- Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) публикува позиция срещу промените в Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Кои са основните рискове, до които могат да доведат новите текстове, г-н Велев?
Няколко са промените, които превръщат този закон в репресивен инструмент, под ударите на който може да попадне всеки български гражданин. Включително и хората, които са добросъвестни приобретатели на имущество, като не подозират и не са длъжни да подозират, че са го купили от някого, който го е придобил с незаконно притежавани средства. Тук няма презумпция за невинност, а точно обратното - презумпция за виновност, като тежестта за доказване на фактите е на този, който е проверяван. При това той трябва да доказва факти с документи, чието съхранение за предвидения от закона срок за проверка не е задължение на компетентните институции. Практически, ако лицето по случайност не съхранява в личен архив нужните му доказателства, не е в състояние да защити интересите си. Друг проблем е, че поради намаляването на прага на имуществото, подлежащо на отнемане, се разширява неимоверно кръгът на лицата, които могат да попаднат под ударите на закона. Тези промени не са в посока да се преследва тежката престъпност, а се създават условия всеки неудобен, бил той бизнес конкурент или политически опонент, да е обект на неоснователна репресия. За да се отнеме едно имущество, вече не е необходимо собственикът да бъде осъден. Според промените лицата, обект на проверка, могат да бъдат подлагани на претърсване, изземване, снемане на обяснения, изискване на сведения, без да е предвиден адекватен механизъм за защита на техните права и законни интереси. Потърпевши могат да бъдат всички.
- Правителството започна да спира големи обществени поръчки, за да се изчисти всякакво съмнение за непрозрачност и задкулисие. Одобрявате ли подобни действия? Какво ще е отражението им върху бизнес средата и намеренията на инвеститорите?
В действителност около отменените търгове витаеха съмнения и безспорно спирането им е добра мярка. Особено ако бъдат последвани от търгове, които ще са честно състезание. Необходима е воля за промяна, за да печелят най-добрите оферти, вместо да има предизвестени победители, както често се случва. Според анкета сред членове на АИКБ над 70% от обществените поръчки са нагласени. Предизвестените победители в търговете са проблем от десетилетия и това е публична тайна. Ако действията на кабинета са повратна точка и начало на промяна - ние ги приветстваме. Ако обаче търговете се повторят по новия закон със същия резултат, само ще сме изгубили време. Тогава реакцията на бизнеса и инвеститорите ще бъде още по-негативна.
- Бизнес организациите отдавна преговаряте с правителството за реформи в енергетиката. Има ли напредък?
Безспорно имаме резултати. От 1 октомври миналата година се редуцира, макар и с неголяма стъпка, цената на еленергията за индустрията. От началото на тази година на практика имаме мораториум върху присъединяването на нови източници с високи цени. Сега от 1 април очакваме несимволично поевтиняване на тока, което се базира на няколко възможности. Едната е понижаването на цената на природния газ и ограничаването на кроссубсидирането. В исторически план графиката показва, че електрическата енергия за индустрията е поскъпнала много повече от парното. Има двойно кроссубсидиране в ущърб на бизнеса. От една страна, се задържа цената на парното и се увеличава цената на тока, а от друга - поскъпването й за бизнеса е по-бързо, отколкото за населението. Сега очакваме да има промяна и когато природният газ поевтинява, това да се използва за намаление на цената на тока, а не да се понижава цената на парното. Друга възможност е да се обложат с 5% такса продажбите на ЕСО и „Бултрансгаз“, която да отива във фонд „Електроенергийна сигурност“ и да служи за поевтиняване на добавката „задължение към обществото“. Засега тя се плаща само от производителите на ток. Третата възможност е да се направи известна корекция, тъй като имаме пререгулиране. Според нас токът поскъпна с повече, отколкото трябваше, за да се балансира НЕК, която през последното тримесечие е на печалба. Тази печалба може да бъде използвана за намаляване на цената на тока.
- Но НЕК има огромен дефицит. Не трябва ли печалбата да се използва за свиването му?
Не е казано, че този дефицит трябва да се покрие сега. Това би довело до загуба на конкурентоспособност за индустрията. В повишаването на ефективността на държавната енергетика има голям резерв за понижаването на цената на електричеството и на този дефицит.
- От април природният газ трябва да поевтинее с около 20% според КЕВР. Може ли да се прогнозира с колко би се понижила цената на тока за бизнеса?
Ако понижението се използва само за намаляването на цената на еленергия за индустрията, тя би се понижила с повече от 3 лв. на мегават.
- Какви са основанията ви да се съмнявате, че на пазара на горива в България има картелно споразумение?
В България има най-малък марж между най-ниската и най-високата цена на горивата измежду 100 държави. Разликата по бензиностанциите в страната беше под 0,25% преди явлението „Марешки“. След това маржът стана 25% и в момента е най-висок в ЕС. Друг признак за картел е цената на бензина и дизела преди облагането им с данъци и мита. Официалните данни показват, че цените на производителите у нас са сред четирите най-високите в ЕС, при условие че суровината е борсова стока и струва еднакво за всички. Тоест тръгваме от нещо, което е еднакво, към него прибавяме най-ниските разходи за производство и изведнъж кой знае как получаваме една от най-високите производствени цени. Очевидно нещо не е наред. Крайната цена на горивата е около средните за ЕС, защото у нас акцизите и данъците са най-ниски. И обикновено се казва: „Какво се оплаквате, имаме средноевропейски цени.“ Да, но това се случва при най-ниски акцизи и мита и най-ниски производствени разходи. Значи цената трябва да е най-малка, а не средна за ЕС.
- В началото на годината премиерът каза, че очаква 4,5% ръст на икономиката. Какво трябва да се случи, за да има подобен растеж?
Необходимо е да се ускорят редица реформи, които да доведат до по-ефективно изразходване на обществения ресурс. Трябва да се спре финансирането на социалните разходи за сметка на галопиращото нарастване на държавния дълг. Това увеличава дефицита и създава натиск за вдигане на данъците, което ще разколебае и отблъсне инвеститорите. Необходими са реформи в сектор „Сигурност“, които да спрат разхищенията и да подобрят качеството на услугата. Същото трябва да се направи в системата на ТЕЛК, в здравеопазването. Административната реформа и електронното управление би трябвало да доведат до намаляване натиска за харчене на обществени средства, които не са произведени. Второто условие е да се реформира пазарът на труда. Сега работодателите изпитват остър недостиг на всякакви кадри. Най-големият проблем на образованието не е „Вятър ечи, Балкан стене“, а че не произвежда инженери и техници. Сферата на социалните услуги трябва да се промени така, че хората да имат стимул да се квалифицират и да полагат труд, а не да стоят вкъщи и да получават помощи, както е в момента. Тази представа за грижата за човека е остатък от социализма. Истината е, че всъщност не се грижим за него. По този начин човекът се приближава към животните, които са даже по-трудолюбиви. Фактор за растеж е и намаляването на административните регулации и ограничаването на намесата на пазара на труда със служебното повишение на минималната заплата и минималните осигурителни доходи.
- Новите критерии за преброяване на работодателските и синдикалните организации ще гарантират ли, че те ще имат реална представителност? При договарянето на минималните осигурителни доходи през миналата година в голяма част от браншове нямаше диалог. Това ще се промени ли?
Причината за липсата на диалог не е в представителността. Най-бързият начин да се утрои БВП е да се събере това, което работодателските организации казват, че техните членове създават. Познавам няколко организации, които създават по 3/4 от БВП. Извън шегата смятам, че четирите национални организации на работодателите са достатъчно представителни и по българските, и по европейските критерии и стандарти. За АИКБ например мога да кажа, че покрива повече от половината икономически дейности, по последни данни от преброяването към този момент наши членове са 50 холдингови и инвестиционни дружества, 80 браншови камари, над 7000 индустриални предприятия, осигуряващи работа на над 400 000 души. Причината да няма споразумение за минималните прагове в близо половината икономически дейности са нереалистичните искания на синдикатите. Работодателските организации обсъждаме сериозно да призовем браншовите си структури да не участват повече в такива преговори. С това ще сложим край на този архаизъм, който го има само в България. Ако я няма едната страна, няма да има нито едно споразумение. Тогава, ако иска, нека правителството определя нивото им като в Северна Корея.