По стечение на обстоятелства в природата най-едрият и твърдокор плод-зеленчук, който земята ни ражда, е може би и най-полезният. Ако съдим по мнението на всички експерти редовното похапване на считаната у нас за твърде обикновена, дори простовата тиква, може да донесе облекчение за почти всички човешки заболявания и физиологични проблеми. И е невероятно диетична!
Едрата есенна принцеса е буквално натъпкана с витамини: A, B1, B2, C, D, Е, К, Т; и минерали: калций, кобалт, бор, магнезий, цинк, калий, желязо... Благодарение на достатъчното количество захарни вещества - гликоза, фруктоза и захароза, месото й приятно наслажда. Тъй като гликозата преобладава, добре е диабетиците да са умерени в количествата.
Характерният жълто-оранжев цвят на сърцевината й се дължи на внушителното богатство от небезизвестните пигменти каротини. Част от тези вещества се превръщат във витамин А, наричан още ретинол. Това вещество е от огромно значение за зрението, особено за ретината на очите, но е и задължително за поддържане на доброто състоянието на кожата. Месото на тиквата изобилства и на витамин D, катализатор на жизнената дейност и на растежа на клетката. Ценно при тиквата е и наличието на витамин К, който спомага за съсирването на кръвта. А редкият витамин Т, който тя съдържа в големи количества, я прави съвършената гарнитура за по-тлъсти меса, тъй като този витамин е от помощ за усвояването на по-тежката храна и възпрепятства затлъстяването. Може би точно заради това тиквено свойство, едрата есенната хубавица е любима на диетолозите и на всички, които се борят с излишните килограми. При това тя е в шампионската лига на плодовете и зеленчуците по съдържание на желязо, което значи, че нейните фенове са обречени на здрав тен и добро настроение.
Дори по-слабите организми лесно усвояват тиквената целулоза и вкусната месеста част на тиквата е чудесен регулатор на храносмилането. По тези причини широко я препоръчват при лечебно хранене. Например тя е идеална съставка за менюто при хора, страдащи от хроничен колит и ентероколит.
Жълто-оранжевата сърцевина има диуретично действие и е полезна при заболявания на бъбреците и черния дроб. Ястията с тиква са част от диетата на хората с остър и хроничен нефрит и пиело-нефрит, също и на болни от хепатит. При целенасочено лечение на бъбреците обаче по-често се използва не меката част, а прясно изцеденият сок от сурова тиква (по половин чаша на денонощие). Този сок има и успокояващ ефект, а също така подобрява съня.
Блюдата с тиква са препоръчителни за прекаралите хепатит А - биоактивните вещества в нея подпомагат възобновяването на антиоксидантната функция на черния дроб. Тъй като в този достъпен продукт има много медни и железни соли и фосфор, употребата му се препоръчва като профилактика на малокръвието и атеросклерозата.
Особено ценна се оказва тиквата за някои от най-разпространените в модерния свят заболявания като сърдечно-съдовите например, дължащи се на високи нива лош холестерол. Пектинът, на който тиквата е много богата, подпомага извеждането на лошия холестерол от човешкия организъм.
Тъй като е богата на калий, тиквата е препоръчителна и за менюто на хора с високо кръвно налягане. Тя стимулира изхвърлянето на излишните количества натрий и хлор от организма.
Според учените много полезен за диабетици и за хора в преддиабетно състояние е екстрактът от тиква. Той оказва благоприятно влияние върху панкреаса и действа и като антиоксидант.
С прясно настъргана сурова тиква се правят компреси при изгаряния, екземи или други възпаления на кожата.
От друга страна, тиквата е и цяло съкровище за вегетарианците - примерно в 400 г пюре от тиква се съдържа същото количество калций, като в 100 мл мляко. В това отношение тиквените семки са още по-ценни - те съдържат хранителни вещества, типични за продуктите от животински произход - протеини, мазнини и др.
Хипократ казва: "Нека храната да ти е лекарство и лекарството - храна."
Благият дар, който краси есента и нейните празници със заоблените си форми и наситени цветове, без съмнение има безброй целебни качества и е много вкусна храна - лека и гъвкава в кулинарно отношение. Тъй като едрите и твърдоглави плодове се съхраняват без проблеми поне 4-5 месеца, хубаво е всички ние да посягаме по-често към добрата стара тиква.
Източник: www.menumag.bg