От няколко дни не мога да ям и да спя. Чета, слушам, гледам, скърцам със зъби и едвам се удържам да не се влея и аз в говорилнята на едро. Мислех, че ще успея да издържа в мълчание, докато нещата се прояснят, а след това ще излея всичко, което премислих и чувствах през цялото време. Само че работите продължават да се усложняват, забъркват се нови лица и обстоятелства, събуждат се нездрави обществени настроения, и се опасявам, да не би в един момент да се докараме до събития, от които ще се срамуваме поколения напред.
Напълно съм наясно, че българските институции отдавна са в положението на лъжливото овчарче от едноименната приказка, но има очевадни празноти и несъответствия в изявленията на компетентните органи, които не могат да се оправдаят с никаква умишлена дезинформация в интерес на следствените действия.
Дали някога ще разберем какво наистина се случило с Вероника? Дали няма да се повтори сагата със сестричките Белнейски, която и след толкова години поражда огромни въпросителни?
Ако се вгледаме внимателно във всичко изнесено до тук, ще видим, че има само два безспорни факти:
1. След проведеното щателно издирване в района на ЖП гара Търново и южния пътен възел – Вероника не е открита.
2. Едва на трети март, при условие, че цялата държава е поставена на нокти, съвсем случайно в река Янтра е открито нейното тяло, по което няма видими белези от такъв дългъг престой във водата.
Всичко останало прилича на предизборна агитация, поднесена със загрижени физиономии и търновски диалект от ръководителите на правоохранителните служби, и фанфарно подета от знайни и незнайни кръвожадни медии.
И тогава в мен се появи усещането, че това всъщност е имитация на дейност, не нещо сериозно, а просто печелене на време.
И докато наблюдавах всевъзможните версии, докато всякакви запознати и незапознати се надпреварваха кой от кого по-страшна безсмислица да сътвори, само и само за да си види името и лицето в някой сайт, вестник или телевизия, изведнъж на сцената се появи убиецът, направи самопризнания, посочи местопрестъплението и оказа съдействие при намиране на железни веществени доказателства.
След това дойде ред на богатата му биография, заваляха информации за извършените от него престъпления, всички се завайкаха, как може такъв закоравял престъпник да се разхожда свободно, появиха се призиви за линчуване и връщане на смъртната присъда.
Но дори и най-непредубедените, започнаха да си задават въпроси, след прословутия брифинг, който беше замислен, като лебедова песен на главния секретар на МВР.
Аз лично останах с впечатлението, че въпросният „убиец” си живурка необезпокояван от никого, пътува напред-назад, работи на най-различни места, и междувременно напада хора, граби и убива. Ей така, между другото, най-нехайно, както си седи на гарата, вижда едно момиче, тръгва подире му, убива го, обира го, влачи топлото тяло, необезпокояван и незабелязан от никого, изхвърля го в реката, после се връща на гарата, качва се на влака, слиза в Горна Оряховица, изприпква до първия банкомат, където прави опити да тегли пари и зловещо се хили (според една от поредните идиотски публикации).
И тук вече започна истинското увъртане по отношение часа на смъртта, часовете на придвижване, веществените доказателства и оръдието на убийството, което в рамките на часове сменяше вида и подвида си, според контролирано подаваната на медиите информация от „анонимен източник”, и гробното мълчание на разследващите, под прикритието на удобната следствена тайна.
Аз не знам дали някога ще узнаем какво наистина се е случило с Вероника и заради какво тя трябваше да плати със своя живот. Не знам и кой точно набеди този гражданин за нейното убийство. Дали е бил вече позициониран и просто са напаснали това жестоко престъпление към миналите му прегрешения, или някое извратено чувство за хумор е решило да се заиграе с еднаквите фамилии.
Със сигурност рано или късно някоя от безбройните човекозащитни организации ще наеме грамотен адвокат, който ще направи на пух и прах цялото това недомислие. Но пък дотогава ще се е появил нов скандал, нещо друго, по-пикантно и зловещо, а смъртта на това невинно и прекрасно цвете, ще остане само в периферията на нечия атрофирала съвест.
А може сега да някой да ме упрекне, че не трябва да се месим в работата на професионалистите, че са изготвени съответните експертизи, извършени са оперативно-издирвателни действия, има събрани показания и доказателства...
Сякаш не знаем, че там, където лъжата е държавна политика, документите имат същата функция, каквато изпълняват картите при илюзионистите.
И накрая, опирайки се на крехките си познания от Агата Кристи и „Студио Х”, ще се опитам да задам няколко непрофесионални и напълно аматьорски въпроси:
1. След претърсването на района около железопътната гара и южния пътен възел във Велико Търново – беше ли организирано денонощно наблюдение на местността от страна на полицията?
Ако не – защо?
2. Ако все пак е организирано такова наблюдение – докога е продължило? Прекратено ли е в късния следобед на втори март или е обхванало времето до откриване на Вероника?
Ако е свалено – защо?
3. Ако наблюдението е извършвано до изваждане на тялото от река Янтра – не са ли забелязани подозрителни хора или действия?
От много време българското общество се нуждае да чуе истината по много въпроси.
И все се питам, дали някой ден няма да се намери поне един истински мъж сред всичките тези полицаи, прокурори, съдии, и служители на специалните служби, само един, който да излезе смело и да ни разкаже всичко...