Софийската градска художествена галерия представя изложбата "Гоя: Хроникьор на всички войни. "Ужасите на войната и военна фотография". За първи път в България се показва цикълът от гравюри „Ужасите на войната“, създаден от великия испанския художник Франсиско де Гоя и Лусиентес (1746-1828). В изложбата са включени 82 гравюри. Изложбата е организирана от Институт Сервантес и Академията за изящни изкуства "Сан Фернандо". Досега изложбата е гостувала в Токио, Пекин, Ню Делхи, Варшава, Краков. В София завършва нейното пътуване по света.
При откриването посланикът на Кралство Испания Дон Хосе Луис Тапиа припомни думите наГоя, че времето също рисува. Според него Гоя е бил хроникьор на действителността без свян и задръжки. Отразява я каквато е била - жестока и трудна. Творил е, използвайки всички похвати с пълна свобода. Затова “Ужасите на войната” най-добре разобличават страшните, неща случвали се в тези военни дни.
Кураторът на изложбата Хуан Бордес обобщи, че експозицията има много високи морални ценности. Гоя заедно с Рембранд се нареждат сред четиримата най-добри гравьори на всички времена. Според Бордес Гоя е един от предшествениците на фотографското изкуство. Само 11 г. след неговата смърт се заражда фотографията, така че тези гравюри могат да се четат и като вид моментални снимки, подсилени с текстовете: “аз го видях”, “това се случи”. И за да се подчертае този фотографски език, начин на изразяване, са представени от една страна: 1808 г. - борбите за независимост, но и видеоматериалите от архива на Националната библиотека - те представят друга война - гражданската, състояла се един век по-късно. Малките му произведения разказват разтърсващи,необятни истории. Особено важни са малките детайли в лицата, които изразяват техния пластичен, толкова различен и разнообразен образ на гражданина. Посланието на Гоя към днешния ден е за пацифизъм, за милост към човека и човешкото.
Цикълът може да бъде разделен на три части. В първата Гоя илюстрира разкази за реални събития с безспорна достоверност, но в гравюрите той надхвърля конкретните факти, натоварвайки ги с по-общ критически заряд. Във втората част художникът изобразява преживяването на войната по улиците на Мадрид, показвайки ужасите на гладната 1811 г., описвайки войната чрез отражението й върху всекидневния живот на хората. Изработва и няколко гравюри в символичен код, които нарича „категорични капризи”. В тях Гоя се фокусира върху политическата обстановка в следвоенния период, критикувайки установяването на абсолютизма и скъсването с идеалите на конституцията.
Изложбата ще бъде закрита на 8 декември.
Франсиско Хосе де Гоя и Лусиентес е испански живописец и график, дворцов художник на Испанската корона. Смята се едновременно за последния от старите майстори и първия от модерните.
В ранните си години художникът създава множество фрески в църкви и манастири. Най-високо ценени са стенописите в църквата „Сан Антонио де ла Флорида“, спадащи към зрялото творчество на майстора.Последните му стенописи са „Черните картини“, станали емблематични за изкуството му.
Франсиско Гоя е автор на многобройни портрети на испански аристократи, видни личности, свои близки. В живописта Гоя се счита за продължител на делото на Диего Веласкес.
Редактор: Светломира Димитрова