЧК ще бъде достатъчен за предстоящото подпомагане за тези нещастни хора, които толкова много изстрадаха във военния регион, където се водят боевете.
Фокус: Наскоро имаше доста инциденти с лавини в Банско. Каква е била дейността на Планинската спасителна служба по време на бедствията?
Христо Григоров: Планинската спасителна служба в Банско до момента е оказала помощ на 1 124 души за този сезон. Бях в Банско, когато станаха инцидентите с двете лавини. При едната лавина загинаха 3 души, а при другата един човек беше спасен. Тази лавинна опасност на най-висока степен, за която говорим, в никакъв случай не застрашава спортуването и карането на ски в Банско. Пистите в курорта са обработени и работят. Но когато говорим за лавинна опасност, става въпрос за улеите, които са извън начертаните писти. Необходимо е човек да има малко отговорност пред себе си и когато тръгне на екстремни карания и излиза извън очертанията на пистите, цялата отговорност е негова. Трагедията е, че когато хората търсят адреналин, не правят анализи, че рискуват живота си. Не знаят, че зад себе си оставят роднини и близки, които ги чакат и най-важното, те рискуват живота и на планинските служители. Тогава, когато падна втората лавина с човекът, който успяхме да спасим, 15 планински спасители стояха в улея под козирката на лавината и търсеха затрупания човек. Той беше изхвърлен и го намерихме в последствие, но те рискуваха своя живот. Бих желал да използвам Агенция „Фокус”, за да призова отново хората да не надценяват своите възможности. Нека да спазваме правилата и указанията, дадени от ПСС и да се кара само по очертаните писти.
Фокус: Има ли службата достатъчно техника в момента?
Христо Григоров: Планинската спасителна служба към БЧК разполага с достатъчно техника, оборудване и подготвени хора. В ПСС има 600 доброволци, 33 отряда, 21 обучени кучета, 54 щатни служители. Това е една мощна обществено социална структура, която помага на хората ефективно и спасява човешки животи. Aко се направи един анализ, ще стане ясно, че в страни по целия свят има загинали от екстремно каране като Австрия, Швейцария, Япония. В целия свят има хора, които загиват и ние не можем да ги спрем. От друга страна, е необходимо да погледнем и през погледа на тези хора. Трябва да се създадат условия и правила, където те да могат да карат безопасно и чак тогава, ако екстремистите ги нарушават, чак тогава бихме могли да говорим за някакви наказания, санкции, глоби. Всяка една монета има две страни. Искам да посъветвам отново любителите на зимните спортове да не карат в улеите. Важно е да се знае, че когато падне големият сняг, първите 3 до 5 дни лавинната опасност е най-висока. След това вече обстановката се успокоява. Именно в тези дни хората трябва да се въздържат от каране извън пистите. Трите момчета, които, за съжаление, загинаха в Разлог, караха непосредствено след падналия сняг. Пак казвам, нито една писта в България не е застрашена от лавинна опасност. Пистите са направени така, че са извън периметъра на лавините. Говорим за лавинна опасност и тези, които карат са извън пистите и очертанията.
Източник: Агенция „Фокус”