Проведеният паралелно с местните избори на 25.10.2015 г. Втори национален референдум по въпроса: за или против електронното гласуване, вече е в историята. Самото му провеждане е успех на гражданите, събирали подписка за него, както и личен успех на Президента Росен Плевнелиев, който има своето право да е въодушевен от резултатите от него. Трезвият анализ на числата би следвало, обаче, да охлади президентския ентусиазъм.
Първо, нека да припомним нормативната основа, при която се състоя вторият референдум. Миналите през юли 2015 г. с много мъки поправки в закона /ЗАКОН ЗА ПРЯКО УЧАСТИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ В ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ И МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ/, не доведоха до промяна в най-важната му част, а именно член 23, които определя, кога един референдум се счита за успешен. Така остана правилото: „Предложението, предмет на референдума, е прието, ако в гласуването са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание и ако с "да" са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели.” За съжаление на всички поддръжници на електронното гласуване, победили противниците му с резултат в проценти 70:26 (при 4 % недействителни бюлетини), в референдума са взели участие малко над 2,73 млн. гласоподаватели, докато на последните парламентарни избори са гласували 3,5 млн. човека. При тези числа и при данните от ЦИК, които дават избирателна активност от 39,67%, намира приложение следващият текст от закона: „Когато в гласуването са участвали по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание, но повече от 20 на сто от гражданите с избирателни права, и ако с "да" са гласували повече от половината от участвалите в референдума, предложението, предмет на референдума, се внася в Народното събрание …”, за по-нататъшно разглеждане.
Излиза, че при така действащия закон резултатите от Втория референдум са същите като при Първия референдум: за или против ядрената енергетика, проведен на 27.01.2013 г., малко преди да падне кабинетът Борисов 1. Нали си спомняте, какво стана после - въпросът за развитието на ядрената енергетика на България беше внесен повторно в Народното събрание и безславно приключи – явно избирателна активност от 20,22% на референдума не стимулира особено депутатската активност, въпреки резултата от 61:38 „за” ядрената енергетика. Странно защо Президентът Плевнелиев смята, че сегашните 39,67% участие ще накарат народните избраници тутакси да се размърдат.
Логично е да се предвиди, че нищо подобно няма да настъпи в днешното 43-то Народно събрание. Електронното гласуване е може би последната възможност за българските граждани да се измъкнат от желязната хватка на партиите на статуквото, възможност, която би се открила при масовото включване на избори на близо 1 млн. наши сънародници зад граница, които няма как да бъдат напазарувани с кебапчета, ток, вода, екскурзии или направо с левове в брой. Този рубеж е твърде важен за наследниците на партията-майка БКП от БСП, ГЕРБ, ДПС и останалите от кохортата, която продължава да си прибира по 12 лева на глас на година от „постната пица” на народа (за една година от бюджета ще бъдат отделени за партиите над 35,6 млн. лв., а за четири години – близо 143 млн. лв.) и никой от тях няма интерес да го предаде без бой. Много за сигналите, че депутатите ще дадат отпор – Президентът вече ги посочи на днешната си пресконференция.
Затова гражданският натиск трябва да продължи без отслабване, както по отношение на нови промени в закона за референдумите, така и спрямо народните избранници. Може пък респектиращият резултат от 70:26 „за” да ги постресне, а и Росен Плевнелиев е на страната на електронното гласуване. Рано или късно то трябва да се случи.
ВАЛЕНТИН МОНЧОВСКИ