Тютюнопроизводителите трябва да се подготвят отсега за 2021 г., когато ЕС ще спре плащанията за това производство. Това заяви на пресконференция в Русе председателят на парламентарната комисия по земеделие Румен Христов.
Това е след 5-6 години и хората трябва да потърсят алтернатива - дали ще бъде животновъдство, дали ще бъдат билки, пчели, гъби, за да се осигури някакъв поминък на тях, допълни Христов. Той припомни, че за последните 24 години исканията на тютюнопроизводителите - гаранции за цени и за изкупуване, не са се променили.
„Извинявам се, трудът на тези хора е тежък, но в Северозападна България положението не е по-цветущо, също нямат поминък, но те не получават субсидии за отглеждане на домати, чушки и т.н. Аз като председател се опитах да не бъда много краен, но не съм много щастлив от факта, че тютюнопроизводителите в България получават 120 млн., а Българската академия на науките - 85 млн.”, коментира Христов.
Той заяви още, че на този етап от тютюнопроизводството няма да бъдат прехвърлени средства за други отрасли. Това, което държавата отпуска като помощ за земеделието, ще бъде насочено приоритетно към зеленчукопроизводители, полско оранжерийно производство, картофопроизводители, животновъдство и овощарство, за да може да се стимулират тези подотрасли. Средства ще се пренасочат от зърнопроизводителите, които са се отказали доброволно от тези пари.
Румен Христов съобщи още, че утре земеделската комисия в парламента ще има извънредно заседание за промени в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи във връзка със започващата от 1 март кампания за директни плащания.
„Постигнахме една договореност и си поставяме много амбициозна задача - и Министерството на земеделието, и комисията по земеделие, да започнем работа по нов закон. Сега съществуващият е променян около 100 пъти и дори аз в момента трудно се ориентирам. Той е изиграл ролята си, има настъпили нови обстоятелства, които трябва да бъдат отразени. Правим работна група, ще се опитаме да изработим един кодекс, който да включи и други закони, свързани с този закон”, обясни Румен Христов.
Целта е да се установят трайни поземлени отношения, защото в момента взаимоотношенията собственик-арендатор и собственик-ползвател на много места са с краткосрочни договори. Ще се търсят решения за общинските пътища и т.нар. бели петна, както и за всичко, което може да улесни и собствениците, и ползвателите.
„Министърът ще получи моята категорична подкрепа при всички нейни опити за намаляване на администрацията и администрирането. Хора с по 10-15 дка, ако трябва да извървят цялата процедура по сегашните подзаконови нормативни актове, като платят всички разходи, става безсмислено да вземат субсидията. Трябва да решим и въпроса с единен кадастър, от години се правят такива опити. Знаете, че земеделските земи са с отделен статут и предназначение , има търкания между институциите, всяка институция не иска да предаде данните на другата. Трябва и урбанизираните територии, и земеделските земи да бъдат на едно място”, коментира Христов.
Ще бъде направен опит да се върне и практиката отпреди години, когато е имало тълкувателни решения, задължителни за всички поземлените комисии, за да има еднакво третиране на даден казус във всички краища на България.
Източник: БГНЕС