Проектозаконът на комисията "КТБ" в НС е пълен с уловки. В него са заложени банални хитрости, а целта му е единствено политически ПР и нищо друго, което да постигне промени по същество.
На 3 юни т.г. депутатите от парламентарната комисия, която трябваше да проучи фактите и обстоятелствата, довели до фалита на КТБ, внесоха в деловодството на парламента предложение за поправки в Закона за кредитните институции. Изготвянето на законодателни промени бе една от задачите на тази комисия.
Ключови текстове в законопроекта трябваше да уредят въпроса с отпускането на кредити на кухи фирми и начинът, по който кредитополучатели се превръщат в кредитори и по този начин се източва банката. Внесеният в Народното събрание текст гласи, че по искане на финансовия министър или на председателя на Фонда за гарантиране на влоговете, синдиците на банка в несъстоятелност ще оповестяват публично сведения за "договорите, по които е предоставен кредит на юридически лица с цел кредитиране на други юридически лица".
Както обикновено - дяволът е в детайлите. Записан по този начин, обаче, текстът категорично няма да изпълни целта, която уж има. Думите "с цел кредитиране на други юридически лица" означават, че някой ще трябва да изчете договора и да види дали вътре пише, че парите са отпуснати с цел кредитиране, рекредитиране, отдаване на пари и т.н. Това е една голяма уловка.
Втората уловка в промените, предложени от депутата от ГЕРБ Десислава Атанасова и колегите й от комисията "КТБ", е свързана с лицата, които ще могат да изискат съответната информация. Това ще бъдат финансовият министър и председателят на Фонда за гарантиране на влоговете. С други думи - няма падане на банковата тайна, ако министърът не поиска.
Третата уловка е, че в проектозакона се говори само за привилегированите влогове. Кой определя кои влогове са привилегировани? Отново ще има фактор, който да нарежда какво да се извади и какво - не. И отново ще се окаже, че т.нар. "изсветляване" ще бъде избирателно.
В текстовете са заложени и банални хитрости, чрез които определени лица или фирми ще избягат от публичност и отговорност. Ако искаш да решиш въпроса, направи го честно и ясно, а не сдъвквай информацията. Нека я интерпретира този, който ще я ползва - до него тя трябва да достигне изцяло и напълно. Законът в този му вид гласи нещо от сорта: "...ако това, ако онова, ако този каже или онзи прецени".
Банковата тайна трябва да падне за всички, които са свързани с КТБ. Горчивата чаша трябва да бъде изпита докрай. Друг начин няма.
А Министерството на правосъдието представи публично свой проект за промени в ГПК. Казваш си - най-после, дойде време да падне прословутия чл. 417, който приравни по права банките с държавата и общините и въз основа на който българите пропищяха от ЧСИ-та, които налетяха на имотите им чрез лесно изважданите изпълнителни листове към неизрядните платци.
И изниква резонният въпрос - сети ли се държавата за тези хора? Не, разбира се, новите поправки не защитават никого. По принцип, би трябвало всеки казус да се решава от съда и всеки да има право да си каже възраженията. А не както в новите промени някой да ми преценява колко дължа, а съдът да има единствено функцията на регистратор, а не на съд.
Ясно е за професионалистите какво трябва да се направи. Решенията на проблемите не са много, но управляващите ни баламосват с Конституцията, примерно, за да не правят нищо, но пък да имат повод да говорят за реформи. Ще призная, че направо намразих тази дума "реформи". И имам стотици основания за това…
За ГПК, докато не направят анализ в колко европейски държави го има този текст като в нашия чл. 417, какво казва съда в Люксембург по въпроса, да не ми говорят за банкова стабилност. Видяхме я тази стабилност в България. А нея ще я има, когато има стабилност на цялото общество, което означава всеки субект да бъде с равни права. Да няма привилегии! И не да му вземеш на човека имота и да му съкратиш живота, а чак след това да се решава правилно ли е било или не…
Банкерите трябва да си свият малко знамената, да се държат като нормални хора, а не да раздават съвети и благини на депутатите. Банките не трябва да защитават също вложители или кредитополучатели. Защото са просто един участник в гражданския оборот, в търговския оборот и се очаква да се държат като такива, а не да противопоставят хората едни на други, и да печелят от това.
Автор: Адвокат Веска Волева, станала популярна с многото дела, които заведе от името на свои клиенти срещу различни банки
Източник: БГНЕС