материалът е взет от сайта на dnevnik.bg
Отказът на Украйна да подпише търговско споразумение , с което щеше да се доближи до Европа, бележи победа за Владимир Путин, който спечели време, за да примами Киев в проект за търговски и политически блок, простиращ се от границите на Китай до ЕС, пише "Ройтерс".
Руският президент вижда Евразийския съюз, в който Украйна може да играе централна роля, като бъдещ съперник на Китай, САЩ и ЕС. Според наблюдатели за него той е като лично политическо завещание на президента - една сила, издигаща се от пепелта на бившия Съветски съюз.
"Евразийският съюз е много важен проект за Путин. Без Украйна той ще загуби ентусиазъм за него", коментира Глеб Павловски, бивш политически съветник в Кремъл, който е работил и в Украйна. "Без Украйна проектът на Путин е невъзможен."
Той освен това се надява да примами няколко други бивши съветски републики, които бяха ухажвани от лидерите на ЕС по време на срещата в Литва в петък. Никой обаче не е по-важен за Путин от Украйна, огромен пазар и люлка на руската цивилизация.
Вестник "Новая газета", който не подкрепя руските власти, описа ситуацията като любовен триъгълник, в който Украйна е изневеряващият съпруг, ЕС - привлекателната любовница, а Русия - гневната съпруга. Кой ще спечели накрая не е ясно.
Смята се, че Путин е предложил на Украйна по-ниски цени на газовите доставки и е заплашил с търговски санкции, ако бъде подписано споразумение с ЕС в Литва, макар той самият да отрича.
Президентът Виктор Янукович може би също е търсил най -добрата сделка, за да спаси страната си. Русия явно му предложи по-добри условия, отколкото 600-те милиона евро, които ЕС сложи на масата. Той спешно се нуждае от пари, за да изпълни задълженията си по изплащане на дълга следващата година, ако иска да бъде преизбран през 2015 г.
Няма обаче гаранция, че страната с 46-милионно население ще последва декларираното от Путин желание да се присъедини към водения от Москва Митнически съюз с Беларус и Казахстан - предшественик на Евразийския съюз, към който руският президент се стреми. В Украйна се провеждат не малко протести срещу отдалечаването от Запада.
Резерви
Евразийският съюз има за цел да събере изгубения потенциал след разпадането на съветската империя преди 22 години и да групира близки страни срещу намеса от Запада или Китай.
Путин показа намеренията си, като прие указ в първия ден на президентския пост миналата година, превръщайки в приоритет развитието на връзки с бившите съветски републики в Общността на независимите държави, хлабавия съюз, създаден след разпадането на СССР.
Путин търсеше начини да обедини отново тези държави, след като стана премиер през 1999 г. и когато бе избран за президент година по-късно. Той извлече изгода от носталгията по стабилните цени, предсказуемото правителство и отворените граници в бившия СССР.
Думите му докоснаха много, предимно възрастни руснаци, когато през 2005 г. определи рухването на Съветския съюз като най-голямата геополитическа катастрофа на XX век. Путин заяви, че старите идеали са били разрушени, макар да отхвърли всякакви идеи за възраждане на СССР.
Вместо това той каза, че иска да създаде "силен наднационален съюз" на суверенни държави, базиран на модела на ЕС, който да свързва Европа и Азиатско-Тихоокеанския регион. Целта е да се обединят икономики, правни системи и митнически услуги, както и да се установи военно сътрудничество.
Митническият съюз с Казахстан и Беларус, сформиран през 2010 г., бе първата стъпка към създаването на Евразийския съюз през 2015 г. Пазарът му покрива около три четвърти от бившия съветски регион - СССР без трите балтийски държави. Общият брутен вътрешен продукт на трите икономики е около 2.3 трилиона долара. Освен това и Русия, и Казахстан са производители на нефт.
Киргизстан и Армения заявиха, че ще се присъединят, но други бивши съветски републики като Азербайджан, Грузия и Молдова, които са ухажвани от ЕС, имат резерви. Както и Узбекистан, Туркменистан и Таджикистан. Въпреки обещанията на Путин в тези държави има опасения, че Русия ще затвърди контрола си върху "близката чужбина".
Бившият държавен секретар на САЩ Хилари Клинтън миналата година описа планирания Евразийски съюз като действие към повторно съветизиране на региона и добави: "Знаем каква е целта и се опитваме да измислим ефективни начини да я забавим или предотвратим."
Някои западни държави също отбелязаха с безпокойство, че Русия подсилва войската си, докато в същото време изгражда търговски и политически блок. Миналата година Москва обяви, че бюджетът за отбрана ще се увеличи с около 25%.
Меката и твърдата сила
Решимостта на Путин да задържи бившите съветски републики далеч от орбитата на Брюксел стана явна и от внезапното решение на арменския президент Серж Саркисян след разговори с руския президент през септември да се присъедини към Митническия съюз.
Според дипломати Путин е заплашил да изтегли военната си подкрепа за Армения, която се нуждае от нея в териториалния спор с Азербайджан. Янукович също бе спечелен след разговори с Путин, а останалите бивши съветски страни са наясно, че Москва има начини да упражни натиск и върху тях.
Вносът на вино от Молдова бе прекъснат от Русия, защото Кишинев иска по-силни връзки с ЕС. Грузия и Украйна също пострадаха от руските търговски ограничения, а Тбилиси е нащрек с Москва след петдневната война, която загуби от Русия през 2008 г.
Но пред силата на Москва и способността й да привлича другите няма ограничения. Въпреки че пазаренето не е задължително най-добрият начин да се убедят нервните партньори да се присъединят към Евразийския съюз.
Петте бивши съветски републики в Централна Азия увеличиха търговията с Китай въпреки опитите на Москва да изгради връзки в региона. Доклад на Световната банка миналата година показа, че Русия е спечелила повече от митическия съюз с Беларус и Казахстан, защото обединението е предвиждало тези страни да приемат по-високи руски вносни мита.
Има немалко въпроси и около обществената подкрепа за сближаване с Русия в други държави от постсъветското пространство, а Москва трябва да преодолее и обществените съмнения за ползите от интеграцията със затруднени икономики като тази на Беларус, когато нейната собствена се задъхва.
Няма гаранции, че руснаците подкрепят идеята на Путин. Въпреки че голяма част искат Русия отново да бъде сила на световната сцена, те негодуват от притока на мигранти работници от Централна Азия, които не се нуждаят от визи - резултат от курса към интеграция в други страни от Общността на независимите държави.
Путин заявява, че е против въвеждането на визи за граждани от тези страни. Това обаче е потенциално рискована позиция на фона на засиленото враждебното отношение към мигрантите и размириците миналия месец сред етнически руснаци в региона на Москва, където има много имигранти.